Полска водка от Свиленград и как я правят по света

Вляво: произведената в България полска водка, вдясно: оригиналната полска водка. Снимки: e-vestnik

Полската водка с марка „Zytnia” (означава „ръжена”) до неотдавна се внасяше от Полша. Неин дистрибутор за България беше фирма, свързана с изба „Катаржина” край Свиленград, която е на полския инвеститор Кшищов Трилински.

Не стана ясно от кой точно момент водката с тази марка започна вече да се произвежда в Свиленград и оригиналната не се внася повече. Някои медии отбелязаха този факт неотдавна и посочиха несътответствия между оригиналния продукт от Полша и произвеждания в Свиленград.

Най-напред водката „Zytnia”, произведена у нас, за разлика от произведената в Полша, е 37,5% алкохол, а не 40%. Това вероятно е за да се спести малко от акциза, който се плаща на градус. Така тя се подрежда по цени до по-евтините водки, и струва от един до 5-6 лева по-евтино на бутилка от други полски водки на пазара, дори със същия градус.

Отгоре: задният етикет на произведената в България полска водка, отдолу – задният етикет на оригиналната полска водка. Снимки: e-vestnik

Както пише на етикета на бутилките с тази марка в българските магазини, водката се произвежда от зърнен спирт със земеделски произход, внос от Полша.
Като фирма производител е посочена „Полмос” ЕООД, със седалище в София, но производствената база е в Свиленград, както сочи регистърът на министерство на икономиката. Така на бутилка 0,7 л пише, че се произвежда от „Полмос” ЕООД София, а на бутилчица от 0,2 л (разбира се, че са пуснали патрончета), пише, че се произвежда от „Полмос” в Свиленград.

На малките бутилчици 0,2 л пише, че водката е произведена в Свиленград. Снимки: e-vestnik

На етикета отпред на произведената в България са сложени медали, спечелени от водка „Zytnia” през 2010, 2014 и др., когато тя още не се е произвеждала у нас. Марката си е марка, но няма как водка, макар и с полски спирт, с различен градус и произведена с различна вода да са една и съща.

На водкаджиите е добре известно как всеки производител обяснява каква специално вода използва за водките си – от извори, артезиански кладенци, езера и прочее. Сигурно и в Свиленград има хубава вода и инсталации за пречистването й, лошо няма. И спиртът може да е хубав, дори да не е от завода „POLMOS Bielsko-Biała”, където се произвежда оригиналната, само че това с медалите…

Отгоре: етикетът на произведената в България водка е с медали. Отдолу – оригиналната полска водка. Снимки: e-vestnik

Да не се заяждам излишно, но и името на фирмата „Полмос” съвпада с името на държавния алкохолен монополист на Полша от времето на соца (Polmos е съкратено от Polski Monopol Spirytusowy). Този монопол (холдинг) е разбит на отделни фирми, подобно на случилото се у нас в началото на 90-те, и сега има „Полмос”- Варшава, „Полмос” – Познан, „Полмос” – Краков и т. н. Е, вече има и „Полмос” със седалище в София, производство в Свиленград.

От какво и как се прави по света?

Водката се прави от разреден спирт, но какъв? В миналото за дестилат за водка са смесвали няколко вида зърно, но основната част от суровината е била пшеница. Зърнената суровина включва и царевица, а днес има водки изцяло от царевица.
Има най-различни видове спирт, освен зърнен.

Има производство на спирт от зеленчуков произход (картофи и др.), от плодов произход (грозде и др.), от меласа от захарна тръстика, от цвекло и др. Още през XVIII век започнали да употребяват освен зърно и различни други суровини за водка, дори от моркови. В Германия, Полша и Скандинавски страни първи са започнали да правят водка и от картофи.

Ректификационни колони за дестилация на чист спирт. Снимка: Дринки Си Ди

Някои смятат водката за просто питие, защото това е чист спирт, разреден до 40% алкохол. Не е било така в миналото. Дестилатът не е бил както сега 96% алкохол (това е най-високият градус на чист спирт), а около 60-70%. И досега сингъл малцовото уиски се дестилира с такъв градус – 60-70%. Но водката от години е индустриализирана, в смисъл, че за дестилация се използват ректификационни колони, при които се отделя чист спирт 96%. Този спирт след това се разрежда до 40%, омекотява се с различни средства, използват се добавки като глицерин, захар и др. Скъпите водки се филтрират през раз.ични видове въглени филтри. И се използва вода от чисти извори, артезиански кладенци и т. н. – всеки производител се хвали откъде черпи вода за своята водка.

Има близо 30 вида въглен за филтрация на водка, от различни видове дърво и правени по различни технологии. Но филтрацията е скъпа, особено ако е многократна, и се губят градуси. Затова евтините водки се правят предимно с омекотяващи добавки.

Според европейски стандарти са разрешени до 8 г захар на литър водка.

Поляци и руснаци си съперничат

кой пръв е измислил водката. Навсякъде из Европа започват да дестилират високоалкохолна напитка от зърно приблизително по едно и също време – и в Полша, и в Русия, и в Шотландия, и в Ирландия. Както и в други страни. С две думи – модата да се пие спирт се появява едновременно в Европа около края на XIV, началото на XV век.
Но водката е славянско изобретение. Думата „водка” се среща и в руския, и в полския език. Но отначало не се е отнасяла за питие.
В историческите извори се цитира, че първата дестилация на алкохол е направил арабски химик в земите на днешен Ирак, през IX век. Но сведения за дестилация на спирт има и за Полша, и за Русия през VIII-IX век. Такива сведения има и за още много места из Европа, но през X век.
Първоначално спиртът е използван само за медицински цели навсякъде, където са го произвеждали. В Русия и Полша са го наричали водка още преди да посегнат да го пият.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.