Тръмп и Бойко Борисов: Липсата на свобода на пресата в България едва ли е в дневния ред
Бойко Борисов, министър-председател на България, страна, дълбоко засегната от широко разпространена корупция, трябва да посети президента Доналд Тръмп в Белия дом в понеделник. Липсата на свобода на пресата в България едва ли е в дневния ред на техните разговори.
Българската политическа система е доминирана от Борисов и неговата партия. Борисов е на власт почти непрекъснато в България от десет години и няма сериозна политическа опозиция. Междувременно Русия, която продължава да разглежда Балканите като регион на стратегическа конкуренция със Запада, се предполага, че непряко финансира политически партии в цяла Европа.
Липсата на свободни и независими медия в България днес е още едно обстоятелство, което подкопава демокрацията в този член на НАТО и Европейския съюз.
Тръмп, американският домакин на Борисов, често се нахвърля срещу легитимната американска преса. Когато прави това, президентът следва модела, използван от някои настоящи и бивши чуждестранни лидери – като Борисов – за да задушават истината и отчетността на правителствата в техните страни.
Най-агресивният подход е този на Владимир Путин в Русия, който вероятно използва убийствата, сплашването и съдебните разправи, за да задушава политическата опозиция и пресата.
Някои правителствени лидери в Европа – идват на ум България и Унгария – използват или дават ход на по-дискретно съчетание от мерки за манипулиране и сплашване на пресата. Най-добре съм запознат със ситуацията в България, където служих като посланик на САЩ. България днес предлага примери как правителствата и специалните интереси използват редица похвати, за да поставят медиите в подчинение.
Консолидирането на медийната собственост във фактически монопол, контролиран от малка група български олигарси, е една от техниките. През 2002 г. националната преса в България, притежавана до голяма степен от международни медийни компании, беше сравнително независима и донякъде агресивна при отразяването на държавни злоупотреби. Днес независими международни медийни групи няма, заменени в повечето новинарски сектори от местни олигарси и „бизнесмени“, които използват медиите, за да влияят на правителството и съдебната система.
Един човек – Делян Пеевски, член на българския парламент, е силният човек в частните български медии днес. Съобщава се, че държи 80 процента от пазара, включително голям дял от разпространението на печатни издания в страната. Финансирането на местния контрол върху медиите в България е в най-добрия случай неясно, но Пеевски и шепа други олигарси вероятно притежават или контролират почти всеки основен „частен“ всекидневник и телевизия в България.
Пеевски и неговите съдружници използват своите издания в подкрепа на съществуващата структура на политическата власт, която ги защитава. Техните медийни издания дискредитират независими журналисти, политически противници, бизнес конкуренти и атакуват неправителствени организации и активисти, които изискват върховенство на закона, свобода на печата и защитават правата на човека.
Тъй като информационните медии в България често са затруднени финансово, българското правителство, включително това на сегашния премиер Борисов, използва финансирането от ЕС и друго финансиране като средство за създаване на зависимост на обществените медии от финансирането от правителството.
Заплашването на българските журналисти е често срещано. По принцип отделните журналисти се самоцензурират, защото знаят, че разследващата журналистика, водеща до разобличаване на престъпност и корупция, може да доведе до уволнението им от работа, изправяне пред съдебни обвинения в предубеден съд или претърпяване на физическо насилие.
Някои забележително смели български журналисти поемат риска да огласят истината за корупцията в държавата и за големите престъпления, но няколко от тези честни национални и местни журналисти бяха заплашени и нападнати.
Резултатът от потискането на независимата преса в България изкриви медийния сектор, разруши доверието на обществеността в пресата и създаде национална политическа среда с ниска държавна или наказателна отговорност, без сериозна опозиция, която да се противопостави на настоящото правителство.
Спадът на свободата на печата в България е добре документиран от „Репортери без граници“, Европейския център за свобода на печата и медиите и други медийни наблюдатели. Но сериозният международен или вътрешен политически натиск върху българското правителство за подобряване на свободата на печата не успява да подобри ситуацията.
Когато Доналд Тръмп използва силата на своята президентска позиция, за да атакува и унижава професионалната, независима преса, която поставя под въпрос правителствени решения и разкрива истината за корупцията и провалите на неговото хаотично управление, той по същество се прилага тактики за сплашване на пресата, подобни на някои от използваните в България и Русия.
По същия начин, когато генералният прокурор на САЩ стане политически деец, който защитава президента от съдебни заплахи, върховенството на закона в САЩ е изложено на опасност. Когато висшите членове на Конгреса и националните електронни медии стават безусловни защитници на президента и насърчават теориите на конспирацията при търсенето на факти, общественият интерес от разкриването на истината не се обслужва.
България, заедно с няколко други държави, които се стремят към пълна демокрация, са примери за това, какво може да се случи, когато програмите за компрометиране на независимата и настъпателна преса се окажат успешни. Свободата на печата в САЩ все още не е спаднала до това ниво, но не и благодарение на Доналд Дж. Тръмп, който изглежда би предпочел по-български модел.
Превод e-vestnik. Заглавието е на редакцията
*Джеймс У. Пардю е бивш посланик на САЩ в България и офицер от кариерата във военното разузнаване. Бил е заместник-помощник на генералния секретар на НАТО и е автор на книгата „Миротворците: американското лидерство и краят на геноцида на Балканите“.