Ердоган открито предизвиква Путин в Сирия
Президентът Реджеп Тайип Ердоган е винаги много внимателен в критиките си срещу Русия. Изявлението му на 12 февруари определено беше изключение.
Когато Турция загуби 14 войници в Идлиб, Сирия, през последните десет дни при две отделни атаки на „силите на режима“, дори и проправителствените анализатори не отидоха по-далеч от това да кажат, че силите на Башар Асад не могат да предприемат действия без знанието на Русия. Ердоган обаче открито изложи пряката военна роля, изиграна от Русия и Иран, в подпомагането на атаките на силите на режима срещу цивилни, за да ги принудят да избягат, а те да започнат цялостна офанзива срещу опозиционните сили, за да им отнемат Идлиб, последната им крепост.
„Руските сили и подкрепяните от Иран милиции нападат непрестанно цивилното население“, каза Ердоган. Той сметна за нужно да спомене два пъти Русия поименно, като добави: „Искам да подчертая реалността, че в Идлиб режимът, руснаците и силите, които действат заедно с режима, директно нападат цивилно население“.
Обръщайки се към руснаците, той им каза: „Знам какво преследвате“. „От известно време тези нападения започнаха директно да се прицелват в наши военни. При това положение ние ще действаме, като гледаме не думите, а реалността на терена“, заяви той. Това отново беше ясно послание към руснаците, че на Анкара й е писнало от техните „тактики на печелене на време“.
„Решени сме да изтласкаме режима отвъд пределите на нашето наблюдение до края на февруари“, каза Ердоган, след като най-малко четири турски наблюдателни постове бяха обкръжени от сили на режима в резултат на техните териториални придобивки срещу опозиционните сили от август насам.
Изявлението му, че ако и най-малка вреда бъде нанесена на турските войници, Турция ще удари силите на режима навсякъде, е максимално ясно.
Останалата част от неговото изявление беше отново насочено към Москва, макар и непряко, като той изпрати посланието, че Русия не бива да смята, че няма да понесе последствия, разчитайки на схващането, че е твърде силна, за да бъде взета на прицел. Това е явно предупреждение към руските военни на терен.
И накрая към режима, Москва и Техеран, които може да мислят, че Турция вероятно ще отстъпи и няма да посмее да провокира военна ескалация „само“ за „Идлиб“, той даде обяснение защо се чувства принуден да предизвика всички играчи, рискувайки военна конфронтация. „Никой не бива да забравя, че борбата, която можеше да избегнем да водим днес в Сирия, ще бъде започната утре на наша територия… Борбата на сирийския народ за свобода е екзистенциалната борба на 82 милиона турци. Ако стане така, че Сирия попадне в ръцете на терористична организация или марионетни режими, чиито въжета са управлявани от други, нашата сигурност ще бъде изложена на заплаха“, каза Ердоган.
По този начин Ердоган окачестви политиката на Турция за Идлиб като въпрос на националната си сигурност. Той иска Москва да разбере, че турските военни не са в Идлиб единствено с мисията да наблюдават прекратяването на огъня. Те са там, за да гарантират, че Сирия няма да се превърне в заплаха за сигурността, ако гражданската война приключи с пълна победа на силите на режима.
Това може да бъде изтълкувано от убеждението в Анкара, че ако сирийският погром приключи с окончателна победа на Асад, Сирия ще се превърне в държава марионетка на Русия и Иран, което ще представлява заплаха за сигурността на Турция.
При все това всичко на терен показва, че единствената пречка пред силите на режима са турските войници. Ето защо, в общи линии, Турция изпраща посланието, че няма да напусне Сирия, защото ако напусне Сирия, няма да има пълноценно право на дума за бъдещето на Сирия.
Това изявление беше направено след телефонния разговор на Ердоган с руския президент Владимир Путин. Това показва, че Путин не е обещал да спре офанзивите на режима, в резултат на които Ердоган трябваше да направи строго послание, което ще накара Путин да вземе решение: Иска ли той да бъде единствената власт, която да държи контрола в бъдещето на Сирия? Последицата от това може да бъде военна конфронтация с Турция, която иронично понастоящем е най-проруската страна сред членките на НАТО. Или ще приеме той компромисно решение, чрез което Турция ще продължи да има право на дума в бъдещето на Сирия? Най-вероятно Путин няма да рискува военна конфронтация и да свърши, губейки Турция. Ще изглежда сякаш е готов да приеме компромис, но ще направи всичко по силите си да формира бъдещето на Сирия съобразно своите интереси.
Междувременно изявлението на Ердоган, че няма да бъде проявена никаква търпимост спрямо някои опозиционни групи, показва, че Турция ще предприеме по-сериозни действия срещу джихадистките терористични групировки, от които се оплаква Русия.
Сега, когато засили военното си присъствие в Сирия, Турция може би се чувства по-малко принудена да подкрепя някои опозиционни групи. Това означава, че Турция се стреми към право на дума в бъдещето на Сирия, не заради подкрепата си за опозиционни групи, а директно заради военното си присъствие в страната.
БТА