„Правда.ру“: Само фашистващите Латвия и Естония почетоха Саакашвили

Президентът на Грузия Михаил Саакашвили на церемонията по встъпване в длъжност в Тбилиси. Той беше огорчен от много държавни глави, които пренебрегнаха поканата му и трябваше да се задоволи с присъствието на президентите на Латвия, Естония, Литва и Полша. Снимка: Ройтерс

Отношенията между Грузия и Русия като че ли се изострят отново – Владимир Путин пренебрегна поканата на преизбрания за президент Михаил Саакашвили и не присъства на церемонията по встъпването му в длъжност. В България го чакаше по-важна работа от седянката в Тбилиси – град, разкъсван от политически противоречия, в компанията на един от основните недоброжелатели на Русия в постсъветското пространство.

В обещанието на Саакашвили да започне отношения с Русия „на чисто“ няма нищо чудно. Много е лесно да „отгатнем“, че Тбилиси жестоко страда от загубата на руския пазар, за който доскоро отиваше лъвският дял от износа на грузински вина и цитрусови плодове. Голяма част от гроздовите насаждения бяха изкоренени, а бившите винопроизводители се включиха в опозицията срещу президента на страната.

Но, както гласи народната мъдрост, обещанието е едно, а женитбата си е вече друга работа. С непредсказуемото си поведение Саакашвили многократно е доказвал, че в главата му стават чудни неща – грузинският президент ту се обяснява в любов към Русия, колкото му глас държи, ту я обвинява за всички беди на тоя грешен свят. И президентът ще трябва да предприеме реални стъпки, за да повярва руската страна в сериозните му намерения.

Невярно би било да кажем, че Русия е пренебрегнала резултата от изборите в Грузия. Вместо Путин за Тбилиси замина външният министър Сергей Лавров. Като изпраща второстепенна фигура Москва, от една страна, отправя до Грузия сигнал „кой кой е“, а от друга – не затваря вратите за преговори, за да не дава на президента й повод да ни обвини, че отблъскваме протегнатата ръка за приятелство.

Михаил Саакашвили (вляво) с руския външен министър Сергей Лавров в Тбилиси, малко след като официално встъпи в длъжност. Президентът на Русия Владимир Путин беше зает с преговорите в България и не отиде на “седянката” в Грузия. Снимка: Ройтерс

Ще отбележим, че московският знак на внимание в случая беше по-голям от този на Запада. Сред гостите липсваше например „главният демократ на планетата“, президентът на САЩ Джордж Буш. В трудните минути Саакашвили обаче не беше изоставен от лидерите на фашистващите Латвия и Естония – Валдис Затлерс и Тоомас Хендрик Илвес, от президента на Литва, потънала в блянове да получи от Русия обезщетения за съветската окупация – Валдас Адамкус, а също и от вечно русофобстващия полски президент Лех Качински.

Саакашвили беше огорчен и от френския държавен глава Никола Саркози. Лидерът на „Велика Грузия“ обаче не бива да се ядосва прекалено. Венценосният французин е зает да урежда бурния си личен живот и съвсем не му е до трапези и грузинско вино, което бившият военен министър на страната Иракли Окруашвили гръмогласно нарече „фекалии“. Обидата на грузинския президент обаче е разбираема – Саркози изпрати да го замества „Мосю Свинаря“, както французите наричат министъра на селското стопанство.

Саакашвили впрочем беше огорчен не само от Путин и Саркози, но и от президентите на Украйна – Виктор Юшченко, и на Азербайджан – Илхам Алиев, смятани за негови искрени съюзници. Вместо Юшченко за церемонията се канеше първоначално да замине премиерът Юлия Тимошенко, за да не пропусне възможността да посети тбилиското шоу на своя любимец с гореща кръв, пламенна риторика и огнен поглед. Надали обаче щеше да има сериозни последици от намерението на „оранжевата принцеса“ да почете лидера на държавата – „най-демократична в света след САЩ“. Освен това да стане тема на поредния порнофилм с актьори, напомнящи до смайване представители на политическия Олимп от страните с „цветна демокрация“.

От друга страна обаче, ситуацията символизира същинското отношение на прозападните сили към победата на Саакашвили, постигната според международни експерти чрез куп нарушения. А една от причините повечето държавни глави да откажат посещение в Тбилиси беше фактът, че грузинската опозиция смята с всички сили да настоява изборният резултат да бъде анулиран. Макар надеждите да са слаби, малцина от президентите на що-годе сериозни страни биха желали да изпаднат в глупава ситуация, ако бъдат отменени резултатите от борбата.

По-любопитно е впрочем друго – как „преизбирането“ на Саакашвили ще се отрази на по-нататъшните отношения между Грузия и Русия и как ще повлияе върху уреждането на конфликтите в Абхазия и Южна Осетия. „От втория мандат на президента не трябва да очакваме нищо добро нито за народите на Грузия, нито за Южна Осетия, нито за Абхазия. Защото всичко зависи от това, как ще се държи Тбилиси спрямо двете последни републики. Няма надежда той внезапно да промени досегашната си агресивна политика,“ коментира Инал Плиев, началник на Единния пресцентър на Република Южна Осетия и представител на смесената комисия за уреждане на грузинско-южноосетинския конфликт.

Няма изгледи също така да се оправдае и прогнозата, че преизбирането на Саакашвили скоро ще предизвика война. Първо, в контекста на проточилия се конфликт в Ирак, проблемите с Косово и Иран, Западът няма интерес да раздухва пожар в Кавказ. От друга страна, най-боеспособните грузински войски за момента са „на учение“ в Ирак и трупат там опит, с който да започнат бойни действия по сухумското и цхинвалското направление. Затова в близките месеци събитията вероятно ще се развият по обичайния сценарий – нито война, нито мир, а грузинските провокации ще се редят една след друга.

По БТА