Как разформироваха „Левски“ и ЦСКА през 1985 г.

За черните каси по соца, силовите групировки след 10-и и съдбите на големите звезди

Вече три десетилетия и половина около финала за Купата на България през 1985 г. витаят какви ли не подозрения. Всъщност това е най-драстичната държавна и политическа намеса във футбола ни, когато ликвидират двата най-популярни отбора ЦСКА и „Левски“. Често например може да се чуе, че това било отмъщение на Милко Балев към сините, което звучи доста съмнително. Нали и ЦСКА е ликвидиран, за да се появи „Средец“?

Истината е, че още няколко месеца по-рано в Политбюро е решено, че ведомствените отбори към войската и милицията трябва да излязат от опеката им. Това се случва на 5 февруари същата година, а въпросните решения са публикувани в „Работническо дело“. Черно на бяло е написано, че ги махат от армията и МВР.

Според една друга версия партийните другари всъщност са прикрили истината за драстичните събития в тунела след мача, където е станал голям побой. Някои разклонения на мълвата стигат дотам, че тези от „Левски“ дори счупили купата. Имало и нанесен побой на съдията Ахмед Яшаров от левскарите. Затова санкциите срещу наказаните играчи били толкова тежки.

И до днес всички футболисти, участвали в този мач, отричат да е имало скрити инциденти по пътя към съблекалните. Капитанът на ЦСКА Георги Димитров – Джеки казва, че само прехвърчали искри между Христо Стоичков и неколцина от сините. Станала кавга, но нещата се потушили бързо. В автобиографията си Наско Сираков също споменава мимоходом за някакъв скандал в тунела, както и опит за ритник по играч на ЦСКА. Но само толкова.

Това, което е смущаващо, излиза на бял свят четвърт век по-късно. Помощник-съдията Димитър Шарлачки от Дупница разказва, че най-страшното всъщност се е случило в тунела. Шарлачки твърди, че футболистите на „Левски“ са нападнали с юмруци главния арбитър Яшаров. Споменава дори конкретни имена – Боби Михайлов, Наско Сираков…

Но самият Яшаров на свой ред опонира, че никой не му е посягал. „Бил съм бит? Няма нищо такова. Никой не ме е малтретирал, нито ми е искал някакви обяснения. Дори на другия ден заминах за морето. Но две седмици след мача бях арестуван и обвинен в корупция. Нищо не бе доказано, разбира се, но това се отрази на психиката ми и аз сам се отказах от съдийството“, твърди известният арбитър.

Двамата си противоречат и за действията след мача на тогавашния шеф на БФС Иван Шпатов, един от партийните големци по онова време. Според Яшаров по-следният влязъл в съблекалнята без претенции спрямо съдийството. Единствената му забележка била, че не показали червен картон на Боби Михайлов. Шарлачки от своя страна твърди, че Шпатов нахълтал ядосан и казал: „От утре „Левски“ и ЦСКА няма да ги има. Разформировам ги. Но и вие повече няма да сте съдии!“.

И докато всичко това и до днес остава неразгадано, една друга драма от въпросния финал също остава зад завесата. Коментаторът на мача Николай Колев – Мичмана и режисьорът на прякото предаване Виктор Георгиев се разминават на косъм от уволнение от Българската телевизия заради дързостта си.

Какво всъщност разгневява толкова много партийно-политическата цензура на „Сан Стефано“ 29? За този двубой от телевизията пращат на стадион „Васил Левски“ голям екип с цели шест камери. Режисьор на прякото предаване е Виктор Георгиев, брат на бъдещата шефка на БНТ Вяра Анкова. Георгиев е считан за млад и обещаващ специалист, с модерни виждания в тв бранша. Зад микрофона е легендарният Николай Колев – Мичмана. Помага му Митко Чуков, бивш футболен съдия и коментатор.

Преди мача Виктор Георгиев и екипът му получават нареждане от МВР да заснемат най-подробно трибуните, където се предполага, че има съмнителни елементи и провокатори. Три седмици по-рано се случва драмата на стадион „Хейзел“ в Брюксел, където загиват 39 души. Властите се опасяват да не стане нещо подобно и в София. Още повече, че точно тогава у нас върви Възродителният процес и турското малцинство се бунтува срещу насилствената смяна на имената.

Инцидентите обаче стават на терена. Още от началото на двубоя режисьорът започва да излъчва в близък план всички конфликтни ситуации. Камерите са разположени така, че се виждат лицата на играчите, яростните им изражения, мимиките и жестовете към съдията. При първия гол обективът заснема как Георги Славков дразни публиката на „Левски“ в сектор „Б“. Отблизо са излъчени играчите в синьо, които нападат рефера с претенции за игра с ръка.

Двата отбора се ритат като коне. Зверски шутове в кокалчетата и брутални влизания се повтарят по няколко пъти. Дежурните в телевизията изпадат в паника – на екрана върви не футбол, а побоища. Издават по телефона нареждане на Виктор Георгиев да излъчва повече общи планове. Режисьорът обаче не ги слуша и продължава да предава мача във всичките му детайли.

След почивката играчите съвсем обезумяват. Най-зле е Пламен Николов от „Левски“. Оцъклен, той първо прави излишна дузпа при резултат 2:0 за ЦСКА, която обаче Славков пропуска. Четвърт час преди края Николов удря здрава балтия на Ради Здравков и му разпаря крака. Това също е заснето и излъчено отблизо. На цветните телевизори се вижда как от крака на футболиста шурти червено.

След това става най-голямото меле. Костадин Янчев от ЦСКА събаря на тъча Емил Спасов от „Левски“. Онзи скача и го хваща за гушата. В този момент 19-годишният младок от армейците Христо Стоичков удря Спасов в зъбите. Намесва се Емил Велев – Кокала, който блъска Ицата. Става сбиване, треньори и масажисти нахлуват на игрището. Всичко се излъчва съвсем отблизо – нещо невиждано в онези години!

Масло в огъня налива Мичмана: „Ето, сега ще стане най-лошото! Само това оставаше да бъде един епилог на този двубой. Тези недостойни сцени очевидно трябва да накарат ръководствата на двата футболни клуба да вземат най-енергични мерки. Най-енергични! Най-старателно да бъдат излъчени всички, които са в основата на тези драки тука, на тези дребни скандали, които могат да станат и по-едри… На терена би трябвало да намират място футболисти, майстори на тази игра“.

Мачът завършва 2:1, а след последния сигнал Ахмед Яшаров е нападнат от левскарите още на терена. Предвожда ги Боби Михайлов, който халосва рефера с глава. Наско Сираков също му вкарва един-два тупаника и това се вижда в прякото предаване. „Лош пример дадоха футболистите и на ЦСКА„Септемврийско знаме“, и на „Левски- Спартак“ на всички подрастващи млади играчи в нашата страна“, мърмори недоволен Мичмана в ефир.

Телевизионерите от онези години също твърдят, че са видели добре как още на прибиране в тунела футболистите на „Левски“ са нападнали съдията с ритници. Говори се, че една от разположените горе камери успява да заснеме началото на мелето. Но после кадрите били унищожени. Това е напълно възможно. Същата вечер в редакцията на вестник „Народен спорт“ например е цензурирана снимка, на която се вижда как Сираков цапардосва с юмрук Стоичков в лицето.

На следващия ден в телевизията става страшен скандал. Висши военни и полковници от милицията звънят със закани в кабинета на генералния директор на БНТ Стефан Тихчев. Реват: откъде накъде непристойните сцени са показвани в едър план? Развалял се моралът на народа, компрометирали се двата най-големи футболни отбора. Сипят се заплахи към Николай Колев и Виктор Георгиев.

Уплашен, Мичмана още същия ден офейква в родното си село Лазар Станево, сега Торос. Става неоткриваем, тъй като в онези години избирането по телефона става само с поръчка по пощата. Крие се там няколко дни. Непослушният режисьор пък направо е предупреден да си пише молба за напускане, за да не стане нужда да го уволняват дисциплинарно. Виктор Георгиев споделя по-късно как един от генералите направо му обещал да го приберат за две години в запас, че да му уври главата.

Два дни на „Сан Стефано“ 29 никой не знае какво става. Чак в късния следобед на 21 юни (петък) по телекса пристига развръзката. Разтурват и двата отбора. Мачът е обявен за „проява на футболно хулиганство и погазване на елементарни норми на социалистическия спортен морал“. Шефовете на двата клуба Борис Станков и Кръстю Чакъров са изхвърлени от физкултурата и спорта. Лишават треньорите Манол Манолов – Симолията и Васил Методиев – Шпайдела от правото да се занимават с футбол. Зави-наги са изгонени Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Велев и Емил Спасов от „Левски“, както и Христо Стоичков от ЦСКА. Наско Сираков е аут за една година, Костадин Янчев – за три месеца. Отнемат шампионската титла на „Левски“ и я присъждат на третия в класирането „Тракия“ (Пловдив). Купата на ЦСКА също е анулирана.

Неоспорим факт е, че една от основните причини за тежките санкции върху двата отбора е именно смелото предаване на мача по първа програма. Облаците над главите на Мичмана и Виктор Георгиев се разсейват окончателно на 22 юни, събота, когато решенията са обнародвани в „Работническо дело“ и „Народен спорт“. На планьорка в телевизията двамата са похвалени, че излъчили и коментирали мача честно и обективно.

– –

* Откъс от книгата Книгата „Тайната история на българския футбол“ (изд. „Кръг“). Авторът Станил Йотов, дългогодишен спортен журналист, проследява на повече от 300 страници политическите намеси в най-популярния спорт. Разказът му започва преди 10 ноември, когато мнозина от лидерите на комунистическия режим се делят на ЦСКА и „Левски“, а други се вживяват като по-големи специалисти дори от треньора на националния отбор на България. Каква позиция заема Тодор Живков? И как са се намесвали във футбола Ангел Солаков, Борис Велчев и останалите големци от управляващата клика?

Авторът разкрива и футболната корупция в онези времена, най-често прокарвана със съдействието на окръжните и общински комитети на БКП. Пресъздадени са всички големи афери с „черни каси“ и финансови злоупотреби по време на соца, както и съдебните процеси начело с шумната афера „Мобуту”, вкарали някои от най-важните футболни дейци в затвора.

Оригинални документи от архива на Държавна сигурност, тайни агенти и доверени лица свидетелстват за работата на секретните служби на режима на Живков във футбола ни. Агентурният апарат държи под око ръководители, треньори, играчи и съдии. Подслушвани и документирани телефонни разговори съдържат данни за това какви игри под масата са се въртели в първенството на „А“ група. Дори, когато се е налагало, службите за сигурност изпълняват патриотични задачи във важни международни мачове с българско участие.

Описани са и годините на прехода, когато любимите на народа отбори се оказват в ръцете на кредитните милионери, аферистите от банковия сектор и силовите групировки. Повдига се и завесата пред много останали в сянка събития около българското участие на световното първенство в САЩ 1994 година.

Разказани са нерадостните съдби на някои от най-големите ни звезди, както и неизвестни или отдавна забравени истории за други от тях – от Георги Аспарухов – Гунди и Георги Соколов, до Христо Стоичков, Красимир Балъков и Любо Пенев.

 

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.