Лиляна Кривошиева: И аз бях кмет на София

Лиляна Кривошиева по времето на своето кметуване. Снимка: от книгата

Адвокат Лиляна Кривошиева, майка на актрисата Ирен Кривошиева, издаде мемоарна книга. Тя разказва спомените си от „три режима“, както казва за заглавието и като първата жена за кратко кмет на София след промените през 1989 г. Както е известно, тогава София имаше назначени кметове от демократичните сили. Публикуваме малък откъс от нея:

 

 

От Социалдемократическата партия аз бях избрана да помагам в управлението на София и изчистването й от поразиите по време на социализма. Този съвсем ранен период на прехода ни към капитализъм и демокрация отдавна е забравен, навярно защото е неудобен.

В така наречения Временен изпълнителен съвет на столичната община ние се събрахме седем души и мога да кажа, че работихме задружно и честно. Представяхме различните партии, които образуваха Съюза на демократичните сили. Всеки от нас отговаряше за отделни сектори в живота на столицата. На мен ми бяха поверили винаги невралгичния (и днес) транспортен сектор на града.

На ротационен принцип всеки един от седмината за известно време наблюдаваше и отговаряше за цялостната работа на съвета. В този смисъл той изпълняваше функцията на софийски кмет. Ако все още съществува късче памет за работата на тази седморка, тя е свързана главно с името на Александър Каракачанов, навярно и затова че той бе един от основателите на „Екогласност“ и по-късно на Зелената партия. С други думи – той бе най-активния участник в политическия живот на страната. Събирахме се редовно и обсъждахме новите предложения за изчистване на многогодишната плесен в съвета. Но пък бяхме с различен административен опит, а на някои от колегите ми той напълно липсваше.

Аз бях единствената жена и имах известно предимство пред тях, защото като юрисконсулт бях работила достатъчно продължително в бившия Окръжен народен съвет и в голяма степен познавах естеството на работата. Освен това в семейството и училището (Дойче шуле в София – б.ред.) съм възпитана на строга дисциплина, от малка съм закърмена с християнски морал. Тези добродетели не ми позволиха никакви отклонения от границите на работата, за която бях избрана и назначена в този Временен изпълнителен съвет.

Митингаджийските заклинания в името на уж настъпилата свобода спестяваха най-важната подробност – не съществува нито безплатна, нито подарена свобода. Тя трябваше да се изстрада, да се преболедува, а имунната ни система не бе подготвена за подобно изпитание. И всички ние страдахме. По-паметливите софиянци не са забравили, че по това време освен дългите среднощни опашки за хляб и мляко, хората се редяха и за бензин – също така дефицитен. Дори на полицейските коли, все още съветско производство, имаше наложен лимит, ограничаващ и препятстващ нормалната правоохранителна работа на службите. А работа за тях имаше в изобилие.

Книгата на Лиляна Кривошиева – спомени на първата кметица на София след промените, издателско ателие „Аб“.

От висотата на заемания пост нищо не ми костваше да пратя някой служител да ми налее гориво в служебната кола. Изповядвания от мен морал не ми го позволяваше. През всичките тези месеци, през които бях на позициите кметица или заместник кметица на града, аз най-чинно се редях на опашката пред бензиностанцията, за да се снабдя с така нужното, но недостигащо гориво. Не рядко мъжът ми носеше вечеря на опашката, която ядях набързо и на крак.

С всеки изминат ден на „Московска“ ставаше ясно, че в Авгиевите обори на бившата комунистическа община е натрупан много боклук и той се чисти бавно и трудно. Особени затруднения имахме с манталитета на служителите. Броят им беше значителен, но все пак доста по-малък от днешните десетки общински служби и фирми. Сред тях усещането за безнаказаност се беше разпространило като грипна епидемия. и поoдържаше висок градуса на чиновническата лумпенизация и безхаберие.

Спомням си за един типичен пример – късно през нощта ми звъннаха у дома, за да ме информират че началникът на градския транспорт се напил. От мен искаха разрешение кола на общината да отиде и го прибере от кръчмата. Категорично отказах и помолих повече да не ме безпокоят заради подобни безобразия. На сутринта отидох на работа и първото нещо бе да уволня същият този началник. Неотдавна, след толкова много години този човек изневиделица се появи в адвокатската ми кантора. И знаете ли какво ми каза? „Е, ако си бях изровил партийната книжка нямаше да можете да ме уволните.“ Изводът се налага от само себе си – партиите бяха и продължават да бъдат тези, които препятстват прилагането на законовите разпоредби. Или ако не самите партии, то поне някои от овластените техни членове. Не се съмнявайте – натиска върху нашия Временен изпълнителен съвет беше голям. И идваше от всички посоки, защото при липсата на ново законодателство се отваряха много възможности за различни злоупотреби и грабителство.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.