Да видиш невидимото – в човека и държавата

„В политиката нищо не се случва случайно. Ако това се случи, можете да заложите, че е било планирано по този начин” – думи на американския президент Франклин Рузвелт.

Цитира го Йордан Начев в „Дълбоката държава”.

„Дълбоката държава” според автора е: „Корпоратизирана, милитаризирана, бюрократично стабилна и ефикасно функционираща група с неизбиран от хората състав, която в действителност ръководи страната”.

Тя ловко се маскира зад понятието „демокрация” и става все по-силна в най-силните страни. Начев я осветлява с данни най-вече от живота в САЩ. Но от дълбоката държава никъде няма спасение. Той акцентира върху някои от нейните прояви, като например социалния тероризъм.

Наблизо, без да подозира, е Светослав Ставрев с „Човешката съдба: поотделно и заедно” (също на изд. „Труд”). Той измислил оригинална схема за анализ на обществените отношения, в частност отношенията индивид-общество. Нарича я „скенер” – „вижда невидимото”. Тя му позволява анализи по направления в неподозиран обем.

Името на Начев от разузнаването и на Ставрев от синдикатите са допълнително любопитство. Тънкостта пък на родната социална мисъл направо задължава вниманието.

От Книжен ъгъл