„Бележки за забравяне“ от Кулеков. Който го знае само от телевизията, нищо не знае

Страници от книгата „Бележки за забравяне“ от Иван Кулеков, изд. „Жанет 45“.

Иван Кулеков е познат на повечето хора от „Шоуто на Слави“, а сега и като водещ на самостоятелно предаване в телевизия „7/8“. Мнозина го помнят и като участник в пародийно тв шоу по БНТ в първите години след промените. Като продължение на това той стана кандидат вицепрезидент през 1996 г. в една пародийна кандидатура, заедно с драматурга Христо Бойчев, който беше кандидат за президент. Двамата събраха 58 хил. гласа протестен вот с очевидно комедийно участие в изборите, което обаче свали напрежението във време на остро противопоставяне.

Книгата „Бележки за забравяне“ от Иван Кулеков, изд. „Жанет 45“.

Всъщност Иван Кулеков е известен като авангарден автор на експериментални за времето си книги, още от края соца. Тогава, когато нямаше фейсбук, Кулеков издаде книжка със „статуси“, рисунки и колажи. Афоризми, абсурдни фрази, епиграми, игра на думи, написани на ръка или дописани като текст върху снимки, върху негови авторски рисунки (Кулеков като студент започва с карикатури и не спира да рисува до днес).

Страници от книгата „Бележки за забравяне“ от Иван Кулеков, изд. „Жанет 45“.

Това беше нещо съвсем ново за времето си. Той пръв у нас прекрачи от литературата в изображението, сля ги. И като че ли никой още не го е настигнал в тази посока.

Оттогава е издал няколко книги, в които изображение и текст се преплитат (виж тук за предишната му книга „Разумът на съня“ и др. книги)

Страница от книгата „Бележки за забравяне“ от Иван Кулеков, изд. „Жанет 45“.

Кулеков си има кръг от заклети ценители, които от години не пропускат поредната му книга в такава форма.

В епохата на Фейсбук все по-малко хора посягат към книга. В кулековите книги се преплитат текст и рисунка, снимка, подобно на опитите в социалните мрежи, дошли много по-късно. Но вулгарните копи-пейст агресивни думи и колажи във Фейсбук не могат да се доближат и са твърде далеч от стила и идеите на Кулеков.

Страница от книгата „Бележки за забравяне“ от Иван Кулеков, изд. „Жанет 45“.

Ето кратка рецензия от Георги Каприев за новата книга на Кулеков:

Клоуните са тъжни; Кулеков не е от този свят

„Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите. Оттам извират и неговото „смешно“, и неговото „парадоксално“. Някога писа: „В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал“.

Страници от книгата „Бележки за забравяне“ от Иван Кулеков, изд. „Жанет 45“.

И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, но да не се предаде на смъртта. Той е обективен, естествен и свръх-човешки добър. Затова го разпознават като абсурдист. Погледнеш ли трезво, виждаш очевидното: той просто не е от този свят.“

Георги Каприев

Страници от книгата „Бележки за забравяне“ от Иван Кулеков, изд. „Жанет 45“.

Страница от книгата „Бележки за забравяне“ от Иван Кулеков, изд. „Жанет 45“.

Страници от книгата „Бележки за забравяне“ от Иван Кулеков, изд. „Жанет 45“.

Страници от книгата „Бележки за забравяне“ от Иван Кулеков, изд. „Жанет 45“.