Деми Мур във „Всичко, което съм“ – феноменалният живот на една силна жена

Звездата за първи път разказва разтърсващата си история в изненадващо интимен и емоционален мемоар

От емблематичните филмови роли до многобройните ѝ връзки, Деми никога не е оставала далеч от светлините на прожекторите и заглавията на таблоидите. Животът ѝ е низ от успехи и предателства, разочарования и победи.

В този дълбоко откровен мемоар Деми Мур разкрива най-неочаквани детайли от кариерата и личния си живот. Тя е разтърсващо искрена относно трудното си, несигурно детство, сложните отношения с майка си и бурните си връзки. Деми разкрива колко усилия ѝ струва професионалния успех и сложния баланс между кариерата и семейството.

Въпреки че се превръща в най-високоплатената актриса в Холивуд, тя не спира да се съмнява в себе си, да се бори със зависимости, комплекси от тялото си и тежки травми от детството, които я следват години наред. Безпощадно честна пред себе си и света, Деми Мур описва най-личните си страхове, слабости, успехи и надежди. „Всичко, което съм“ (Ера) е история за оцеляването, славата и приемането, история за феноменалния живот на една силна жена. Следва откъс.

Да знаеш, че много си пада по теб!
Така каза Емилио за красивия и наперен Брус, който ми се стори високомерен – той беше два пъти номиниран за „Еми“ (и спечели наградата месец след запознанството ни). Аз дори не го бях гледала, тъй като не се заседявах пред телевизора. Двамата имахме договори с „Трайстар Пикчърс“ и го попитах:
– Е, как е в „Трайстар“?
– Никога не ходя там – заяви той.
На партито след премиерата в „Ел Койот“ Брус ми предложи питие. Като казах, че не пия, настоя да ме почерпи с „Перие“. Беше работил като барман в Ню Йорк и държеше да покаже уменията си зад бара, като жонглираше с шейкъра, за да привлече вниманието ми. След време разбрах, че въпреки ухажването същата вечер имал среща с друга жена! По-късно всички се запътиха към клуба, където Рик Дюкомън имаше стендъп шоу. Брус настоя да отида и тъй като ми беше на път, се отбих. Чакаше със запазена маса и бутилка „Перие“. Щом ме видя, стана и отмести стола, за да ме настани до себе си. Беше много галантен и когато казах, че е късно и ще тръгвам, предложи да ме изпрати до колата. Поиска телефонния ми номер и аз се притесних като ученичка. Нямахме химикалка и Брус се втурна в клуба, за да намери нещо за писане. Записа телефона на ръката си – често го правеше, – но този път наистина се вълнуваше и пръстите му трепереха.
По онова време нямаше мобилни телефони и нямаше как да звънна на приятелите си, за да разбера повече за него. Докато се прибирах, се замислих, че всъщност никога не бях канена на среща – с Фреди се срещнахме на концерт, а с Емилио по време на снимки. С Брус беше различно. Той беше упорит и не се замисляше дали мястото му е до мен. Чувствах се неудобно от Емилио, който може би имаше надежда да оправим отношенията си.
След петнайсет минути вече приближавах дома си в Малибу. Карах по „Пасифик Коуст Хай­уей“, отдясно бяха хълмовете и звездите, а отляво – потъналият в лунна светлина океан. Беше тихо и спокойно.
Изведнъж чух името си. Не, не беше гласът на баща ми от отвъдното, а гласът на Брус, който караше лимузина в съседното платно, покривът беше свален, а приятелите му махаха и викаха с него: „Деми, Деми!“ Така правеше той по онова време – наемаше лимузина и купонясваше цяла нощ. Очите ни се срещнаха, той размаха бейзболната си шапка и двата джойнта зад ушите му изхвърчаха на шосето.

Обади ми се на другата сутрин. Попита какво ще правя през деня. Казах му, че ще ходя в „Ориндж Каунти“ при Диана и Джордж.
Когато предложи да дойде с мен, го предупредих, че там ще бъде и леля Мери, а тя има доста труден характер. Въпреки това Брус дойде. Не можех да повярвам, че беше готов да пътува два часа, за да се запознае с шантавите ми роднини. Къщата му беше на плажа, близо до шосето, и аз се отбих да го взема. Приятелите му бяха още там. Живееха заедно, обикаляха Ел Ей, веселяха се и сваляха момичета. Тайфата им наподобяваше на „Антураж“ през осемдесетте, само че тези бяха добри и забавни момчета. Сами си бяха дали прозвището Новите Рат Пак. Същата тази сутрин се запознах с Уди Харелсън и Джон Гудман, с които станах добра приятелка.
Пътувахме приятно. Брус ме обсипваше с внимание. Кой знае, може би му се сторих като ангел – нали не пия и не съм по гуляите. Лудата ми леля Диана и Джордж го харесаха. Та той беше като нас – чаровен, шантав и щур. Беше привлекателен и с чудесното чувство за хумор на татко и дядо (разбрах го по-късно).
На другия ден ме заведе да гледаме Шекспирова пиеса с Джон Гудман (доколкото помня, повечето от Новите Рат Пак също бяха там). Почти не се разделяхме. Чувствах се като принцеса. Брус беше много щедър – семейството му беше бедно и той искаше да има всичко и да харчи на воля. Поръчваше си три ордьовъра и само ги опитваше. Обичаше хазарта. Осъзнаваше силата на парите, които премахват толкова много пречки. След години се случваше да казва посред нощ, когато някое от бебетата се разплаче: „Ще ти дам хиляда долара, ако ѝ смениш памперса.“
Брус беше работил в „Кафе Сентро“ в Манхатън, знаеше всички хубави ресторанти и редовно ги посещавахме. Веднъж отидохме с частен самолет на концерт на групата му. Често си мислех, че този начин на живот би допаднал на всяко момиче.
Заведе ме и в Лондон. За пръв път посещавах Европа. Заради часовата разлика първата вечер се чувствах ужасно. Папараците ни чакаха на летището и ни преследваха навсякъде. Не очаквах такава агресия и си отдъхнах чак когато се качихме на самолета в края на престоя.
Папараците бяха наистина голяма досада. Един ден ходихме с приятелите му на плаж и някой ме беше снимал как карам джет ски по бански. Изглеждах дебела и снимката беше коментирана във всички таблоиди. Брус ме уверяваше, че всичко в мен е красиво и обичта му лекуваше горчивината и отчаянието ми.
Неговото детство също било трудно. Като малък заеквал и колкото и да е странно, това станало причина да се захване с актьорско майсторство. Незнайно защо, когато застанат на сцена, някои заекващи деца преодоляват говорния си дефект.
Сцената се беше оказала спасение както за мен, така и за него.
Той беше най-големият от четири деца. Майка му работела непрекъснато, но баща му я тормозел и накрая се развели. Ако не познавате добре Брус, никога няма да забележите нараненото дете в него. Аз обаче го съзрях и двамата си говорехме често колко много бихме искали да имаме деца и семейство, за да запълним големите празноти в живота си.
Брус започна снимките за „Умирай трудно“ и аз ходех да го гледам. Беше много страшно. За малко не загина, докато скачаше от пететажен гараж. Експлозията го отвя на ръба на въздушната възглавница. Той се смя, а аз загубих ума и дума от ужас.
През първата почивна седмица ме заведе с частен самолет на боксов мач във Вегас. Брус обичаше бокса. Беше ужасно. Чавес и Росарио… Не мразя бокса, но не обичам кръвопролитията. Треньорът на Росарио спря мача и с Брус отидохме в казиното.
– Мисля, че трябва да се оженим – неочаквано каза той.
На идване се бяхме шегували за сватбите във Вегас, но тонът му беше напълно сериозен. Когато повтори предложението, поех дъх и отвърнах:
– Добре.
Забременях в брачната нощ в „Голдън Нъгет“ – 21 ноември 1987. Бременна във Вегас! Оказа се, че момичето може да избяга от Розуел, но не и Розуел от него…
Сватбата беше след месец и подарък от „Трайстар“. Това беше чудесна реклама за компанията, тъй като Брус беше международна филмова звезда, а и мен ме очакваха успехи след хитовия филм „За снощи“. Сватбата беше в звуковите зали на „Уорнър Брос“ и повече от разточителна. Слязох по стълба към „параклиса“ за черковната сватба. Литъл Ричард беше церемониалмайстор: „Деми-и-и, взимаш ли този мъж за законен съпруг в палат в Бевърли Хилс, или в мъничка къщурка?“ Ани Лейбовиц направи снимки, шаферките бяха в черно и изпяха с шаферите песента „Бруно се жени“, написана от Брус Робърт Крафт по ролята на анимационния герой, озвучаван от Брус. Приемът беше в зала с палми в стил Копакабана. Вместо да е един от най-хубавите и незабравими дни в живота ми, сватбеният ден беше изтощителен: дойдоха родителите на Брус (за пръв път заедно след развода), Джордж и Диана, баба ми с любимия си Харолд (тя беше доста притеснена, тъй като чела в таблоидите, че Брус е неукротим бонвиван), а за капак дойде и майка ми.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.