Окей, ген. Луков е ангел. А маршируващите?
„Германия е спряла 10 неонацисти на летището в Дортмунд, които са искали да пътуват до София, за да се включат в “Луковмарш” в събота, съобщи полицията на провинция Северен Рейн-Вестфалия“
Стане ли дума за Луковмарш, за или против, веднага разговорът се отклонява към личността на генерал Луков.
Появяват се едни големи демократи, разбира се върли противници на нацизма, расизма и антисемитизма, и започват да доказват как генералът не е бил поклонник на Хитлер и нацизма, как е бил пръв приятел на евреите, настроен не прогермански, а проамерикански, и най-велик патриот.
Окей, нека да е така. Ген. Луков е голям демократ и хуманист.
Но защо тогава онези, които го бранят от клеветите, не са в първите редици на протеста срещу Луковмарш? А в неговите редици.
Как допускат те техният кумир да бъде присвояван всяка година от неонацистки организации от България и цяла Европа? Не виждат ли всяка година кои маршируват с факли зад портрета му?
Да, инструктирани са да поприкриват свастиките и другата си символика, татуировките, но думите, жестовете и лозунгите им са недвусмислени. Как се чувстват нашите демократи, когато крачат редом с тях?
Истински демократи, последвайте заветите на своя кумир. Върнете си го. Протестирайте срещу Луковмарш!