Ще затъне ли Турция още по-дълбоко в либийския конфликт
Турция рискува да се замеси още по-силно в конфликта в Либия и решението й да разположи войски там бележи нов етап в интернационализацията на въоръжения сблъсък. Анкара вече достави бронирани машини на признатото от ООН Правителство на националното съгласие (ПНС) в Триполи и оперира там с дронове в негова полза.
Турските войски вероятно ще изпълняват там „обучаваща и съветническа роля“. Но това е твърде гъвкава формулировка. Ако правителството в Триполи бъде притиснато до стената, Турция може да бъде принудена да вземе по-пряко участие в сраженията. Най-малкото, точната роля и целите на разполагането на турските войски остава да бъдат уточнени.
Гражданската война в Либия ескалира през април миналата година с подновената офанзива на главния противник на правителството в Триполи – Либийската национална армия на генерал Халифа Хафтар. Конфликтът все повече придобива облика на прокси война, с множество външни играчи, взимащи страната на някой от враждуващите и преследващи собствените си регионални амбиции.
В този смисъл конфликтът наподобява много по-голямата катастрофа в Сирия, но явно идните месеци предстои да чуваме все по-често за кризата в Либия и за по-голямата роля на Турция в региона. Би трябвало всичко да е по-просто. В крайна сметка именно правителството в Триполи е признато от ООН. И има наложено оръжейно ембарго (впоследствие донякъде смекчено в полза на правителството в Триполи), което цели да намали остротата на конфликта.
Но реалността е съвсем различна. Правителството в Триполи има подкрепата на Запада. Но основният му противник генерал Хафтар получи значителна финансова помощ от Обединените арабски емирства (ОАЕ), както и бронирани машини и от Йордания, и от ОАЕ.
Емирствата разположиха там също така съвременни, доставени от Китай, дронове „Винлун-2“, които доклади на ООН обвиняват за големия брой цивилни жертви при офанзивата на генерал Хафтар. Генералът се ползва и от подкрепата на Египет, и от директната военна помощ на терен от „полуофициалните“ наемници от частни руски военни компании, от судански и чадски наемници. Всъщност се смята, че руските снайперисти играят съществена роля в някои участъци от фронтовата линия.
САЩ смятат, че на силите на генерал Хафтар са били предоставени и руски средства за противовъздушна отбрана. Вашингтон твърди, че миналия ноември един от неговите дронове е бил свален от руски ракети. САЩ действат в Либия срещу остатъците от групировката „Ислямска държава“, което е още едно доказателство за сложната и фрагментирана ситуация на терен. Русия отрича да има каквато и да е активна роля в сраженията.
Либийската трагедия е позната история. Посоката на развитие на страната беше предопределена, когато САЩ се присъединиха към въздушните удари на Запада начело с Великобритания и Франция за сваляне от власт на дългогодишния либийски управник Муамар Кадафи през 2011 г.
Последвалите опити на ООН, прекъсвани от периоди на гражданска междуособица, в крайна сметка доведоха до споразумение, чийто резултат стана създаването на ПНС в Триполи, но източните сили на генерал Хафтар отказаха да го подкрепят. При липсата на решителни външни дипломатически усилия
кризата продължава. Русия, която се обяви против усилията на Запада да свали Кадафи, гори от нетърпение да си върне влиянието в Либия. Лидерът на Египет Абдел Фатах ас Сиси ясно възприема генерал Хафтар като антиислямистки настроен, военен ръководител, с когото си приличат.
Турция, разбира се, ще твърди, че действа в подкрепа на международно признатото правителство на Либия. Анкара основателно е разочарована от някои свои съюзници в НАТО, които се опитват да са добре и с двете страни. Франция, например, поддържа връзки с генерал Хафтар, а САЩ няма ясна позиция по конфликта. Но активността на турския президент Ердоган явно също има по-широко стратегическо измерение. Турция гледа на Либия като на своя сфера на влияние в Източното Средиземноморие и важна икономическа врата към Африка. Анкара няма много приятели в региона.
Подкрепата на Турция за „Мюсюлманските братя“ предизвиква непреклонния отпор на военното правителство на Египет. Отношенията между Израел и Турция, които някога бяха близки, отдавна достигнаха точката на замръзване. И отдавнашните разногласия със съюзника от НАТО Гърция заради Кипър сега се влошиха от ново напрежение около енергетиката.
През ноември Анкара подписа с властите в Триполи споразумение за разграничаване на морските пространства, определящи изключителните икономически зони в Източното Средиземноморие, към които имат претенции Турция и Либия. Тези претенции са силно оспорвани. Но стъпката на Турция е сигнал към останалите енергийни играчи в региона и усложнява достъпа на газопроводи към Европа, освен ако Анкара не бъде включена в проектите.
Това се възприема от анализаторите като директен опит за противопоставяне на Израел, Египет, Гърция и Кипър, които създадоха Източносредиземноморски газов форум. Всъщност по-активните петролни проучвания на Турция край бреговете на Кипър с въоръжени дронове, които патрулират над изследователския й кораб, е част от тази нова активност.
Турският либийски гамбит може да ускори избухването на по-голяма криза в Източното Средиземноморие, която на свой ред може да усложни отношенията на Турция с Москва, от една страна, и с Вашингтон и ключови съюзници от НАТО, от друга. Това само ще изостри съществуващото напрежение в региона. Турция ще се надява, че военната й роля в Либия поне ще доведе до патова ситуация в сраженията, а това ще осигури на Анкара възможността да има думата при окончателното разрешаване на конфликта.
БТА