Бурята отнесе двамата, които се осмелиха да свалят Живков

Петър Младенов и Андрей Луканов бяха приветствани като двигатели на промяната, но бързо станаха омразни

Андрей Луканов и Петър Младенов 1989 г. Снимки: БТА

Има разнообразни версии за свалянето на Живков – от ръката на Москва, която действа чрез съветския посланик и КГБ, от заговорници и колебаещи се в Политбюро, до твърдението,че не имало никакъв преврат, Първия сам си е подал оставката. Всичко е вярно, и за всичко преувеличават. Но в края на краищата двама политици първи са предприели стъпки за свалянето на Живков и са довели работата докрай – Петър Младенов и Андрей Луканов.
Досега някак се преекспонираше ролята на Луканов. Той е по-контактен и по-енергичен, той е връзката с Москва и осигурява подкрепа оттам. Но човекът, който дирижира действията и си слага главата в торбата е Младенов.

Двамата са „юпитата” на Политбюро. Станали са министри на 35-годишна възраст, говорят свободно западни езици, завършили са международни отношения в Москва. Луканов е работил в ООН в Женева 4 години. Младенов във Външно министерство. Общуват със западни дипломати, в работата си прокарват сближаване със Запада, но се пазят, защото такива стъпки през 70-те години са опасни.
И двамата

заплащат скъпо историческата си роля

в свалянето на Живков.

Луканов е демонизиран и от опозицията, и от своите, през 1992 г. е арестуван, държан 5 месеца в ареста, което по-късно е обявено от съда за правата на човека в Страсбург за произвол и държавата е осъдена да му плати обезщетение.
През 1996 г. Луканов е убит на улицата пред дома си, буквално за отмъщение, че е свалил Живков, по заговор на малка живковистка групичка от носталгични среди около БСП. Никакви други версии за убийството му не се потвърждават. Вече е бил е извън властта в държавата и партията. Не е имал частен бизнес и частни проекти. Въпреки влиянието си пред Русия и в политически, и в икономически среди, не е попречил на никакви газови сделки и енергийни проекти. Всякакви конспиративни теории за убийството му остават само празни теории. Въпреки че съдът оправдава физическите му убийци, и за тях, и за поръчителите има събрани доказателства, известно е кой е дал парите, кой е организирал, кой е стрелял, кой е бил връзката и посредникът. И зад това няма нищо друго, освен отмъщение срещу човека, който е свалил Тодор Живков и в по-широк план – съборил е социалистическия строй. Макар че Източният блок рухна като блокчета домино под собствената си тежест. Някой е трябвало да излезе виновен. За глобален „предател” е нарочен Михаил Горбачов. За България като основен виновник е сочен Луканов.

Но и Петър Младенов става жертва. След първите свободни избори е отстранен от президентския пост през юли 1990 г., под граждански натиск с нелепи аргументи, но и под натиск от своите, с цел да потушат общественото напрежение.

Случва се онази позната от историята драма – революцията изяжда своите деца. В случая не може да се говори за революция, а за мирен преход, но промените са революционни. По инициатива на двамата е свален 33-годишен диктатор, който владее еднолично цялата власт, заобиколен от свои хора на всички равнища в йерархията. Да ги убедиш е рисковано начинание.

В края на 1989 г., след промените в СССР и Източна Европа, вече е немислимо да продължава властта на Живков. В този момент Петър Младенов, който е външен министър от 18 години и член на Политбюро от 12 години, се опълчва срещу него демонстративно. На 23 октомври 1989 г. подава оставката си от Политбюро с остро писмо, в което

открито обвинява Живков,

 

че е „довел страната до дълбока икономическа, финансова и политическа криза, … че е изолирал България от света“.

Той поема риск, защото дотогава подобно нещо – остри обвинения директно срещу Живков – в Политбюро или на пленум се е случвало само десетилетия по-рано. На Априлския пленум през 1956 г. за последно членове на ЦК се изказват остро критично против Живков и против избирането му за първи секретар на ЦК на БКП. Те са изключени от партията и интернирани (поради техните изказвания стенограмата от този пленум не вижда бял свят до 2002 г.).
През 1963 г. на пленум ген. Иван Бъчваров, член на ЦК и шеф на отдел там, предлага смяната на Живков поради липса на качества и неуспехи в икономиката. Той е пратен посланик в ГДР и загива в самолетна катастрофа със самолет на българската гражданска авиация. Вероятно съвпадение, но дава повод за страх.

Тодор Живков и Андрей Луканов на среща със съветска делегация през 1989 г. Години наред Луканов и Младенов са били верни на Живков членове на Политбюро. Осмеляват се да подготвят смяната му, когато вече има условия в края на 80-те години. Снимка: БТА

През 1989 г. Младенов едва ли рискува чак живота си, но с такова остро писмо най-малкото, което може да очаква, е да бъде низвегнат, изхвърлен от властта, да загуби политическата си кариера и всички постове на 54 години.
Оставката си Младенов подава след телефонен разговор с Живков. Той е трябвало да се среща с американския посланик и по този повод Живков го нахокал грубо.

Много преди това Младенов разговаря със своя кумец и състудент Луканов за назрялата ситуация за смяна на Живков. Луканов е кандидат-член на Политбюро и министър на външноикономическите връзки, позицията му в партийната йерархия е по-слаба, но той става основната връзка с Москва. По-сериозни разговори как да бъде свален Живков двамата водят насаме по време на семейна почивка през април 1989 г.

По признания на Георги Атанасов, премиер и член на Политбюро по онова време, през юли 1989, по време на посещение на дипломатическия корпус в Смолян, двамата с Петър Младенов една вечер провеждат дълъг разговор до късна нощ как да бъде свален Живков.

Когато Младенов е предизвикан да си подаде оставката, двамата с Луканов са подготвени за такъв случай.

 

Луканов веднага заминава за Москва

 

и носи копие от оставката там. Оттам оставката е изпратена в София на резидента на КГБ ген. Фьодоров, който се оказва, че още не е научил за нея, макар вездесъщото КГБ да знае всичко.

В Москва вече са убедени за смяната на Живков, но са още неориентирани кой да го замести. И при новия курс на Горбачов вече няма такава груба намеса във вътрешните работи на партиите в страните от Източния блок, както е било преди. Точно в този момент в края на октомври в ГДР комунистическият лидер Ерих Хонекер подава оставка, след като Горбачов и СССР отказват да се намесят да крепят режима му, при избухналите многохилядни демонстрации. А няма нужда да изпращат войски там, както в Чехословакия през 1968 г. – в ГДР има поделения с танкове и съветски полкове още от края на Втората световна война.

По-скоро Младенов и Луканов са търсили благословия от Москва, да са сигурни, че оттам няма да подкрепят Живков да остане на власт. И това не е безпочвено, защото съветският посланик в България по онова време Виктор Шарапов разказва впоследствие в интервюта, че отначало в Москва са искали перестройката в България да върви с Живков начело. Само че скоро се отказали от тази идея, защото той започнал да имитира промени („Снишаваме се, докато отмине бурята“, както казва самият Живков в своя реч през лятото на 1989 г.).

След оставката на Петър Младенов Живков вече съзнава сложното си положение, затова го вика на среща и започва да му се извинява, и да го моли да си оттегли оставката.

Поредица от публикации в медиите описват по дати и едва ли не по часове къде кога са се срещали Луканов и руските представители – с посланика Шарапов, с резидента на КГБ в България ген. Фьодоров и с дипломат, който също е свързан с КГБ – Валентин Терехов и т. н. Излизат с гръмки заглавия за 10 ноември като за преврат изцяло управляван от Москва и т. н.

Има данни за

 

кратка среща на Младенов с Горбачов

 

през юли 1989 г. в Букурещ, на съвещание на ръководствата на страните от Варшавския договор. Но нищо конкретно, Младенов намерил начин да се види за кратко с Горбачов и му намекнал за смяната на Живков, а той на свой ред намекнал на Младенов, че това си е тяхна отговорност и тяхна работа в България. Информацията за тази кратка среща е оскъдна и неконкретна, защото и нищо конкретно не е говорено.

Специалното издание на сп. „Биограф“ по повод 30 години от падането на Стената и Живков

Всички данни за събитията показват, че инициатори за смяната на Живков са Младенов и Луканов. Никой не ги е заставил да тръгнат да го сменят, нито ги е направлявал как да стане това. И по-любопитното е, че начинанието въобще не е било сигурно, въпреки получената подкрепа от съветското ръководство.

Младенов получава доверие от Москва в последния момент. Писмото му с оставката започва с дълга биографична справка, къде кога като какъв е работил, което е добре известно на останалите членове на Политбюро. Тя изглежда е предназначена за читатели в Москва, пред които иска да се представи.

(Следва – Как Младенов и Луканов платиха за 10 ноември)


От специалното издание на списание „Биограф“ за падането на Стената и Живков.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.