За любовта при комунизЪма… Другарке, да са съберем в една комунистическа единица…
Прелюбопитен разговор за любовта при Гала по Нова тв. Поучителен и с исторически препратки, да знаят младите в какви времена сме расли…
– По времето на комунизъма е нямало любов! Трябвало е да има комунистическо семейство и така да се възпитават децата… – Нидал Алгафари за новата си книга.
– Тази стигма идва от социализма, за любовта между възрастни хора… – Гала.
– По време на социализма, на 27 години неженен е бил стара мома…. – дъщерята на Софиянски.
Така беше при комунизъма. Освен банани, шоколад, луканка, киноа, тоалетна хАртия, нормални обувки и сутиени Триумф, нямаше и любов.
Първото, което тате попитал мама, когато я видял в мензата, било:
– Другарке, ти комунистка ли си?
Тя отговорила:
– Разбира се, другарю, иначе бих ли се хранила тук?
– Тогава въ обичам, другарке, и искам да се съберем в една комунистическа единица и да се множим.
И тате я фанал за ръката и я завел в клуба на ОФ, да се закълне пред червеното знаме.
Бил е леко недоверчив. Тя се заклела и се оженили. Чак след 5 години тате разбрал, че мама не е комунистка, но било късно, вече съм се била родила, а партията не даваше да се развеждат хората. Като Папата.
Тате, обаче, веднага я разлюбил и дълго плакал под портретите на Ленин и Димитров, в скута на майка си, моята баба.
И мен винаги са ме възпитавали с комунизми. Например, вечер мама ме приспиваше с „Нас червеното знаме роди ни…“ на 4 гласа. А сутрин ме караха да рецитирам поне 1 стих в прослава на партията. Права до масата, преди да си изям филията с мас, поръсена с чубрица.
Така мина времето до 27-мата ми годишнина, когато от ОФ-ето ми туриха табела „Стара мома“ на врата, понеже още не бях женена.
Вечер мама ме успокояваше, когато се връщах разстроена от работа:
– Не плачи, маме, стара, но не мома….
А пък ако някой се влюбеше след 50 годишнината си, го ритаха по кокалчетата.
Мръсен бил въздухът. Мръсен е не, ами… Медиите излъчват циановодород. Синилна киселина, не сенилна. Сенилен е друго, значи изкуфял. Въпреки че и така можем да кажем.
Такива ми ти работи…
– –
От фейсбук-страницата на авторката