При президента – по чехли и анцуг

Румен Белчев

Класиците са описали класическия начин да попадне човек на страниците на вестника – да се изхитри да го прегази нещо на улицата.

Новото време си има и нови начини – „24 ЧАСА” забавлява читателите си с подробности от поредното убийство насред София: „Гей заби нож в устата на гаджето си и му обу гащите в Борисовата градина”. Забавничко, нали? Така трябва да се поднасят лошите новини – като любопитни факти от иначе щастливото ни всекидневие.

„ТРУД” пък пропагандира поредния успех на българската икономика – „Внесоха 736 хил. тона боклук в страната”.

Очевидно боклукът ни е недостатъчен, та се налага и внос.

Но това са дреболии, подробности от пейзажа, основна тема на миналата седмица бе посещението на премиера в Щатите.

Пръв за подготовката му се погрижи, както винаги, „24 ЧАСА” – с инструкцията „Кои мимики на Тръмп ще издадат дали харесва Бойко Борисов”. Значи, „ако издуе напред устни, се съмнява, че е добре разбран”. Ако е недоволен от хода на разговора – ще „скръсти ръце и се вторачи в земята”. И най-важното – „Щом вдигне показалец, не иска да го прекъсват”.

За да разберем дали Доналд е харесал Бойко, нека почерпим вода от извора – репортажа на г-жа Валерия Велева за сайта „Епицентър” – „До Вашингтон и назад”. Извинявай, Алеко, оригиналните заглавия напоследък са кът. Важно е съдържанието:

„Ръкостискане. Прегръдки. Опит за целувки от страна на Борисов и леко отдръпване на Тръмп.”

Очевидно – с посланика може, с президента – не. Добре де, и без целувки ще минем! Пусти протокол!

Само след пет минути беседа насаме двамата лидери се появяват отново. „Американският президент поздравява БГ журналистите: “Отнасяйте се добре с Борисов“ … Може би защото не знае какво ще му се случи след малко. Борисов е с усмивка, сякаш е спечелил битката при Ватерло.”

Пет минути – и готово? Затова ли би толкова път?

Не е само затова – по обратния път се разбира, че е било и за да дадем малко акъл на американците. “Какъв ти е проблемът с Русия? Богатите държави не воюват!“, казал Борисов на Тръмп. Китай е проблемът на САЩ. И обяснил защо… „Никой не е правил такъв анализ“, коментирал Помпео, по думите на премиера.”

Абсолютно сме сигурни в това!

И все пак, на такива места трябва да се пращат и репортери-мъже. Стига с тая сексуална дискриминация! Г-жа Велева, залисана в отразяване на висшия дипломатически пилотаж, се прави, че изобщо не е забелязала присъствието на друга бележита личност от журналистическия ни елит – г-жа Илиана Беновска. Този път тя не замерва никого с ябълки – може би за да не я разбере американската охрана погрешно, но все пак не е останала незабелязана. „Пред Белия дом зададох въпрос на президента на САЩ Тръмп. После Борисов каза, че Тръмп попитал: Коя е тази в зеленото?” – цитира репортерката „Блиц”.

Не му се е изкривил езикът да попита защо репортер се явява по анцуг на такова място. Защото на снимката, публикувана лично от г-жа Беновска, облеченото от нея наистина прилича на анцуг. Как по друг начин да привлече човек вниманието на президент!

Разбира се, родните хейтъри не пропуснаха да се заядат, но сайтът „Флагман” се е погрижил да ни информира, че „Шопинг експерти разкриха, че Илияна Беновска е дала поне 3 хил. лева за тези дрехи и обувки”. А самата топрепортерка обясни на омразниците: „Хейтят ме дърти жени със заспал сексуален статус” и добави: „Скъпи лели на моята възраст, турете си бутовете на моя „официален анцуг“.

Красотата ще спаси света – това го знаем пак от класиката, но наистина ще ни струва скъпичко – от последната страница на „ТРУД” научаваме, че Дженифър Лопес „Застрахова дупето си за 27 милиона долара”.

Дупето човек може да си застрахова.

Срещу простотията обаче никой не предлага застраховки.

От Разпечатосване

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.