Как Иран прескача икономическите санкции на САЩ?

Държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс (вдясно) обявява икономическите санкции срещу Иран пред погледа на министъра на финансите Хенри Полсън. Мерките трябваше да накарат страната да спре ядрената си програма, но търговците намират начин да ги заобикалят. Снимка: Ройтерс

Администрацията на Буш вероятно не е мислила за Шрек, Елмо или Спънджбоб, когато започна да предупреждава международните банки да не правят бизнес с Иран. Но и плюшените играчки, изобразяващи анимационните герои – наред с хладилниците, облеклото, тостерите и часовниците – пострадаха от американския натиск върху банките с връзки с Иран. САЩ принудиха кредитори от Франкфурт и Лондон до Пекин и Дубай да скъсат отношенията си с техеранските компании.
financial-times-emblema.jpg „Чуждестранните банки вече не ни позволяват да отваряме кредитни линии и сме принудени да използваме парични преводи, за да купуваме стоки от Китай“, казва Хамид Собани, собственик на магазин за плюшени играчки в Техеран. Сега той трябва да премине през отнемаща много време процедура, която предполага участието на отзивчиви доставчици в Китай, агенти за парични трансфери в Дубай, а понякога и старомодни куфари с пари в брой. „Това страшно ни затруднява, оплаква се той. Вече не можем да пазаруваме свободно на международния пазар.“

През последните 18 месеца Вашингтон ясно показа, че банките, които поддържат връзки с Иран, може да се натъкнат на проблеми при работата си със САЩ. Това означава, че много компании с бизнес в или с Ислямската република, трябваше да намерят по-малки банки, склонни да издават нови акредитиви за износ или да използват посредник, което увеличава разходите им с 10-20 процента. Засегната е дори търговията с черните чадори, които са традиционно облекло за много иранки. „Купувам плата предимно от Корея, но след наложените от САЩ мерки доставчиците го продават чрез посредник в Дубай“, разказва Ареф Фазли, който продава платове за чадор в над 30 нюанса на черния цвят на сергията си на пазара в Техеран.

Според корейски представители Вашингтон наистина е помолил банките в Корея да спрат да издават акредитиви за търговия с Иран и е поискал от корейското правителство да затвори клона на иранската банка „Меллат“ в Сеул. Едностранната акция на САЩ вреди на Иран много по-осезаемо, отколкото решителните санкции на ООН, които досега не успяха да накарат Техеран да спре да обогатява уран – каквато беше целта им. Някои западни страни обвиняват ислямската република, че развива ядрена оръжейна програма, но Техеран настоява, че ядрената му програма е предназначена само за мирни цели.

Външните министри на постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН и на Германия се споразумяха за съдържанието на нова проекторезолюция за санкции срещу Иран. Описвана като „умерено затягане“ на сегашните санкции, проекторезолюцията не включва наказателните мерки от икономически характер, за които настояваха САЩ миналата година.

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад на възпоменание на иранско-иракската война от 1980-1988 година. Санкциите срещу Иран повишиха инфлацията в страната, но едновременно с това разбудиха интереса към политическата дейност на Ахмадинеджад. Снимка: Ройтерс

Подкрепата за предприемане на по-сурови мерки беше разколебана именно от разузнавателните служби на САЩ, които миналия месец заключиха, че Иран е прекратил ядрената си оръжейна програма през 2003 г. В допълнение към това миналата седмица Сметната палата към американския Конгрес заяви, че е „трудно да се определи“ ефективността на санкциите, които Вашингтон наложи на Техеран през изминалите 20 години.

Със сигурност иранските бизнесмени като Собани и Фазли са намерили начини да заобиколят всички ограничаващи ги мерки. „Санкциите не успяха да спрат търговията ни – те просто оскъпиха вноса или финансирането на проекти“, заяви Мохамед Нахавандиан, председател на Иранската търговско-промишлена палата. „Животът си върви. Не всяка банка в света би приела препоръките на представител на американското правителство.“ Това може и да означава закупуване на второкачествени продукти чрез по-малки банки, но според председателя на консултантска фирма „Атие груп“ Биджан Хаджепур всичко е относително. „Може и да сме лишени от БМВ-та, но пък имаме автомобили „Нисан“ и „Пежо“, заяви той. А след като сте се возили в ирански „Пайкан“, „Пежото“ изглежда страхотно.“ Друго последствие от действията на САЩ е голямото медийно внимание към политическата дейност на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад.

Цените в Иран рязко се покачват – официално инфлацията е 17 процента, но в действителност е около 23 на сто – заради недостига на стоки от ежедневна необходимост като домати и почистващи препарати, завишените разходи за внос и експанзионистичната фискална политика на правителството. Според критици правителството се опитва да припише отговорността за покачването на цените на международния натиск, вместо на лошото управление на икономиката. „Смятам, че 99 процента от вината за икономическите ни проблеми е на правителството и само един процент – на санкциите, заяви икономическият анализатор Саид Лейлаз. Това прилича на детско анимационно филмче, в което слон се опитва да се скрие зад дърво.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.