Книгата като музей, който се подрежда от победителите

На 1 декември 1955 г. чернокожата шивачка Роза Паркс се прибира от работа, автобусът се пълни и я карат да стане за да седне бял. Арестуват я за нарушаване на закона за сегрегация, глобяват я. И тя, заедно с активистите Мартин Лутър Кинг и Ед Никсън подхващат кампания за бойкот на обществения транспорт. Чернокожите вървят пеш или на автостоп 381 дни и транспортните фирми клякат. Слага се край на транспортната сегрегация. На цената на арестувани над 100 души, тормоз над активистите, Роза и съпругът й са принудени да напуснат града. „Събитията, които промениха света” припомня случая (Хермес, превод Марина Симеонова).

„Тази книга има за цел да припомни и открои най-значимите моменти от миналия век и да ги възкреси”, обясняват британските съставители. От специалната теория на относителността на Айнщайн до оттеглянето на папа Бенедикт XVI. Случката с Роза Паркс променя света.

Впечатлява, че наред с политическите и военни „моменти”, са отбелязани откриването на пеницилина, на противозачатъчното хапче, на интернет и др. под… Изглежда Октомврийската революция и Ялтенската конференция не са променили достатъчно света, за сметка на изкачването на Еверест, смъртта на принцеса Даяна, оттеглянето на Бенедикт XVI… Но снимките са фантастични!

„Тъй като това по същество е „материална история”, без съмнение ще има читатели, които няма да са съгласни с моя избор”, обяснява Роджър Мурхаус за „Третият райх в 100 предмета” (Прозорец, превод Елена Кодинова). Значи музеят, защото книгата на британския историк е това, е изначално субективна подборка. И е онова, което е правилно да се разбира за мястото и времето, а не непременно което е било. Съотношението е измеримо чрез масовостта на предметите.

Банкнотата от 100 трилиона марки, издадена пез ноември 1923 г. е най-едрата, печатана някога в Германия и достатъчен документ за невъобразимата инфлация. Материалната история не е възможна и без радиоапарата „Фолксемпфенгер”, основния инструмент за промиване на мозъци, униформата на Хитлеровата младеж, любимия на Хитлер обект аутобана, знамето със свастиката… Народната кола Фолксваген „Бръмбар”, макар че се оказала съвсем не народна и т.н…

Четката за мустаци на Хитлер, бюстът на Гели Раубал, долните гащи на Рудолф Хес са днешни допълващи щрихи към историята. Тук е и картата на Полша от Германо-съветския договор. Липсва картата на Чехословакия от Мюнхенското споразумение, на което Англия и Франция пускат зеления светофар пред Хитлер. Неизбежна политкоректност. И банално потвърждение на баналната истина, че музеят се подрежда от победителите, или от тези, които се изживяват като такива.

От Книжен ъгъл

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.