Българското вино изчезна от Германия, българи там се чудят

В немски супермаркет има стотици вина, само българско няма вече. Снимка: Кауфланд

 

Българи от Германия писаха до e-vestnik, в който поддържаме рубрика за вино, че изчезнало българското вино от магазините там.

Впрочем, става дума само за един единствен вид вино, който все още се продавал там в последните години – „Rosenthaler Kadarka“. То се изнася традиционно за Германия още от времето на соца и е полусухо към полусладко вино. Повечето българи предпочитат сухо, но като няма друго, пият и това, и казват, че е добро. Иначе то е подходящо за немски вкус.

И в Германия отдавна няма чиста Кадарка (така наричат сорта Гъмза там), а купаж на Гъмза с Каберне, с Мерло или с Каберне и Мерло. Традиционно се произвежда в Сухиндол. В миналото е имало и други производители за износ в Германия, но лозята с този сорт са намалели, намалял е и износът на български вина.

Няколко вида българско „Rosenthaler Kadarka“ са се продавали в големи количества в миналото. Това е последното, което се е мяркало в магазините в Германия докъм края на миналата година и вече е изчезнало от рафта. Снимка:

По-рано са се продавали и други български вина, но от години е останало само това. Цената му от десетина години е 2,49 евро, по-рано е било и 1,99 евро. Само че сега и то е изчезнало съвсем от края на миналата година. Виждат се две разновидности  „Rosenthaler Kadarka“ в някои сайтове за търговия с вина в Германия, но пише „разпродадено“ или „не се продава“. Все още може да се намери в „Амазон“ за 6,90 евро бутилката и в някой сайт с 50-100% по-висока цена, от тази, на която се е продавало в магазините. Но на рафтовете вече го няма.

„Преди се продаваха червено, бяло и десертно българско вино почти навсякъде, сега го няма никъде. А бяха хубави вина, особено „Каберне Совиньон и Мавруд“ или само „Мавруд” на фирма „Менада”. Защо не правят износ за Германия и за други европейски държави!? Кой пречи?”, пита българинът Николай Б. от Аугсбург.

Липсата на българско вино се забелязва от Щутгарт, Кобленц през Франкфурт на Майн до Ландау и Дортмунд, пише друг българин, Георги Н., чиято работа е свързана с пътуване и има наблюдения в различни градове. Той казва, че немците търсели Кадарката, защото била евтина и качествена, конкурентна на испански и италиански вина. Имало и няколко вида български бели вина в „Метро”, които изчезнали отдавна.
Сега има румънски и македонски вина в магазините, но няма български, казва той. Няма във веригите „Кауфланд”, „Глобус”, и в „Реал”, и „Реве”, където се е продавало поне по едно българско вино. Традиционно няма в „Лидъл” и „Алди”, където се правят най-големите обороти с вина. В „Норма” и „Нето” даже не са чували за българско вино.
„Дори като питаш за българско вино, продавачите те водят при македонското”, възмущава се Николай Б.

Българският търговец и производител на вина Ивайло Геновски казва, че по негови наблюдения в последните 20 години продажбите на българско вино в Германия са спадали приблизително с по 10% годишно. Той търгува с български вина в Германия повече от 25 години. Оттогава продава там виното „Цар Симеон”, което вече произвежда сам в своята винарна „Санта Сара”.

Виното „Цар Симеон“ се вижда в сайта на „Хавеско“ – онлайн магазин за по-скъпи вина. Това струва 10 евро. Снимка: „Хавеско“

То е от най-постоянно продаваните български вина в Германия, но не в масовите магазини, защото е от по-висок клас, на цена около 10 евро поръчано по интернет. Продава се в „Хавеско”, най-големият търговец на по-скъпи вина (от 5-6 евро нагоре), който има и онлайн магазин, и специализирани магазини за вино. В тях могат да се намерят и други вина с марката „Санта Сара”, но от 10 евро нагоре.

Преди 25-30 години в Германия са се продавали около 30 млн. бутилки български вина годишно. За миналата година още няма данни, но вероятно са продадени не повече от 1 млн. бутилки. И повечето в източната част на Германия, бившето ГДР, където са свикнали на полусухите и полусладки български вина от времето на соца.

В Западна Германия търсенето на български вина е слабо и веригите супермаркети махат от рафта си вина, които се заседяват. Все пак в Германия досега се е продавало по нещо, защото за Канада примерно, въпреки СЕТА, са продавани спорадично по около 50 хил. бутилки българско вино годишно. А там пият само вносно вино, защото по обясними причини не могат да си произвеждат. И т. н.- могат да се дадат примери и с други страни (бел. авт. – ще се допитам до българи в чужбина в следващи броеве).

Общо българският износ на вино в последните години е на стойност малко над 30 милиона евро годишно. За сравнение, Австрия например, вече изнася вино за около 160 млн. евро – пет пъти повече – и износът непрекъснато расте като стойност.

Защо и как се случва така с българското вино, е дълга тема. Най-общо няма големи лозя и производители, които могат да постигнат постоянно качество в големи количества през годините. Изключението са „Домейн Бойар” (който е и най-големият износител), „ВП брандс интернещънъл” (бившия винпром „Пещера”, който притежава избите в Ямбол и Съединение, и големи лозя), „Карнобат – „Братя Минкови”, „Телиш” (което включва и избата „Кастра рубра”) и много малко други. Тези винарни имат по-големи производства и лозя.

Всички производители имат проблеми с работна ръка, затиснати са от голяма административна тежест, с непрекъснати проверки на всичко, най-често от некомпетентни хора. Повечето изби в България са с малък капацитет и лозя, себестойността на бутилка вино е висока, а качеството – не винаги.

Видове вина по германските стандарти

Trocken – сухо

Halbtrocken – полусухо

Feinherb – пак полусухо, но с повече остатъчна захар

Lieblich; Mild; Restsüß – полусладко

Süß; Edelsüß – сладко

БългарияВиното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.