Ще накара ли Сърбия ЕС да пристъпи принципите си?

Сръбският ултранационалист и лидер на Радикалната партия Томислав Николич говори пред медиите на 20 януари. Все повече експерти са склонни той да бъде избран, за да разберат дали наистина ще тласне региона към хаос или ще смекчи позицията си като получи властта. Снимка: Ройтерс

Европейският съюз изглежда решен да постави Сърбия официално на пътя към членство, за да спечели сърбите, които се колебаят в позицията си за Запада. Подобна стъпка обаче може да предизвика обратна реакция и в Сърбия, и в политическия блок на 27-те. Кога ще бъде направена подобна крачка засега не е ясно. Някои държави в ЕС обаче искат това да се случи преди втория тур на президентските избори в Сърбия на 3 февруари. Други настояват за забавяне, за да се предпазят от обвиненията, че ЕС се намесва, за да помогне на прозападно настроения президент Борис Тадич да спечели изборите срещу националиста Томислав Николич в момент, когато с благословията на ЕС сръбската област Косово се готви да обяви независимост.

Според анализаторите ако ЕС подпише Споразумението за стабилизиране и асоцииране със Сърбия, подкрепяно от почти всички страни членки, съюзът може всъщност да отчужди тези, които се опитва да ухажва. Съществува и заплахата да девалвира правилата си, че Сърбия първо трябва да изпрати издирваните военнопрестъпници в Хага. “Ако ЕС държеше на своите принципи, нямаше да има проблем”, каза Ева Грос от Института за европейски проучвания. “Блокът трябва да е наистина внимателен за сигнала, който изпраща не само на Сърбия, но и на самия себе си.”

Изборите за президент ще бъдат оспорвани, а анализаторите се опасяват от евентуална победа на Николич. И двамата кандидати са против независимостта на Косово, но позициите им рязко се различават по отношение на готовността да изпълнят условията на ЕС по пътя към членство.

Повечето членове на ЕС все пак подкрепят повишаването на шансовете на Тадич на изборите чрез подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране с Белград. Така на сърбите може да бъде показано, че членството в ЕС е реална перспектива, и да им се помогне да се примирят с предстоящата загуба на Косово. Основното опасение е, че когато Косово се отдели, Николич, лидер на Сръбската радикална партия – най-голямата сила в парламента – може да отклони пътя на Сърбия в посока Русия и да предизвика проблеми.

Премиерът на Словения, бивша югославска република, която в момента е ротационен председател на ЕС, заяви вчера, че се опитва да убеди други държави членки на ЕС да предприемат стъпки, насочени да подпомогнат „европейската перспектива на сърбите“. „Най-важната стъпка ще е подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране“, каза Янша и допълни: „Все още няма пълно съгласие по този въпрос, работим в тази насока. Ключовият въпрос е дали Сърбия сътрудничи изцяло на Хагския трибунал“.

Сръбският президент Борис Тадич поздравява свои привърженици на предизборен митинг в Белград. Тадич подкрепя членството на Сърбия в ЕС, но в съюза не са сигурни дали трябва да се месят в предизборните битки в страната. Снимка: Ройтерс

Смекчаването на правилата точно преди вота обаче може да бъде възприето като пример за модел, при който ЕС започва или замразява преговорите със Сърбия в зависимост от нейното поведение и политически затруднения. „Може да стане така, че ЕС да изглежда като куче, което лае, но не хапе“, каза Робърт Доня от Мичиганския университет. “ В политиката си радикалите редовно експлоатират някои символични „оскърбления“ към сърбите като например заплахата от независимост на Косово или сътрудничеството с Хагския трибунал, продължава Доня. Тяхната привлекателност обаче се основава най-вече на схващането, че Западът е морално западнал, политически опортюнистичен и склонен да капитулира, когато отсреща му се опълчат.“ Подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране само ще затвърди тези схващания и ще добави допълнителен блясък към привлекателността на ултранационалистите, смята ученият.

Роб Будевин от базирания в Хага Институт „Клингендейл“ казва, че обществеността в ЕС също е против допълнително разхлабване на правилата за кандидатите по политически основания. След присъединяването на Румъния и България, които бяха приети въпреки разпространеното впечатление, че не са изпълнили всички условия, съюзът вече загуби известно доверие.

„Проучванията на „Евробарометър“ показват, че хората не подкрепят по-нататъшното разширяване на ЕС и че вече има повече изисквания към сегашните и предстоящи кандидати за членство, заяви Будевин. Няма ли ЕС да загуби доверието в себе си, ако подпише Споразумението за стабилизиране и асоцииране със Сърбия?“ Холандия и Белгия са против подобна стъпка.

Анализаторът Желко Търканец от съседната на Сърбия Хърватия смята, че подходът с кадифени ръкавици към Сърбия създава на Балканите „некомфортно усещане“, тъй като Сърбия е смятана за подбудител на войните след разпадането на Югославия през 1991 година. „Ако повечето сърби искат Николич за президент, няма причина той да не бъде избран, казва Търканец. Крайно време е да разберем дали това страшилище на радикалите наистина може да тласне региона отново към хаос, в което се съмнявам, или пък радикалите ще смекчат политиката си като получат властта.“

Дори ако Споразумението за стабилизиране и асоцииране бъде подписано преди втория тур на изборите на 3 февруари, не е сигурно, че това ще гарантира прозападен резултат. Според Грос емоционалното откъсване на Косово може да се окаже по-въздействащо от потупването по рамото от страна на ЕС.

От 1999 г. етническото албанско мнозинство в Косово се намира под администрацията на ООН. Тогава НАТО прогони сръбските сили и прекрати убийствата. Косовските албанци планират да обявят независимост до няколко месеца, въпреки твърдото противопоставяне на Сърбия.
„Ако сърбите гласуват за радикалите, това може да се разглежда като вот срещу условностите на ЕС, каза Ева Грос. Това ще покаже, че използването на ЕС за примамка е загубило своята привлекателност и съюзът няма власт да промени политическите процеси.“

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.