„Газпром“ и политическите амбиции на Кремъл

Развойната стратегия на „Газпром“, насочена към развитие на износа на всяка цена, фактически води към провал, написа в петък във Фейсбук бившият руски министър на икономиката Андрей Нечаев. По негови изчисления монополистът е похарчил над 30 милиарда долара само за газопроводи, осигуряващи доставки навън.

„Газпром“ е руска транснационална енергийна компания, в която държавата има над 50-процентен дял. На „Газпром“ се падат 12 процента от световния и 68 на сто от руския добив на газ. Компанията държи най-голямата газотранспортна система в света. Тя е на 17-а позиция в листата на най-едрите енергийни корпорации, публикувана от Ес енд Пи Глобал Платс (S&P Global Platts).

„Строежът на „Южен поток“ през 2014 г. спря, щом стигна България, която се отказа от сътрудничеството с Русия след присъединяването на Крим – напомня Андрей Нечаев. – Строежът на „Турски поток“ се сблъска с нежеланието на Турция да гради толкова мощен газопровод: Турция оряза двойно планираните мощности, но и останалото не влезе в работа. Турските потребители често предпочитат газ от Азербайджан или втечнен природен газ, доставят от цял свят. Затова дори старият „Син поток“ бе натоварен само до две трети от обема. Какво да правим с новия „Турски поток“, не се знае. Няма яснота и за европейската тръба.“

По данни на бившия икономически министър „Газпром“ има твърд договор единствено със Сърбия, „но това са само 2 милиарда кубични метра“.

На церемонията за откриване на „Турски поток“ обаче председателят на управата на „Газпром“ Алексей Милер нарече пускането му в експлоатация „историческо събитие“. По думите му новата линия за износ отваря път „към директни, безтранзитни доставки на всичкия газ от „Газпром“ за нуждите на Турция, а Европа е получила „нов, сигурен маршрут за доставки“ на руски газ.

Аналитикът Михаил Крутихин, изследващ петролния и газовия сектор, отбеляза пред руската редакция на „Гласът на Америка“, че стратегията на „Газпром“ съвсем не е формулирана в недрата на фирмата. Според него тя е изкуствено натрапена на концерна – по политически причини.

„В „Газпром“ има множество добри икономисти, проектанти и плановици – добави той. – По принцип това е компания с много опит, тя би могла да действа напълно успешно като чисто търговска структура. Щом обаче отгоре, от Кремъл й дават указание да строи никому ненужни газопроводи и да инвестира в грандиозни инфраструктурни проекти десетки – ако не и стотици – милиарди долари за неща, от които никога няма да види печалба, компанията общо взето няма вина за това.“

„“Газпром“ се е превърнал в инструмент, с който Кремъл задоволява политическите си амбиции, твърди Михаил Крутихин. „Друг въпрос е, че се провалиха и тези планове – уточни той. – Имаше примерно стремеж да се заобиколи Украйна откъм север и откъм юг с разни „потоци“ и така да й се отнеме транзитът, но нищо не стана. Транзитът си върви през Украйна, ще върви и занапред. Парите са вложени без никакъв резултат дори в този смисъл.“

Излиза, че политическите цели не са постигнати, а са понесени и колосални загуби, констатира аналитикът. Така е станало според него на практика с всички проекти, осъществени чрез „Газпром“: „Погледнете например „Силата на Сибир“. Проектът от самото начало бе замислен като нетърговски. Той цели две неща – да се перчим, че Русия е отворила още един канал за износ на газ, и да спечелят добри пари приятелите на президента, действали като подизпълнители. Но „Газпром“ всъщност няма нищо общо и тук. Това не е стратегия. Това е силова принуда от страна на властите“.

Разходите на „Газпром“ е трудно да се пресметнат, но те явно са много повече от 30 милиарда долара, смята Крутихин: „Само за построяване на подводната част от двата „Северни потока“ са дадени към 20 милиарда евро, още около 17 милиарда е лапнал „Южен поток“, станал в крайна сметка „Турски“.

Тук обаче идва едно съвсем гигантско „но“. За доставка на газа до Балтийско и Черно море се наложи да бъде изграден нов разклонен газотранспортен коридор от Ямал, макар че можеше да се използва старата, чудесно работеща инфраструктура. По различни оценки за осъществяване на тоя замисъл са отишли 72 до 90 милиарда долара. А според скромната оценка на самия „Газпром“ „Силата на Сибир“ струва 77 милиарда долара. Където и да погледнеш – все същото.“

Тези пари на държавната компания са пръснати на вятъра, при все че е можело да се изхарчат разумно за социално-икономическо развитие на страната, примерно да бъдат вдигнати пенсиите, учителските и лекарските заплати, резюмира аналитикът Михаил Крутихин.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.