Вождът на племето и поданиците му ловят руски шпиони и милионери…
Големия Бял Гас, вождът на племето, се събуди по тъмно, почеса се по корема, огледа се, видя една недоизпушена лула на мира, останала от някаква делегация, пресегна се и си я запали. И както си лежеше, я изпуши.
– Да не става зян – си помисли.
Стана, гаврътна малко огнена вода от торбичката, направена от задните части на милионер, сложи си перата, мацна малко червена и бяла боя на бузите, така за разкош и излезе от вигвама.
Навън беше тихо и пусто. Всички спяха. Дори Малкото Синеоко Леке спеше. А обикновено то беше първо сутрин да брои стъклените топчета, дето им ги даваха разните чуждестранни делегации. Никой не трябваше да види колко са, защото повечето ги прибираше, а останалите ги фърляше нагоре, та поданиците се биеха за тях и много се радваха. Голям смях падаше…
Но днес Големия Бял Гас беше решил да хване руските шпиони, които се навъртаха около селото и му се пречкаха да си намира огнена вода и мъниста, като ги отклоняваха в друго направление. Знаеше за тях, че са с големи крака, които миришат, а на подметките им е изографисано „нитуП“ и като стъпваха ясно можеше да се проследи пътя им. Както и поне един милионер, че торбичките за огнената вода бяха на привършване. Бе, каквото дойде, т’ва ще хване, не бил от придирчивите вождът…
По едно време, до един храст видя нещо малко и бяло. Помисли си с удоволствие:
– Ха, фитка! – и си представи как Дебелия Чирпак му я приготвя за вечеря, пълнена с ориз и дреболийки, с гарнитура от сладки корени… и половинка огнена вода, от тайните запаси…
Примъкна се с котешки стъпки и аха да фрасне фитката с една стрела, намазана с кураре и ах! Фитката го погледна с човешки очи.
– Ти кво си, бе, да е.а мама? – преди време беше чул едни бели хора да викат – да е.а нихната мама политическа. Много му хареса, но запомни само половината и която част повтаряше непрекъснато при нужда и когато се вълнуваше.
– Аз съм Малкото Крем и в момента сера, а иначе търся руски шпиони – каза Малкото Крем и се изправи.
И тръгнаха заедно. На едно по-кално място видяха няколко ясни следи, снишиха се, примъкнаха се безшумно и видяха един човек, който безгрижно си ходи. Големия Бял Гас се накани да се метне и събори човека, но тогава отвсякъде се спуснаха фотографи, оператори, Николаев и Ади, Баджакова, разни антрополози и социолози, Хемикян и гърневски, стотина репортерки с микрофони и още много знайни и незнайни фейсбук борци срещу руските хибридни шпиони и милионерите, и всички те, поданици на Големия Бял Гас, които тихо и тайно бяха проследили своя вожд, за да го пазят от всякакви опасни изненади, бизони, гърмящи змии, пуми и акули, подли милионери и руски шпиони… Всички те се нахвърлиха върху човека, който стана плосък под тежестта им, скалпираха го, течностите му се изпариха и той потъна в пясъците.
Когато се върнаха обратно в селото, Големия Бял Гас ги почерпи с по една глътка огнена вода, даде им по две мъниста и се прибра във вигвама, да си почине от тежкия ден.
– –
От фейсбук-страницата на авторката