В. „Комерсант“: „Голям член“ за България (а не голям шлем)
Въвеждат Дмитрий Медведев в работата
Андрей Колесников
Президентът на Русия Владимир Путин и президентът на България Георги Първанов вчера се договориха за участието на България в газовия проект „Южен поток“, а специалният кореспондент на Комерсант Андрей Колесников дочу в изказването на българския президент недвусмислени намеци за безгранично порасналото благосъстояние на България във връзка с тези договори.
В навечерието на посещението, българската общественост се развълнува от отсъствието на Людмила Путина на стълбичката на самолета, с който президентът на Русия долетя в България. За госпожа Путина беше предвидена обширна културна програма, и всички знаеха за нея. Освен това, посещението беше официално, и отсъствието на първата дама заплашваше да се превърне в дипломатически скандал. Впрочем, от оскъдните коментари на членовете на руската делегация се разбра, че Людмила Путина точно преди посещението се е почуствала зле и че лекарите са и препоръчали да се въздържа от полети със самолет.
Впрочем, господин Путин по време на това посещение се справи с поставените задачи и без жена си. Той откри Годината на Русия в България и, стоящ прав на сцената, изслуша 20-минутната реч на президента на България. Господин Първанов употреби по-голямата част от това време, за да обясни , че формулата „България може да бъде или с Европа, или с Русия“ е порочна (действително: какво да прави, да се разкъса ли, какво?).
Освен това, той многозначително отбеляза, че у България се появи шанс да се върне на енергийния пазар на Европа в качеството си на голям играч. Той говори за това така, като че ли България някога е била такъв играч и по трагично недоразумение от известно време е на пейката на резервите.
Вече вчера сутринта се разбра, че господин Първанов не случайно е казал всичко това. След вечерята, на която президентът на България покани президента на Русия, се е обсъждала перспективата на участието на България в проекта за строителството на газопровода „Южен поток“ (съглашение за който неотдавна подписаха Италия и Русия). Договорът за присъединяването на България се подготвяше много седмици наред, но окончателното решение се отлагаше до началото на визитата. А вчера сутринта се решаваше, на кого ще бъде оказана честта да обяви това амбициозно решение.
Работата е там, че заедно с Владимир Путин (но не вместо Людмила Путина) в София долетя и Дмитрий Медведев. И, разбира се, за него беше по-важно да го произнесе на глас. Но и господин Путин не трябваше да стои настрана. Проблемът е бил решен по следния начин: беше обявено, че по някое време към обядващите господа Путин и Първанов ще се присъедини и господин Медведев, а после и неговият колега, главата на правителството на България, господин Станишев, и че те четиримата заедно за всичко са се договорили принципно: България става транзитна страна за „Южния поток“ (сега щафетата от нейните ръце иска да поеме Сърбия, и „Газпром“ иска пълен контрол над държавната газова компания на Сърбия за това, но предлага всичко на всичко половин милиард долара вместо два, за които все още има сили да претендира Сърбия).
В предиобеда решението беше обявено на срещата между Дмитрий Медведев и Сергей Станишев. А по-късно през деня, договорът за транзита през територията на България на газопровода „Южен поток“ беше подписан от министъра на промишлеността и енергетиката на Русия Виктор Христенко и министъра на икономиката и на енергетиката на България Петър Димитров. Владимир Путин и Георги Първанов изглеждаха при подписването изключително удовлетворени.
Извънредно оживление на церемонията предизвика моментът, когато Владимир Путин се обърна към Дмитрий Медведев, и той се наклони към него. Десетки фотоапарати просто се взривиха със светкавици, които, за мое учудване, предизвикаха силно изчервяване у първия вицепремиер, който, както ми се струваше, трябва вече да е претръпнал от публичната реализация на национални проекти.
Но Владимир Путин не миряса и още веднъж извика при себе си Дмитрий Медведев — този път само да му услужи с химикалката си. Съдейки по всичко, президентът на Русия искаше да продемонстрира, че той разчита вече и за най-малките дреболии на Дмитрий Медведев.
Освен това, тогава беше подписано „Съглашението на акционерите по отношение на тръбопроводния проект Бургас — Александруполис“ и договорът между „Росатом“ и правителството на България за строителството на АЕЦ в Белене.
След церемониите попитах руските преговарящи, как все пак успяха да стигнат до договор. Заместник директорът на Минпроменерго Анатолий Яновски каза, че всъщност преговорите са приключили към пет сутринта. Виктор Христенко добави, че в окончателния си вид документите са били подготвени 15 минути преди подписването, защото е трябвало да бъдат превеждани на руски, български и английски.
— И трябваше да се вземат предвид всякакви „чичови уговорки“, заради които работата се забави,— добави господин Христенко. — става дума за ценообразуването…
— Промените в европейското законодателство,— добави Анатолий Яновски, в афект пристъпвайки върху моя крак.
По мнението на Виктор Христенко, Русия не е направила в преговорите никакви повече или по-малко сериозни отстъпки.
Но, оказа се, президентът на България господин Първанов не е на същото мнение.
— Високо ценя позицията на руската страна, която се съгласи със собствеността на България над газопровода на наша територия, — заяви той на пресконференцията.
Впрочем, все пак прави излязоха руските преговарящи. По-късно, от информирани източници в „Газпром“ успях да разбера, че „Газпром“ и правителството на България са си поделили точно наполовина тръбата по територията на България.
— Считам, че всички тези проекти способстват на диверсификацията на енергийните потоци, — произнесе Георги Първанов и още една фраза, предназначена също изключително за вътрешно ползване.
Всъщност е очевидно, че на ЧЕСТЕН ЧОВЕК едва ли ще му се обърне езика да говори в такава ситуация за диверсификация, за която говорят много чиновници в ЕС, т. е. за избавяне на Европа от газова зависимост от Русия.
Господин Първанов и сам, видимо, разбра, че на това не трябва да обръщаме внимание.
— В частност,— добави той,— това е съществен принос в осигуряването на безопасността на енергийните доставки не само за България, но и за всички страни на балканския регион.
Сега той беше по-честен със своите телевизионни зрители, тъй като след реализацията на „Южния поток“ между Русия и тези страни няма да има проблемни транзитни страни, една от които за Русия се явява Украйна.
Но това не бяха всички теми, които веднъж завинаги господин Първанов искаше да закрие на тези преговори. Така, той добави, че е необходимо накрая да се „утвърди мястото на кирилицата в Интернет“ и увери, че ще се опита да направи това на срещата с първия вицепремиер на руското правителство Дмитрий Медведев.
Господин Путин си спомни за това, което като че ли загуби блясък на фона на газовите договори, и заяви, че ако на България и потрябва кредит за строителството на АЕЦ Белене, то „ние с готовност ще предоставим този кредит“.
Общо взето, в един момент придобих впечатлението, че руската делегация този път е дошла в София, за да изкупи до шушка тази страна.
Накрая, Владимир Путин поблагодари на българите за „сърдечното посрещане“. На него, видимо, нищо не му бяха казали за това, че точно преди да пристигне в София имаше протестен митинг срещу неговото пристигане. Наистина, да се нарече масов, не би могло, дори и при силно желание.
Президентът на Русия реши, очевидно, да ободри българите и да помогне на българския президент да ратифицира постигнатите договори в българския парламент. Той добави нещо, което не е никаква тайна: “ В Европа има жестока конкуренция за постройката на руски газови мощности“ и „Освен всичко останало, те носят приходи на бюджета“.
Тук господин Путин насочи вниманието към човека, който влезе в залата пред самото подписване на документите:
— Искам да приветствам президента на италианската компания ENI Паоло Скарони. Днес беше подписан документ между „Газпром“ и ENI за строителството на подводния участък на „Южния поток“ (по-късно господин Милер поясни, че вчера в Швейцария е била регистрирана компанията South Stream AG, която до края на 2008 година ще разработи проекта, а в 2013-та година по газопровода в Централна Европа ще тръгне първия газ).
Господин Скарони после обясни, че е закъснял, защото неговият самолет не могъл да кацне в София заради мъглата (въпреки че, по мои наблюдения, цяла сутрин над София небето беше безоблачно и грееше ярко слънце).
Тук думата взе Георги Първанов и с устата на своя преводач заяви на руски:
— Позволете да използвам неспецифична терминология и да кажа, че подписването на всички тези договорености осигури на нашата страна голям член.
По същество изказването изглеждаше вярно, но използваната форма ни караше да се замислим, че президентът на България като че ли прекали с вълненията тези два дни.
След няколко минути, един български журналист, задавайки въпрос на своя президент, каза:
— Бриджът — е сложна игра, и да се изиграе „голям шлем“ не е лесно…
Чак сега стана ясно, че господин Първанов е имал предвид „шлем“, а не това, с което в Русия оприличават и собствеността, и състоятелността на страната ти.
Превод : Константин Павлов. Текстът е публикуван първо в блога му http://komitata.blogspot.com/.