На Шипка всичко е спокойно… мъртвешки спокойно. Фрази, някога и сега…

Триптихът „На Шипка всичко е спокойно“ се превръща в саркастична фраза за командирското безхаберие. Трите скици разпилени в различни собственици, не са се запазили като серия.

„На Шипка всичко е спокойно” – така художникът Василий Верешчагин назовава своя триптих за ледената гибел на цяла руска дивизия през освободителната Руско-Турска война. В Русия названието на картините става фраза, пълна с ирония и сарказъм.

Парламентарната председателка Караянчева, каза по телевизията, че със свито сърце чакала тържествата за 3 март на Шипка. Това заради гражданската реакция към управниците при отбелязването паметта на Апостола преди седмица. (В последния момент управляващите отмениха празненствата на Шипка, с обяснение за опасността от коронавируса*, вероятно да се опазят от ново освиркване – бел. ред.). Освиркването и непокорните възгласи били недостойни според Караянчева, защото са на паметника „Левски”. И защото били инспирирани от президента Радев, с неговото възпоменателно шествие. Нямало значение, че самия президент призова за смиреност гражданите, гневни на властта. Той е отговорен, каза парламентарната шефка. А на болезнения въпрос в обществото, че днешните властници са не само за освиркване, че и за нещо повече, дотам Караянчева не стигна да коментира.

Караянчева ще иска на Шипка всичко да е спокойно. Да видим какви ще са мерките, за да й се осигури „спокойствие”. Имаме си и жандармерия и полицаи, оборудвани „от – до”, подобно на антитерористични робокопи. Сякаш сме в ивицата Газа или в Белфаст от миналия век.

Но не за това става дума в следващите редове. Всъщност популярният в България израз „на Шипка всичко е спокойно”, в Русия битува като фраза, пълна с ирония и сарказъм още от освободителната Руско-Турска война от 1877-78 г. Главна причина за тази смислова метаморфоза е названието на триптиха на художника Василий Верешчагин (1842-1904 г.) Обединената серия от три картини, която за жалост не е запазена в цялост, е с общото име „На Шипка всичко е спокойно”. Нарисувана е снежната гибел на руски войник, забравен от началството на своя пост, в жестоката виелица и кански студ на Балкана през януари 1878 г. Верен на дълга си, войникът остава на поста до последен дъх. На първата картина той стои изправен с пушката в ръка, на втората се опитва да устои на виелицата, приклекнал и наведен. И на третата вече виждаме полузатрупан от снега вкочанен труп с притисната към гърдите пушка с щик.

„Поводът за картините става

 

позорната история, случила са на Шипка,

 

когато там измръзва цяла дивизия, (заради лоша екипировка – тънки шинели и др.) а началникът на гарнизона генерал Радецки, обсебен от хазартни игри на карти, традиционно бодро докладвал в Русия: „На Шипка всичко е спокойно!”. От момента, когато се появяват картините на Верешчагин, изразът „на Шипка всичко е спокойно” е придобил в Русия нарицателен, саркастичен смисъл” (А.К. Лебедев , А.В. Солодовников „Василий Василиевич Верешчагин ” стр. 62, изд. „Художник РСФСР” 1987 ).

Василий Верешчагин, който за нас българите е известен като художника реалист, рисувал „от натура” освободителната Руско-Турска война, има забележителен живот и съдба. Класифицират го като баталист – художник, който рисува военни сюжети, макар неговото творчество значително да се различава от тогавашните академични традиции за баталната живопис. Автор е на повече от 800 картини, които се съхраняват в най-големите световни музеи и те далеч не са само на военна тема.

Василий Верешчагин.

Завършва морско кадетско училище в Москва, но скоро напуска военноморската кариера и следва живопис в императорската художествена академия в Санкт Петербург и после в Париж. Пътешества и рисува в Кавказ, Средна Азия, Индия, Палестина, Сирия, САЩ, Филипините, Куба, Япония и др. Работи в свое ателие в Париж, но когато е обявена Руско-Турската война, незабавно подава молба за доброволец. Включва се в бойните действия и при форсирането на река Дунав на борда на малък миноносец със закачливото име „Шутка“ (Шега) е тежко ранен от атаката на голям турски боен параход. След тримесечно лечение в Букурещ, неизлекуван докрай, още куцайки, потегля към Плевен. Там става свидетел на тежкото поражение на руските войски при третия щурм на Плевен, когато в кампанията загиват 13 000 руснаци и 3000 румънци. При положение, че руската армия за цялата война загубва 200 000 убити и ранени (А.К. Лебедев , А.В. Солодовников в изданието „Василий Василиевич Верешчагин ”, изд. „Художник РСФСР” 1987). В Плевенската епопея загива обичния му по-малък брат – Сергей, във войната е ранен и друг негов брат Александър.

Художникът участва в легендарното зимно преминаване на Балкана в състава на армейския корпус на генерал Скобелев. Този преход, Бисмарк прусакът, го е смятал за напълно невъзможен през зимата при тогавашното ниво на военната техника и подготовка. Руското войнство го опровергава.

Верешчагин в лекции, статии, писма до известни общественици, а по късно и с картините си, не пести критиките си към руското командване и към императорския двор за тежкото поражение при Плевен. Въобще в баталните си платна художникът безпощадно разкрива ужасите на войната и трагизма на войнишкото страдание, съчетано с безпримерни подвизи. Военните му картини са присъда срещу присвоения фалшив героизъм на командващи и срещу помпозната парадност на войната.

 

Пруският фелдмаршал фон Молтке

 

харесвал много картините на Верешчагин. И „винаги е бил пръв на моите изложби”, споделя самият художникът по онова време. „Но Молтке е издал заповед, заради която нито един войник не смее да погледне картините. На офицерите е било позволено, но не и на войниците” казва Верешчагин. Това той разказва в интервю през 1882 г., когато художникът открива своята изложба в Берлин.
По-късно в писмо от САЩ до съпругата си, Верешчагин пише, че не са му разрешили да пусне за изложбата си евтини билети за деца. „Моите картини можели да отвратят младежите от войната, а това според тези господа е нежелателно” пише художникът.

От скиците и етюдите, правени по време на Руско–Турската война, Верешчагин създава в Париж през 1878–1879 г. „Балканската серия“ от 13 до 25 картини, според различни източници. Показани са на изложби в големите европейски столици. На два пъти – през 1880 г. и 1883 г. колекцията е представена и в Санкт Петербург. За 40 дни там изложбата е била посетена от над 200 000 души, като успехът й надминава всички очаквания. В една от статиите за експозицията се казва: „В картините на Верешчагин няма нито победно шумящи знамена, нито бляскащи щикове, нито блестящи ескадрони, носещи се право към батареи, бълващи огън. Не се виждат тържествени шествия, поднасяне на трофеи, на ключове на градове и крепости, в изблик на възторг и т. н.” Това е чуждо на четката на Верешчагин, пред очите на зрителя-посетител е жестокото лице на войната, каквато е тя за обикновения човек. Вменяват на Верешчагин, че в картините си дори проявявал състрадание към турските пленници и ранените редови аскери.

Творческия му подход не се харесва на управляващите.

 

Верешчагин си навлякъл омразата на руския цар,

 

на тамошните консервативни кръгове и на припяващите им ретроградни журналисти, които вдигат срещу него цяла кампания. Властите дори го подозират като революционер, който се кани да сваля монархията. Макар Верешчагин предимно да твори и живее в Париж, при посещенията му в Санкт Петербург военни се канят да го изселят и да го лишат от армейското му отличие – Георгиевски кръст за храброст.

Като тежка последица е и нежеланието на двора и правителството да откупят картините от Руско–Турската война, създадени с голям труд и с риск за живота на художника. А частни колекционери като Третяков и Терешченко придобиват само отделни картини, поради което „Балканската серия” сега е фрагментирана и разпръсната.

 

Стига са дотам, че с голямо разочарование художникът обявява, че повече батални картини няма да рисува. Но и в последващото му творчество, неговото верую да рисува истината, отново му докарва неприятели във висшите среди в обществото.

И така, последователен в изкуството и в живота, през 1904 г. Верешчагин се включва в Руско-Японската война. За да воюва, като рисува. Художникът оставя любящата го втора съпруга и три малолетни деца, нарамва статив, четки, бои, моливи и се хвърля във войната.

Много скоро – на 31 март 1904 г., на 61 г. художникът загива на борда на флагманския кораб „Петропавловск”, взривен от японски мини в акваторията на Порт Артур, Манджурия. Очевидецът на взрива, Н. М. Яковлев, капитан на кораба, който по чудо е оцелял, разказва, че до последния момент Верешчагин е скицирал морската панорама. Смъртта буквално застига художника на бойния му пост.

Но за нас Верешчагин е вплетен в легендите и историята за Шипка. Два са възловите военни момента, свързани с върха.

„На Шипка всичко е спокойно” е по времето на т. нар. „зимно стоене на Шипка”. То е продължило от септември 1877 г. до началото на януари 1878 г. След като балканският връх и проход са завладени от руските войски, защитата им трябва да удържа несекващите турски атаки.

„Опълченците на Шипка” пък се е превърнал в широко популярен и днес израз, свързан с битките около легендарния връх. Фразата е свързана с августовските боеве през 1877 г. когато защитниците от българското опълчение с цената на собствената си саможертва бранят заветния връх и проход. И не позволяват на турските войски да преминат от Южна към Северна България

Образът: „Опълченците на Шипка” здраво е влязъл в езика, благодарение и на едноименната безсмъртна Дядо Вазова ода. До ден днешен, а и в бъдеще ще се използва, когато иде реч за отчаяна саможертвена съпротива. Стигна се дотам, че го чуваме дори и от тв коментатори за такива „титанични” сблъсъци, каквито са футболните…

 

– –
* Въпреки отменените тържества на Шипка, президентът Радев поднесе там цветя и каза пред журналисти:

„България даде вчера своя принос в световната медицина – изолира два щама на коронавируса. Софийският щам се оказа много безобиден и затова там тържествата не са отменени, а щамът на Шипка – твърде опасен. Надявам се управляващите да бъдат толкова загрижени и в бъдеще за здравето на българите.“

 

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.