Митко Станков: Открих още златни монети на кан* Аспарух, първата я откраднаха

Нумизматът е попаднал и на неизвестен на науката нов златен медальон на хан Омуртаг

Златен солид на хан Аспарух (горната снимка). Монетата е подражание (варваризат) на солида на император Константин Погонат (на долната снимка). Снимки: от каталога на CNG

Още златни монети на хан Аспарух е открил живеещият във Виена нумизмат Митко Станков. Той съобщи специално за e-vestnik и още по-голяма сензация – че е открил и втори екземпляр на златния медальон на хан Омуртаг, от който има уникат в Националния исторически музей (медальон е наградна или юбилейна монета, която служи като печат или като украшение, по-голяма по размер и отсечена в по-малко екземпляри – бел. ред.).

Преди 8 години, през септември 2011 г., e-vestnik публикува историческа сензация, поднесена от Митко Станков (виж тук).

Той беше открил и купил на търг в Ню Йорк рядка златна монета от т. нар. варварски подражания на византийски солиди, която е идентифицирана от Станков като монета на българския хан Аспарух. До момента се е смятало, че българското монетосечене започва по-късно, а по времето на хан Аспарух не са сечени монети, използвани са византийски.
Уникалната монета, както става ясно от разказа на Станков по-долу, се оказа, че е открадната. Но след няколко години той е открил още няколко от същите златни монети.
Митко Станков от години е обвиняван от ГДБОП и бившите хора от Държавна сигурност, че ръководи мафия за износ на културни ценности от България (виж за него повече тук). Противно на разпространяваните твърдения за Станков у нас, на Запад той е консултант на някои от най-големите аукционни къщи, за оценки и експертизи го търсят колекционери и търгове от цял свят. У нас някои нумизмати го смятат за най-големия български експерт в тази област.

– Изминаха осем години от обявеното от вас откритие на златна монета (солид) на хан Аспарух. Тогава заявихте, че ще я публикувате и в научно издание. Какво стана?

– Не, не публикувах нищо, освен описанието във вашия сайт.

– Защо? Променихте си мнението или нещо ви попречи?

– Не само не съм променил становището си, че монетата принадлежи на Аспарух, а намерих нови доказателства, включително и нови монети, нови факти и нови аргументи.

Митко Станков. Снимка: личен архив

– Нови монети на хан Аспарух?

– Да.

–Това е сензация, а си мълчите? Нумизматите ще помислят, че е някаква мистификация, след първия път?

– Това е тяхно право. Уважавам хората, които подлагат на съмнение това, което противоречи на установените факти. Затова и бъдещата ми публикация ще бъде преди всичко предложена на компетентни в съответната област на науката хора, а след това на широката публика.

– Пак на аукцион ли открихте монетите? В България някои веднага ще кажат,че са ви ги продали иманяри?

– В България грамотните и мислещи хора разбират, а останалите клюкарят. Аз нямам нищо против да купувам от иманяри, но не мога да наддавам с българските олигарси и хората, които имат мръсни пари за пране. Иманярите продават на тях.

– Според вас такива монети от български иманяри ли излизат на Запад?

– Това не е мой проблем. Българските полицейски служби и така наречените „правораздавателни органи“ са част от мафиотските структури, които са завладели държавата. Народът живее в мизерия, а те работят в екип с хората, които изнасят или внасят нелегално. Не само цигари и наркотици, но и археология. Нямам много информация, не искам да коментирам по въпроса.
Но има нещо друго – границите на днешна България са само фрагмент от територията, която е била подвластна на някогашните български владетели, например на Омуртаг. Под неговата власт са били днешните държави Украйна, Молдова, Румъния, Унгария, Сърбия… Затова е глупаво да се твърди, че един артефакт, появил се на свободния пазар някъде в Европа или Америка, е намерен в днешна България. В цивилизования свят се колекционира от столетия. Има монети и археологически обекти намирани през различни исторически епохи, не само в последните години. В това число и от България. Ако нещо има „български произход“, то не значи , че е намерено в ново време. В Австрия аз съм заклет и сертифициран съдебен експерт. Има специален закон за съдебните експерти. В България не е така, но това е друг въпрос. Та като такъв експерт, аз имам достъп до значителни обществени и частни сбирки, трупани от много години назад. В тях се срещат и непубликувани монети и предмети, някои свързани и с българската история. Някои неща излизат и на търгове.

– Кажете повече за монетите на хан Аспарух. Тогава, когато показахте първия екземпляр, някои не повярваха?

– За солида на Аспарух получих особено ценна информация от Николай Панайотов – историк, доктор на науките, ориенталист, пенсионер от Варна. Работил в музеите на Дългопол и Провадия, и още 24 години в музеите на Варна – Археологическият и „Възраждане”. Ето какво ми съобщи той (Станков чете цитат от кореспонденция с Панайотов – бел. ред.):
„През 1989 г. директорът на музея в Балчик Марин Димитров (кандидат на историческите науки тогава) доведе при мен в Археологическият музей – Варна един български турчин от Толбухинско (сега Добричко)”… Панайотов пише: „Намерих тефтера си от 1989 г. Там на дата 3 октомври намерих бележката си за въпросната монета. Скицирал съм я тогава набързо и с каталог на византийските монети съм я определил като „Автен. (тична) варварска имитация на виз.(антийски) солид VІ-VІІ в. – готски?!?“ Под реверса съм писал „обратна въпросителна” – (на арабски така се пише) и CONOB – навярно зачуден защо липсва на тази монета… Името на турчина е Мехмед (тогава бяха с български имена –Мишо). Монетата е намерена от негов братовчед край с. Кремена, Толбухинско (сега Добричко).“ Навярно са се изселили в Турция (с монетата) и оттам е тръгнала по света…
Скицираната от него монета съвпада с монетата, която се появи на аукцион в Ню Йорк през 2011 година, която идентифицирах и съобщих за нея във вашия сайт тогава.

– Защо не направихте научна публикация за това откритие?

– Научих, че някакъв млад автор от България видял показаните във вашия сайт снимки и интервюто с мен, и бързо публикувал от свое име статия под заглавие „Солид на българския владетел Аспарух“. Беше използвал моите доказателства и аргументи. Той дори не е и подозирал, че съществува такава монета, докато аз не я открих на търга в Ню Йорк, купих оттам и описах.

– На всички нумизмати у нас е ясно кой е открил, идентифицирал и описал за пръв път монетата.

– Все пак, да подчертая, че въпросният никъде не споменаваше в публикациите си, че аз съм открил и идентифицирал тази монета. Този„автор“ мога да нарека с чиста съвест плагиат. Неговата странна форма на „изследване” на единствения познат екземпляр е образец за кражба на чужда идея и стремеж за фалшифициране на първоизточника (единственият източник!) на информацията за златната монета на Аспарух. Плагиаторът цитира имена и автори, които имат само косвено отношение, но нямат никакво значение за изясняване на проблематиката. Цитира някакъв коментатор на казаното от мен и т. н. Едва на петата страница, под черта е написал „Собственикът на монетата (Димитър Станков), изказва мнение за прочит на надписа пред e-vestnik.bg, на 19.09.2011 г., което ние сме цитирали дословно“. На начинаещият български „учен“ му е добре известно, че „собственикът на монетата“ всъщност е откривателят й! Известно му е и моето име от интервюто – Митко, а не Димитър. Липсата на морал и безплодие в областта на науката нумизматика го е довела до плагиатство. Намерих и други негови „научни“ трудове. Освен компилация и цитати , той друго не знае.

– Взимате го много насериозно. Заслужава ли толкова внимание?

– За съжаление такъв подход е характерен за толерираните (по-рано от ДС, а днес от властта и националистическата зараза) т. нар. „български учени“. Безплодни, некомпетентни, кариеристи, безгръбначни , нечистоплътни крадци на чужди идеи. А името на плагиата е Георги Николов Димов – външен експерт по управление на европейски средства към МОН.

– Аз идентифицирах въпросния автор като водач на листата на партия „Атака” за евроизборите?

– Не знам дали става въпрос за същия. Друг път ще отделя повече внимание на споменатата категория чиновници. Ще спомена поименно „учени“, окичени с титли заради агентурната им ангажираност с бивши и настоящи идеологически, милиционерски и близки до властта структури, плагиати и некомпетентни автори и фалшификатори на историята. Държа да подчертая, че това не се отнася за всички български учени археолози и нумизмати. Има и такива, на които се възхищавам. Но за това друг път.
След много време, чрез общи познати (нумизматът Господин Жеков) изразих възмущение от автора на статията, и разбрах, че плагиатът е променил текста от „Собственикът на монетата (Димитър Станков)…“ на „Откритието принадлежи на Митко Станков, който е и собственик на монетата“. Три пъти на три различни места плагиатът Димов публикува една и съща „научна“ работа, без да е направил съществени промени в текста. Може би така набира нужните му „бройки“ трудове за бъдещо хабилитиране като компетентен представител на българската научна мисъл. И да знаете, той ще направи кариера, защото краде. (Станков цитира точно източниците и заглавията на публикациите за солида на Аспарух от въпросния автор – бел. ред.):

– Да не се занимаваме с него. Кажете за новите открити от вас монети?

– Това беше първата причина да отложа моята публикация за монета на кан Аспарух като монография. Втората причина беше, че монетата – единствената известна монета на Аспарух в онзи момент – беше открадната.

– Как? От вас ли я откраднаха? Какво стана?

– Публикуването в e-vestnik направих непосредствено след като я открих, идентифицирах и купих от американския аукцион на Classical Numismatic Group, Inc, с наддаване по интернет, от Виена. Трябваше да дойде със специална пратка след около две или три седмици. При транспорта от САЩ до Виена, пратката , която съдържаше и други монети, беше открадната или просто изчезна. Цялото й съдържание е регистрирано в международната листа на издирвани и откраднати монети. Ако някой е придобил монетата по този начин, няма да може да я покаже никъде официално, защото при намирането й трябва да се върне на собственика. Отложих публикацията и с надежда кражбата да бъде разкрита, след което да направя изследване на металното съдържание на златната сплав, което щеше да даде възможност за по-пълна научна публикация, и др. До сега тази монета не е намерена. Говори се, че кражбата е поръчана от богат българин колекционер, но аз лично не вярвам. Междувременно намерих нови и неизвестни на науката български монети.

 

(Следва – Открит е втори екземпляр на уникалния златен медальон на хан Омуртаг, който се пази в Националния исторически музей)

– –

* Във втората част на интервюто Станков обяснява защо казва кан, а не хан.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.