Домашната ракия – пениш се, не пениш, ще те пия
Хиляди труженици на домашната дестилация се мъчат есенно време да докарат ракия, която да става за пиене. Но дори и да не става за пиене, по правило те пак ще я изпият с гордост. Каквото и да сварят, то е най-хубавото питие.
В съзнанието на българина домашната ракия е най-доброто питие на света, което превъзхожда шотландското уиски, френския коняк, руската водка и прочее.
Да, ама защо тогава българската ракия не е прочута като шотландското уиски, френския коняк, руската водка и прочее? Даже турската йени ракъ или гръцкото узо се продава навсякъде по летищата в Европа, пък българска ракия – само на софийското летище.
И защо чужденец като опита българска домашна ракия остава със смесени чувства? Един англичанин, заселил се в село край Велико Търново преди време обясняваше пред мен, че когато му сипали за пръв път домашна да опита, той подскочил, помислил ,че е някаква смеска с бензин или газ за горене. Много домашни ракии наистина имат вкус и аромат на нещо за горене, а не за пиене. Някои миришат направо на ацетон.
Слава Богу, онова, което е вредно, не мирише добре, а онова, което е хубаво, мирише хубаво. Затова, след като домашният производител на ракия е сварил нещо, което не мирише добре, най-правилното е да си плати да му го изследват, не е скъпо. И така да види дали трябва да го пие въобще. Защото не е само метиловият алкохол опасното в домашните ракии. Има и други вредности, някои от които не се усещат на вкус, дори на мирис. Но ако вкусът е тежък и мирисът не е добър, със сигурност ракията не става за пиене.
Парадоксът е, че домашните производители превъзнасят произведеното от тях, дори да не става за пиене. И си го пият. И понеже някои вредности тровят не изведнъж, а с години, след като такъв е пил 20-30 години отровната си ракия, един ден се тръшне болен или направо хвърли топа я от сърдечно-съдови, я от чернодробни и вътрешни болести, приятелите му викат:„Еййй, какво му стана на тоз човек, само домашна пиеше…”
Винпромската ракия, така оплювана от домашните производители, е ракия, произведена под постоянен лабораторен контрол. В нея вредности над нормата няма. И технологията е такава, и контролът. Но за средния българин тя е лошата ракия. Е как да има авторитет произведената у нас ракия по света, след като самият българин не я одобрява, а си хвали домашната? От друга страна – някъде по света да се изнася и продава домашна?
Примерно, България да стане голям износител на домашна – възможно ли е това? На бутилката да пише „Домашна от Дълбок дол”, домашна от „Криводол” и т. н.? Домашният производител не може в две последователни години да свари една и съща ракия, а това, което вари от лозето си, стига до няколко десетки литра за собствена консумация или няколкостотин литра за продаване на черно по пазарите. От това износ не става, дори на черно. Става само за продажба по битаци и пазари, а там прекупвачи разреждат и мешат, не знаеш какво купуваш. Ама си има будали да купуват.
А шотландците са си направили във всеки дол по една спиртоварна и тя изнася по цял свят. Долинка (долчинка) на шотландски е „глен” (glen), както е ставало и друг път дума на тази страница. И десетки шотландски марки, известни по цял свят, са с името „Глен…” – „Glenfidich”, „Glen Grant”, „Glenlivet”, „Glenfarclas” и т. н. Там шотландците си варят домашно уиски, но не ругаят спиртоварните си като производители на лошо уиски.
Тук се състезаваме да обясняваме какви скапани ракии правят винпромите. И се мъчим да доказваме, че съмнително миришещите домашни ракии са по-хубави. Ако някой опита скъпа винпромска ракия, направена само от специален ароматен сорт грозде, той казва – „напарфюмирана е”. А собствената си пърцуца, миришеща на ацетон, смята за блага и хубава.
Добре, има производители на домашни ракии, които много се стараят, правят ги от цяло грозде, а не от изцедено първо за вино. И заслужават уважение. Тук всеки трябва да е наясно – хубавата ракия е от цяло грозде. А повечето домашна е правена от остатъци от виненото производство – т. нар. джиброва, от изцедени първо за вино джибри. Добавят им вода, захар, ферментира и се вари. Такава ракия има по-парлив вкус, по-лютива, каквито и хвалби да чуете за нея. Във винпромите също използват за ракия остатъци от виненото производство, но и вино, винени утайки, не само джибри. И най-важното – всичко е под лабораторен контрол и се вари с колони, които не допускат вредности.
Хубавите винпромски ракии са от цяло грозде, избрани сортове, правят се първо на вино и после то се дестилира. Затова са и скъпи. Но ако някой иска да направи хубава домашна с ароматен сорт грозде по 1-1,50 лв. килото, и на него няма да му излезе евтино. Така че, по-добре да замълчи и да не хвали джибровата си лютива ракия. Това е компромис, ракия от отпадъци, да не ходят зян джибрите.
ПП. Пишещият тези редове също си свари ракия тази есен, тоест включих се в произведеното от мой роднина, дългогодишен майстор. Само от цяло грозде, от сорта перла. Да не ми се хвалят уж разбирачи с техните джиброви.