Омуртаг и позитивното мислене

Кориците на две книги, издадени на Запад, за българската средновековна история, са илюстрирани с медальона на хан Омуртаг.

„Колкото по-силно горят мостовете зад теб, толкова по-осветен е пътя ти напред”. Не знам кому принадлежи тази вълнуваща мисъл, прелюбезни. Най-вероятно на някой „позитивен” човек, както е много модерно да се казва напоследък. Не знам дори – следвайки собствената си максима – дали не е прекарал дълги години в затвора за подпалвачество, или в лудницата за пиромания…

Имам наивни добри очаквания през 2020-а поне манията „позитивизъм”, ако не да изгори зад нас, за да освети пътя ни, то поне да започне леко да отшумява. И тук не става дума за правителството – дори да му смъдят очите от некъпаните перничани – то е длъжно да бъде оптимистично и позитивно. Първо – има реално измерими икономически и социални показатели за оптимизъм, и второ – за това сме го избрали. Да ни убеждава, че всичко ще бъде наред.

Не!

Говорим за постоянните мантри да се „мисли позитивно” или пък съветите „да бъдат себе си” към индивиди, които веднага трябва да положат огромни усилия, за да не бъдат себе си поне малко. Например, да се образоват. Бодряческата пишман-психология, която се лее в неограничени количества особено в социалните мрежи нанася невероятни щети и води до депресии, пред които Мъртво море изглежда като възвишение направо. Тук е напълно приложим закона за онтогенезата и филогенезата. Индивидуалното развитие повтаря историческото развитие на вида. С две думи – няма много основание за оптимизъм, въпреки светлите пожелания за новата година. А и в исторически план нашето минало е така осеяно с пожари и изгорени мостове, че пътя ни напред би следвало да е осветен като самолетна писта в Дубай. Но не е съвсем така…

Пиша тези редове по съвсем конкретен повод

 

Да обърна внимание на богати родолюбиви българи, а защо не и на държавата, че съвсем скоро – на 15 януари – в Ню Йорк, на поредния търг на прочутата аукционна къща „Класик Нумизматик Груп” е обявен за продан втори златен медальон на кан Омуртаг, в много по-добро състояние от съществуващия в Националния исторически музей единствен екземпляр, открит при разкопки в Царевец през 1975 година от Петър Славчев. Много е вероятно това да се окаже прочутия медальон, описан и публикуван от Карел Шкорпил още през 1905-а, за който нямаше до сега достоверна информация къде се намира и кому принадлежи. Медальонът е обявен с начална тръжна цена от 30 хиляди щатски долара, което според традициите на аукционната къща CNG съставлява 60% от експертната оценка на стойността му.

“Осмиването на Христос” на Чене ди Пепо – картина, която с много уговорки би могла да се определи като национално историческо съкровище на Франция.

В търга може да се участва и дистанционно, през интернет. Ето линк.

До момента има една стъпка в наддаването, а собственикът на колекцията, от която е медальона, не се надява да получи повече от 100 хиляди долара за него. Тази ценна информация ни е от откривателя на медальона, живеещият във Виена прочут експерт по антики и нумизмат – Митко Станков.

Самият Митко е една от най-интересните личности, които познавам. Крайно „непозитивен” и по тази причина изключително успешен човек. Ако тръгна да ви разказвам за него, няма да ми стигне целия вестник. Повече за последните му открития, свързани със ранно-средновековната българска история можете да прочетете в специалното му интервю за e-vestnik.com, ето тук.

Защо този медальон е важен?

На първо място заради една голяма мистерия, в която той налива огън – споровете за това дали някои от ранно средновековните владетели на българите не са били християни, далеч преди Борис Първи. Въпреки категоричността на изображенията и на самия медальон, нееднозначен отговор на този въпрос все още няма.

Но защо пък ви занимавам с това на връх нова година, когато едвам изтрезнели от Васильовден, събираме сили за Ивановден?

Защото Френската Република, например, обяви преди седмици специална програма, чрез която да събере 24 млн. евро, за да откупи далеч не така важната за историята ѝ маслена картина на Чени ди Пепо „Осмиването на Христос”. Франция обяви 30-месечен мораториум върху изнасянето на новооткрития шедьовър от страната, надявайки се за това време да събере парите и да не допусне излизането на картината на търг. Ние не сме обявили никаква национална програма, не съм сигурен дали изобщо в правителството знаят за предстоящия търг и каква ценност ще се появи на него. И става дума за по-малко от 100 хиляди долара. Сума, която някои по-първи българи не е да не са изпръсквали под формата на шампанско в прочутите зимни курорти на Швейцария и Франция.

Самият Митко Станков е спасил не едно и две национални съкровища. Разбрахме се, че друг път ще ви разказвам за невероятната съдба на Митко, за когото важи руската максима „мен никой не ме обича, с изключение на Държавна сигурност, която особено не ме обича”.

Та, прелюбезни български милионери, и ти, Държаво, ако ти остане някой лев, след като окъпеш перничаните – да вземете да се размърдате и да купите този медальон, който е сред малкото безспорни свидетелства за една Велика България граничила на Изток с Азия, а на Запад с Френската империя на Людвик Благочестви, първият от Людовиките. Изключително редкия княжески символ на една уникална личност – Омуртаг – несъмнен езичник, но накичен с регалиите на християнството, заради могъщата държава, която е създал и на която са се покланяли западни и източни ромеи.

Знаете, прелюбезни – въпреки, че не го демонстрирам постоянно – аз съм запален патриот. И по тази причина не съм много „позитивна” личност. Ето, и на хорото пред Народния театър все още не съм се хванал, защото не съм сигурен пречи ли, или не на Деян Донков да е все така гениален в „Калигула” и „Полет над кукувиче гнездо”.

Но иначе дори текилата я пия не с лимон и сол, а с лук и чубрица. Затова и този ми вопъл за Омуртаговия медальон – мостовете, които постоянно горим зад нас, заслепени от едно или друго идеологически натоварено разбиране за историята са безкрай. Сред тях Омуртаг е един от най-интересните, най-полемичните и в състояние да преобърне цялата ни представа за собствената ни историческа съдба. Няма да я направи по-позитивна, отсега казвам, но по-достоверна – със сигурност…

Това е и пожеланието ми за 2020 – думите са над двехилядолетни и – твърди се – принадлежат на Онзи, който обича еднакво всички хора, независимо от цвета на кожата им, езика или вярата. Позитивно би било да кажем, че и крокодила ги обича и даже плаче от обич…

Та думите на Онзи са: „Истината ще ви направи свободни”. Ще е прекалено позитивно да си помисля, че началото на новата година ще донесе медальона на Омуртаг обратно в България, но поне се надявам тя да е една свободна година.

– –
От Dilov.info

 

 

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.