Дядо Коледа, „Междузвездни войни” и други митове… Как оцеляват в епохата на Гугъл?

Шеги с дядо Коледа. Снимка: Коледна картичка

Изглежда митът за дядо Коледа се свива в по-тесни възрастови граници. В него са вярвали деца до късна възраст, по времето, когато е нямало как да проверят. На всеки въпрос със съмнение възрастните са ги убеждавали, че добрият старец носи подаръците с чувал.

Днес обаче има Гугъл, а децата цъкат на таблети от 3-годишни. Щом започнат да четат, навлизат в интернет-космоса и там …какво ли няма за дядо Коледа. Най-малко някой поддържа мита. Батковците и каките имат повече „извори” за мита за добрия старец, с които да разочароват малките си братчета и сестричета.

Впрочем, дядо Коледа е съвсем скорошна измислица. Не е някаква древна легенда, не е дори на няколко века. Образът на стареца с червени дрехи, с бяла брада и чувал, е на около век. Лансиран най-вече от рекламите на „Кока кола” от 20-те години насам. За пръв път е нарисуван в този вид от американски художници в края на XIX век. До 30-те години на XX век у нас са честитили „Рождество Христово”, а образът на дядо Коледа напълно отсъства от картичките и традицията (виж тук повече).

Според американците дядо Коледа живее на Северния полюс, според финландците – в Лапландия, според датчаните – в Гренландия. Финландският мит, че дядото живее в Лапландия, също е доста млад – провъзгласен е официално 1927 г. като част от кампания за туризма в тази страна…

Парадоксът е, че и възрастните вярват в приказки. И в теории на конспирациите. И обичат да гледат филми-приказки.

След като по екраните се появи

поредната част на „Междузвездни войни”

дойде и новина, че открили поредна планета, подобна на Земята, „близо до нас”. Само на 66 светлинни години… Така се поддържа илюзията от филмовите приказки, че галактиката е като Софийско поле – прескачаш до Елин Пелин и Мало Бучино когато си поискаш. Нещо като мита за дядо Коледа. А той може лесно да бъде развенчан.

С извинение за напомнянето, но светлинна година е мярка за разстояние, която показва колко може да измине някой или нещо със скоростта на светлината. Тоест – пътуваш една година с 300 хил. километра в секунда. Даже не може да се изпише колко е в километри, 13-цифрено число, трилиони. И така още 65 години, докато стигнеш до „близката” новооткрита планета. Учи се в училище, но за медиите изглежда това са дреболии.

Мечтите прескачат на големи разстояния, но, уви, биологично същество като човек няма как да го разложиш на клетки и да го събереш на 100 хил. светлинни години разстояние. Нека си мечтаем за телепортиране или някакви скоци в пространството за секунди…

И така неминуемо се сблъскваме с класическия вече мит „Междузвездни войни”. В него героите прелитат от тази планета до онази като добър ден. Една красива бутафория, в която гледат с вълнение и възрастните.

Забавно е в този филм, когато двама-трима герои застанат на някой хангар в открития космос и си говорят, а космическият бриз леко развява плащовете им. Или се държат на корпуса на някоя космическа грамада сред звездите, все едно са възседнали хвърчилото на братя Райт.

Като гледа човек „Междузвездни войни” неминуемо го мъчи въпрос как се бият със сценични дрехи като от шекспирова пиеса из тоя космос и из разни пустини на различни планети… И как такива детски приказки ги тледат възрастни и се умиляват.

Същевременно значителен процент хора не вярват, че астронавти кацнаха на луната – кацнаха шест пъти за няколко години, мисиите „Аполо”, но сякаш не е било. Днес може да отречеш и очевидния факт.

И възрастните вярват в митове. Макар че реалността е на един клик разстояние, цялата истина може да я намериш с Гугъл, снимки, записи, свидетелства. Да, ама не. Живеем във време, когато мнозина отричат видимата реалност, а вярват в някаква въображаема.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.