Ще стане ли Беларус част от Русия
Сценарии за поетапно развитие на „задълбочената интеграция“ между Русия и Беларус разгледа в четвъртък политическият клуб на „Росбалт“ на кръгла маса в московския пресцентър на агенцията.
Своеобразен фон бяха поредните упреци на беларуския лидер Александър Лукашенко към Москва. Той констатира по-специално, че Русия отново прави спънки на вноса от Беларус, а не е решен и въпросът Минск да получи обезщетение за попадналия в негова рафинерия „мръсен“ петрол от руския тръбопровод. „Ние пресмятаме, решаваме нещо. А те се правят, че не е имало мръсен петрол. Ние обаче провалихме своя БВП главно заради петролни проблеми. Защото нефтопреработването у нас е обвързано и с нефтохимията“, каза беларуският президент.
Експертите направиха опит да отговорят на някои въпроси. Каква интеграция търсят Москва и Минск? Ще склони ли Лукашенко руската рубла да стане обща валута и да бъдат създадени наднационални политически органи на Единната държава (Съюзната държава между Русия и Беларус – бел. прев.)? Какво трябва да е нивото на интеграция с Русия според беларуското общество?
Павел Кудюкин – социолог и политолог, заяви, че от гледище на Кремъл основният въпрос на интеграцията между двете страни е предимно геополитически, но има и икономически интерес. „Руският капитал отдавна мечтае да започне сериозна приватизация в Беларус и да се включи в тези процеси“, каза той. И посочи, че засега капиталът от Русия не е постигнал тук особен успех. „Засега е успял само
частично да приватизира петроло- и газопроводите през територията на Беларус, да създаде съвместни предприятия в тази сфера. Там обаче има още много сочни парчета от нефтопреработвателната и нефтохимическата промишленост, машиностроенето, хранителната промишленост. Но точно тях не ги пуска беларуската страна“, отбеляза експертът.
В очите на част от руските военни „Беларус е удобен плацдарм“, заяви Кудюкин. Но в днешния политически контекст географското положение на страната съвсем не е еднозначно – въпросният „плацдарм“ може да бъде насочен не към отбранителни, а към нападателни действия, „доколкото тази силно изтеглена на запад издатина с оголен ляв и десен фланг е твърде неудобна и неизгодна за отбрана“. Подобни планове обаче има, „както потвърждават и току подновяваните приказки за създаване на руска военновъздушна база в Беларус, отхвърляни от беларуското ръководство, впрочем в твърде учтива форма“.
Спомените сред обществото в Беларус за военните нашествия, минавали на вълни през страната столетия наред, са „много болезнени“, смята Кудюкин. И вижда тук една от причините Беларус „да не желае превръщане в руски плацдарм, макар че Русия много иска да го придобие“. Разсъждавайки доколко е готов Минск да се интегрира с Москва, експертът посочи, че Беларус все още е „доста“ рускоезична страна, чието население гледа руски телевизии, но има развито национално самосъзнание – и преобладаващият между беларусите език „не е пречка за това“. „Също както повечето ирландци във Великобритания говорят английски, но я елате им кажете, че са англичани“, даде пример социологът.
Беларуската власт силно насърчава тези нагласи в обществото, като пропагандира идеята за суверенитет, убеждението, че „Беларус не е Русия“, каза експертът. Според Кудюкин „днес беларусите се осъзнават като отделен народ и отделна страна доста по-силно, отколкото в началото на 90-те“. Както потвърждават и социологическите анкети. Беларусите, каза той, искат сътрудничество по всички вектори – и по източния, и по западния, и по южния, но същевременно смятат страната си за успешна независима държава „и като цяло държат да останат независими“.
Кудюкин смята за малко вероятно Минск да приеме и руската рубла като обща валута за двете страни, тъй като икономическата политика на Беларус „има кейнсиански черти“ – за да я води и занапред, беларуското ръководство трябва да държи в ръцете си печатния стан. Участниците в сбирката обаче констатираха, че в руското общество и елитите все още доминира съвсем различна визия за Беларус. Там преобладава мнението, подхранвано и от руските медии, че Беларус е част от Русия, а беларусите – само част от руския народ.
Според Игор Минтусов, президент на Европейската асоциация на политконсултантите, „Беларус в лицето на Александър Лукашенко би желала по-тясна икономическа интеграция с Русия“. По думите му такава интеграция според Лукашенко „включва разнообразни отстъпки и преференции, той иска да стане фактически част от вътрешния руски пазар“. Такъв е стратегическият интерес на Минск, казва експертът, защото такава интеграция „може да предпази Беларус от фрустрации на международните пазари“. А в тактически аспект беларуското ръководство използва риториката на Лукашенко за интеграция с Русия.
Колкото до стратегията на Москва спрямо Беларус, Кремъл според Минтусов „на първо място се стреми към геополитическа и военнополитическа интеграция с нея“. Докато участието на руския бизнес в приватизацията в съседната страна е вече тактически въпрос за руското ръководство.
На известна част от политическия елит и повечето хора в Русия е присъщ „скрит неоимперски синдром“, според който за Беларус е по-добре да бъде с Русия – Русия и Беларус практически са едно и също, отбелязва политологът. Москва обаче би предприела по-сурови мерки за задълбочена интеграция само „ако с политиката си Минск прекрачи една „червена черта“. Например ако изведнъж реши да присъедини страната към НАТО. Впрочем самият Минтусов смята този сценарий за фантастичен.
На кръглата маса бе споделено и мнение, че Кремъл цели да погълне Беларус – една твърде стабилна политика. Защото през последните 20 години Москва се е убедила: Русия не може да се развива интензивно, например да се откаже от суровинната икономика и да укрепва промишлеността си. Съответно е поет курс единствено към екстензивно развитие – Русия да присъединява нови територии, активи, намиращи се там, и така да увеличава данъчно облагаемото си население.
БТА