С Путин или срещу Путин? Първият тест за Макрон

Путин и Макрон. Снимка: от тв екрана

Как би могло да изглежда сближаването с Русия на Владимир Путин, което желае Еманюел Макрон? Френският президент се надява да направи утре (б.р. – днес)първи пробив по темата Украйна, който може да успокои европейците, разтревожени от едностранните му действия по отношение на Русия.

Държавният глава ще събере за пръв път господаря на Кремъл и неговия украински колега Володимир Зеленски в Елисейския дворец. Заедно с германската канцлерка Ангела Меркел, те ще се опитат да намерят изход от конфликта, който от 2014 г. отне живота на над 13 000 души в проруската източна част на Украйна.

„Това е важен тест за Макрон и за европейците. Той вече се изолира много. Ако не получи нищо и по украинския въпрос, ще изпадне в още по-голяма изолация“, смята Мишел Дюкло, бивш посланик и експерт по геополитика от института „Монтен“, френски мозъчен тръст.

Френският президент, който е най-видният лидер в Европа, откакто стана ясно, че Меркел ще сложи край на политическата си кариера, шокира колегите си с думите си за НАТО („мозъчна смърт“), непреклонната си позиция по въпроса с разширяването на ЕС и едностранните си инициативи по отношение на Русия.

Утрешната среща на върха ще бъде първата по рода си от 2016 година. Преговорите между четиримата ръководители в „нормандски“ формат – от името на френския регион, където се състоя първата им среща на високо равнище през 2014 г. – целят да приведат в действие споразуменията от Минск. Тези спогодби позволиха значително намаляване на насилието, но политическата им част така и не бе приложена.

Макрон знае, че европейските му колеги имат очаквания от него и казва, че „интересите в сферата на сигурността“ на континента са негов абсолютен приоритет. Той постави постигането на напредък по темата Украйна като предварително условие за подновяването на диалога с Русия.

„Достатъчно находчив“

Полето за маневриране между исканията на Русия, която се стреми да запази влияние върху съседката си, и тези на Украйна, решена да си върне суверенитета върху Донбас, е доста тясно.

Според Мишел Дюкло „Кремъл е достатъчно находчив и разбира, че тази среща на върха трябва да бъде успех“. „Трябва Макрон, Меркел и Зеленски да могат да кажат, че са получили нещо“, каза той пред АФП.

Украинският президент, от своя страна, заяви, че „нова размяна на затворници“ – след тази на 7 септември – и „истинско спиране на огъня“ биха били добър сигнал.

Самият той е под натиск, тъй като се бои да не се създаде впечатление, че прави много отстъпки за степента на бъдещата автономия на региона Донбас в Украйна.

Освен украинското предизвикателство, източноевропейците – Полша, балтийските държави и Румъния – които смятат Русия за първостепенна заплаха – и някои западни държави, включително Германия, ще наблюдават отблизо за сигнали за добронамереност от страна на президента Путин.

Макрон, според когото сигурността на Европа зависи от това да има солиден диалог с Москва, но без „наивност“, иска да вярва, че руският му колега ще избере Европа пред Китай.

Всяване на разкол сред европейците

Русия не може вечно да бъде „деструктивна сила, както бе в случаите със Сирия и Турция“, каза френски дипломатически източник пред АФП. „Не е трайна и надеждна стратегия единственият ти лост за влияние да бъде способността ти да навредиш“, добави той и посочи „дълбокото безпокойство на Русия да не бъде оставена сама да се конкурира с Китай“.

Но Путин е известен с това, че пренебрегва ЕС и предпочита да води диалог с отделните държави. „Той вижда в подадената от Макрон ръка възможност да всее разкол сред европейците“, анализира Дюкло.

Според руския анализатор Константин Калачов „ще бъде наивно да се смята, че Макрон може да окаже някакво влияние на Путин“ в опит да притегли Русия към ЕС.

„Има само един човек, който може да влияе на президента Путин: това е самият президент Путин, които следва собствената си политическа линия и собствените си интереси“, казва той пред АФП.

Колкото до украинския конфликт, „Путин няма интерес той да се задълбочава, но иска всяко уреждане да бъде постигнато според неговите условия“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.