На плаж в Хургада през зимата. На Червено море по-евтино от Черно и…
Кога ще ги стигнем египтяните?
Повечето българи ходят на плаж по нашето Черноморие, в Гърция, Турция.
Но на море в Египет? Как е там?
Разликата е, че на Червено море може и през зимата. Но не е само това… Който е ходил там, неминуемо е сравнявал с българските курорти и е натрупвал яд защо у нас е така, пък по света – иначе…
Свикналият на български условия летовник изведнъж попада в Хургада, в четиризвезден хотел, който е затворен комплекс, зад бариерата започват алеи с цъфнали храсти и цветя (и през януари), басейни, ресторанти, магазини. Хургада е като Слънчев бряг, ама не съвсем… Всеки хотел е отдалечен от пясъчната ивици на 200-300 метра навътре. В това пространство има паркова част, няколко бара до плажа, на които бирата и скарата е без пари, както обича нашенецът – ол инклузив.
Няма го това струпване на хотели нагъсто един до друг, и почти на плажа, до водата. Тук някой е мислил като правил курорт и е поставил изисквания за отстояние, етажност. Преобладават 3-4-етажни хотели с дълги корпуси, заграждащи паркова част и басейни. Хотели на 5 етажа се виждат по-рядко. Хургада е разпръсната на около 35 км по крайбрежието на Червено море, комплекс до комплекс.
Нашенецът гледа с любопитство персонала, с униформи с логото и цветовете на хотела, как непрекъснато поливат и стрижат трева и храсти, чистят и лъскат. Или се обърква от храната – от купища салати и зеленчуци по избор, печени меса, до диетично меню, сладкиши, пасти и изобилие от плодове. Впрочем, няма свинско, но компенсират с телешко, пилешко, разнообразие от риби. В повечето хотели има отделен арабски ресторант.
Има доста поляци, които пийват по цял ден бира, водка, джин – нали е ол инклузив, барманите непрекъснато наливат. Има и бяло вино, изборът зависи от нивото на хотела. Германци има навсякъде, но преобладават в по-скъпите хотели. Впрочем, в Хургада имат хотели
някои световни вериги като
„Щайгенбергер”, „Мариот”, „Пик Албатрос”, „Иберотел” , „Шератън”, „Мьовенпик” и др. И някои от тях са с повече от един хотел в курорта. „Хилтън” има два хотела в съседни на Хургада по-малки комплекси, където обаче тази марка минава за евтина. Освен известните имена, четири и пет-звездни египетски хотели се съревновават с нивото им. Кога ще ги стигнем египтяните?
Руснаците тук вече са рядкост, почти ги няма. В миналото са били най-многобройния поток от масовия туризъм. След атентата срещу руския самолет през 2015 г. , рязко са намалели. Сега има повече украинци. Все пак много руснаци имат апартаменти тук. Цените им на квадрат са около два пъти по-ниски от Поморие или Несебър. И разликата е, че курортът Хургада е подходящ за летуване около 9 месеца в годината, с изключение на най-горещите – юни, юли и август. Но дори тогава става за къпане, ако не за седене по бански на плаж. На Черно море е точно обратното – само 3 месеца стават за летуване.
Два пъти на ден, преди да отворят ресторанта, келнерите се строяват в редица, както се строяваха войниците в казармата, а пред тях „командирът”, някакъв оберкелнер, им раздава задачи и правят разбор на работата на обяд или закуска. И докато им говори, те стоят мирно. Строени като рота, с бели ризи и черни панталони… Или с униформи на съответния хотел, навсякъде ти се кланят и поздравяват, преследват те да питат искаш ли нещо.
И в такъв четиризвезден хотел там излиза по-евтино от съмнителните три звезди у нас. Няма майтап.
Така се случи, че вече четири пъти съм ходил на море в Египет. През пролетта, есента и зимата. Особено привлекателно е през зимата, докато тук е студ и сняг или кал и грип. Не е скъпо, излиза по-евтино и от Гърция, и от българското море. А през март-април и октомври-ноември там е като през юли-август на Черно море. През май в Египет също е добре, но е по-горещо.
А как е през декември и януари?
За Египет това е „люта зима”. В Кайро може и да е по-хладно, но в Хургада е около 28 градуса денем, 15-17 нощем. Морската вода сега беше 22 градуса към Нова година. От средата на януари започва затоплянето, водата достига до 27-28 градуса през юни-юли, но се задържа на 25 градуса до ноември, чак през декември пада към 22 градуса.
Понеже българинът най-напред пита – колко струва?…
Ако на Слънчев бряг сам човек трудно може да изкара седмица с по-малко от 1000 лева, в курорта Хургада може. И в цената влиза самолетният билет, застраховки, храна ол инклузив в хотел 4 звезди, по-добра от тази в българските хотели. Чисти плажове към всеки хотел, не са претъпкани, не плащаш нищо допълнително – за шезлонг, кърпи, шатри и т. н. А в сравнение с Гърция – в четиризвезден хотел там ще струва 2-3 пъти повече от Египет.
За сам човек в стая в четиризвезден хотел в Хургада излиза между 800 и 1000 лева, в зависимост от хотела. Ако са двама в стая излиза по-евтино. В най-студените месеци декември и януари е и още по-евтино. Можеш да избереш и петзвезден хотел за още триста лева отгоре. Ориентир за цените може да се види например в „Екватор” (виж тук), една от няколкото туристически агенции, които предлагат почивка там.
Морето, разбира се е …Червено море. Най-соленото море, в което плуваш с лекота като коркова тапа. И може да ти излекува всякакви кожни екземи.
На запад от курорта се вижда пустинен пейзаж и голи скалисти планински вериги в далечината, но влезеш ли под водата е като многоцветна ботаническа градина. Най-богатият подводен свят. Морето е кристално бистро, прозрачно, ако се гмуркаш с маска, попадаш сред многобройни причудливи риби. Тук вече има значение и местоположението на хотела. На някои места пред плажа започват коралови рифове, около които гъмжи от риби. Другаде е като на българското море, с пясъчно дъно и постепенно отиваш към дълбокото. Където навътре пак има малки коралови колонии.
Ако някой все пак държи да се гмурка на голям коралов риф с цялото му рибно изобилие, може да си плати около 50 долара за еднодневна разходка с корабче по-навътре в морето. Където ще го обучат за половин час как да се гмурка с водолазен апарат и с придружител ще го потопят на 10-ина метра дълбочина. Иначе – само с шнорхел и маска, плавници, може да зяпаш рибите в коралите всеки ден. Те се виждат и на половин метър дълбочина.
Само една опасност има в това море –
морски таралеж
Изглежда нещо като украшение за нова година – ядро от малка топка, от която излизат дълги остри бодли като лъчи във всички посоки равномерно, с диаметър около педя и повече. На цвят бодливите топки са чисто черни и се крият близо до коралите, но ги има и по пясъчното дъно. Слава Богу, в това море водата е изключително бистра и можеш да виждаш всичко в краката си. Защото като стъпиш върху това чудо, освен че боли, няколко бодли се чупят вътре в крака ти, не всичко може да се извади в болницата, остава по нещо и отшумява постепенно с болки цял месец след това.
В хотелските комплекси има всичко, за да нямаш нужда да излизаш от тях една седмица. Има поне по 10 магазина – за дрехи, за спортни стоки, маски и плавници, за козметика, за сувенири и т. н. В ресторантите можеш да ядеш на корем, а във времето, когато са затворени, работи скара бар и няколко бара за пиене. Египеската бира е добра, наливат цял ден „Сакара” светло. Ако искаш „Хайнекен” си плащаш. Водки и др. концентрати са местно производство. Ако искаш друга марка, си плащаш. Само в по-скъпите хотели има по-голям избор на вина и др.
Но изборът на храна е голям. Освен предварително сготвените ястия, дежурни „фронт-готвачи” на тезгях правят аламинути – палачинки, омлети, паста. С ръкавици, бели шапки, знаят достатъчно английски, немски, руски, за да се разберат с туристите.
Водата от чешмата не трябва да се пие, макар че е гарантирана. Но в стаята ти в хотела ти оставят всеки ден по две големи бутилки минерална вода. Ако искаш и повече.
Поне в два дни от седмичния престой, хотелът организира някакви забавления, вечеринки, може да е и танцьорка с ориенталски танци. В един от дните сервитьорите и персоналът са облечени с галабеи – арабските роби, нещо като тематична вечер. И т. н.
Уиски и подобни алкохоли най-добре да си носиш или да си купиш от фрийшопа на летището още при кацането, защото по магазините и заведенията няма такива (с малки изключения и с безбожно високи цени). Има и два-три безмитни магазина, подобни на някогашния „Кореком” у нас, в мола на Хургада и др. В тях е по-евтино отколкото на летището, но покупката става с паспорт, с печата с визата вътре, до 48 часа след като си пристигнал.
Как е извън хотела?
Хургада е грамаден курорт и разстоянията са големи. Открай докрай са построени булеварди широки като магистрали, които минават отдалечени от хотелите. Има и централен булевард с пешеходна зона – „стъргалото”. Може да се разходиш пеш по него, там има заведения от световни вериги, например „Хард рок кафе” и др. Но това е 6 километра представителен булевард, два пъти по-широк от Витошка, заобиколен с лъскави магазини и хотели. Извън този район има и ориенталски пазар, със сергии и магазинчета, които предлагат всичко, каквото ти идва наум. Продавачите са агресивни, дърпат те да влезеш, да ти покажат какво предлагат, уж само да видиш, без да купуваш.
Туристът е предупреден да се пазари и търговците знаят добре това. Когато кажат, че нещо струва 100 паунда, туристът смело предлага наполовина и се радва като смъкне на на 70 паунда. А то реално струва 20-30…
До там или до където и да е в Хургада се стига с такси. Такситата са навсякъде и постоянно спират до теб и ти подвикват имаш ли нужда.
Един лев е приблизително 9 египетски паунда. Един долар е към 16 паунда, еврото – около 18 паунда. За 80-100 паунда може да стигнеш с такси тук-там из Хургада, а за 200 паунда или 10-12 долара можеш да минеш курорта открай докрай. Но е на пазарлък. В колата може и да има таксиметър и тарифи, но те са без значение. Питаш шофьора за колко ще те закара и това е. Дори да се спазариш за по-ниска цена, нищо чудно накрая да ти поиска пак толкова, колкото е поискал в началото. И да се развика, да направи шумен скандал.
Извън скъпите хотели и представителната част на Хургада може да попаднеш в неугледни кварталчета с блокове за живеене и магазини отдолу на първите етажи, с недоправени или липсващи настилки и тротоари, насядали по земята араби играят табла и пият чай, продават по нещо. Сред тези криви сокаци има автентични арабски кафенета, пълни само с мъже, които играят на домино, пият сокове, чай, бира, и пушат като комини.
В по-представителната част има съвсем модерни кафенета, по европейски, където можеш да видиш и египтянки без забрадки, да седят с някой лаптоп на масата. В краищата на Хургада се виждат и скъпи квартали, с малки къщи зад високи огради с градини и басейни вътре.
Обменни бюра из курорта се намират, но дребните търговци приемат и долари, и евро, само монети не обичат. Кредитни карти вървят във всичките им по-представителни магазини, в мола, в супермаркети.
Цигарите, включително най-известни западни марки, вървят по 40-50 паунда (4,50-5,50 лв.).
Хургада е за предпочитане пред другия голям курорт на Червено море – Шарм Ел Шейх, защото от тук туристът може да се запише за допълнителна еднодневна екскурзия до Луксор и Долината на царете – главозамайващо пътуване до гробниците на фараоните и онези грамадни каменни храмове и обелиски. От Шарм Ел Шейх, който е от другата страна на морето на север, до Луксор се стига само със самолет. От Хургада пътуването е 3 часа и половина с автобус, през пустинята. Поне пътят е прав… Но за това, за пирамидите и археологическия музей – чети в продължението.
(Следва)