Янко Янев: Логиката е да се рестартират 3 и 4 блок. Не ме интересува политическият договор

Еврокомисията няма юридически права върху ядрената безопасност, твърди експертът на Международната агенция за атомна енергия

Янко Янев е бивш шеф на българския Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели, сега експерт в Международната агенция по атомна енергия. Снимка: Международна агенция за атомна енергия.

Янко Янев e бивш шеф на КИАЕМЦ (Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели), сега експерт в МААЕ (Международната агенция за атомна енергия).
– Г-н Янев, политиците подписаха да спрат малките блокове на АЕЦ Козлодуй, а сега пак те щели да ги спасяват?

– Политиците не са виновни. Казвам го точно. Ако има нещо, което не успяхме да свършим, то е, че на времето не контрирахме на силно експертно равнище това, което се случваше – атаката срещу АЕЦ “Козлодуй”. Може би не умеехме да комуникираме. А това се научава. С времето се научаваш как да комуникираш със западните експерти. Нашите хора си имат наш начин на мислене. Техните хора си имат техен начин на мислене. Получаваше се несъответствие. Това е все едно да се питаш защо си се оженил. Важно е напред да гледаме, а не какво сме свършили дотук.

– И напред като гледаме, какво?

– Логиката е да се рестартират 3 и 4 блок….В света на пазарните взаимоотношения има проекти, които струват. Този проект струва. Един енергиен проект се изчислява по следния начин: колко енергия мога да произведа, на каква цена, при какви капитални разходи. Ако седна да построя една нова централа, трябва да похарча толкова милиона или милиарди, ще си ги върна след 20 години. Защо не ми дадете ето това (трети и четвърти блок) като проект – аз ще инвестирам във възможностите да го използвам 20 години. Искам да го използвам 20 години. Естествено ще поискам от регулиращия орган (Агенцията за ядрено регулиране) разрешение: мога ли да го експлоатирам 20 години? Той ще ми каже: не, можеш да получиш лиценз за 10 години, колкото позволява законът в България. След това ще направим нов преглед на безопасността и ще продължим нататък.
Добре, аз ще си направя сметката – толкова и толкова, и толкова и така… и ще се съглася с правителството или със собственика, който ще да е той. Толкова ти ще получиш, толкова той… всеки ще си плати данъците. И какво се получава? България ще има електроенергия. Ще има източник, който ще се продава на една приемлива цена, а аз ще спечеля.

– Нали има политически договор за затваряне на блоковете?

– Не ме интересува политическият договор. Какво беше той? Попитаха ни: „Искате ли да влезете в ЕС? Искате. Спрете ги.“ Спряхме ги. И какво? Влязохме ли в ЕС? Влязохме. Тази теза е свършена. Сега гледаме следващата теза.

– Коя е тя?

– Следващата теза е : „Мога ли да ги пусна?“ Може ли да ги пусна така, че ти да спечелиш, той да спечели и аз да спечеля? Може.
– Как ще погледне ЕК на това?

– Как ще погледне Европейската комисия? Тя няма юридически права върху ядрената безопасност и върху разрешенията. Тя не издава разрешения за експлоатация на блокове. И никога няма да издава.

– Но под договора има едни подписи…

– Има, де. Подписът е, за да ги спрем и да станем членове на ЕС. Станахме. Сега какво? Търпим огромни загуби… Аз идвам и казвам: „Аз искам по друг начин.“

– Какво по друг начин?

– Искам да експлоатирам блоковете по по–различен начин от този, по който са работили преди. Ако трябва ще сменя собственика, ще сменя еди какво си, още ще ги модернизирам…

– Може ли да се сложат под похлупак?

– Ако трябва да се направи още една обвивка на реакторите, ще се направи… какъв е проблемът? Поставят на един американец въпроса: „Това възможно ли е?“ И той отговаря: „Всичко е възможно, ние поставихме човек на Луната.“ У нас в България викат: „Това не е възможно…“ Защо не е възможно? Отговорът е – ами, защото може би … Няма такова нещо. Всичко на този свят е възможно, има ли икономическа полза и има ли някой, който да го направи безопасно.

– Премиерът обяви, че се водят преговори със западни компании за лизинговане на блокове 3 и 4…

– Защо премиерът ще обявява тези преговори? Откъде накъде? Погледнете търговския закон.

– От европейския енергиен консорциум му се обадиха и казаха: „Забравете за трети и четвърти блок…“

– Защо трябва да разговарям с говорителя на енергийния комисар? Той е някакъв чиновник, получава си парите като говорител на енергийния комисар. Ами да говори за енергийния комисар. Всеки път ли ще ходя да искам разрешение: „Мога ли да танцувам с дъщеря ти?“ Моля ти се… това е жена ми и няма какво да те питам теб. Нерде говорителят на един комисар ще решава съдбините на една държава. Хайде, моля ви се? Някой нещо бърка в клякането. Хубаво играете ръченицата, ама защо го питате този? Аз по-скоро ще ходя да питам Саркози. Или ще ходя да питам Гордън Браун или Ангела Меркел. Няма да ходя да питам говорителя на енергийния комисар.

– Трябвало да попитаме всички страни членки на ЕС поединично.

– Защо трябва да ги питам? Ние трябва да спазим законите на държавата. Искам това да правя, то става ей така. Питам, пиша. Той ми казва – да при тези обстоятелства можеш. Аз ще попитам другите си европейски колеги – Съгласни ли сте? Какво ще кажете? Не сме съгласни. По кой въпрос не сте съгласни ? Може би не са безопасни. Добре, пратете хората си, да видим къде не са безопасни.
Връщането на блоковете в експлоатация е един систематичен процес при нови обстоятелства и при нови условия. Това означава ти да направиш за целия свят още един преглед на безопасността им. Това ще се случи сигурно за три месеца. След това ще представиш резултатите на регулатора заедно с искането за промяна на лиценза на блоковете. Той ще ти каже – имам двумесечен срок, в който трябва да дам отговор. И т. н. Реално погледнато, ако се тръгне нещо да се прави, то трябва да се прави като хората.
Все пак блокът не е работил една година. Който стои от другата страна ще каже: „Я отново да прегледаме системите. Я да направим тест на това…“ Тук проблемът не е “Козлодуй” да се пусне, за да спре режимът на тока. Тука проблемът е “Козлодуй” да се пусне, за да се експлоатира 20 години напред и да доведе до икономическа разлика в тази държава. Защото когато вкараш най-евтиния производител на електричество, ти убиваш инфлацията. Подтискаш растежа на цената на електроенергията…
Трети и четвърти блок можете да ги разглеждате като самостоятелен енергиен проект. Нови 1000 мвт. за енергийната мощност на България за още 20 години. Смятайте го на пари колко ще излезе и икономическият ефект в държавата колко ще бъде.

– Литва какво прави с нейните стари блокове?

– Техният реактор в АЕЦ „Игналина“ е по-различен от козлодуйките. Той е графитен, какъвто беше реакторът в Чернобил, въпреки че е много модернизиран. В него също направиха страшно много изменения. Но в Литва има друга критична ситуация, която ще се развихри в следващите години. Литва трябва да спре 1300 мвт. Това е 70% от доставките на електроенергия за страната. В момента се строи далекопровод през Полша, по който да внася ток от Западна Европа, но той още не е готов. Когато Литва трябва да реши въпроса с емисите на вредни газове белята ще дойде отвсякъде. Защото сега е много интересно какво намаление на емисиите ще й напише ЕК. Като махнат единствената си централа, която не изхвърля въглеродни и серни окиси, какво ще се случи. Те ще строят нова АЕЦ. Проектът е на прибалтийските страни. Сега като започнат, трябва да строят 8 години. Какво ще прави Литва в следващите 8 години? Ще внася. Но ще внесе електроенергия на друга цена, не на досегашната.
Рот, който е шеф на Икономическия отдел на Международната агенция за атомна енергия, каза: Тук не е важно какво ще заместиш, а на каква цена ще го заместиш. Погледнете АЕЦ „Козлодуй“, 3 и 4 блок се заместват с ТЕЦ „Варна“. После защо растяла цената на електроенергията. Ясно защо. Електроенергията някога беше 30 евро на мегаватчас, сега е 60 евро… Това е положенето. В региона на Балканите е 90 евро.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.