Ще управлява ли Путин до 2036 година?

Владимир Путин си осигури правото на пети и шести президентски мандат. Но след четири години всичко може да се промени

Като Брежнев. През 2024 г. Путин ще навърши 72 години

Владимир Путин одобри изменение в Конституцията, „зануляващо“ президентските му мандати и си осигури правото да ръководи Русия до 2036 година. За последен път един човек е управлявал страната толкова дълго през 16 век. Политолозите не се съмняват, че на 22 април властите успешно ще проведат гласуването на измененията, а борсата толкова не се съмнява в такъв резултат, че почти не го забеляза. Но до 2024 г. остават още четири години, а рейтингът на Владимир Путин пробива нови минимуми дори след новите трилионни социални обещания.

Как стана

Въвеждането на най-важното изменение в Конституцията беше уредено по обичайния начин като специална операция с разсейващи маневри – или може би депутатите просто се опитваха да отгатнат кои изменения ще избере Владимир Путин. Държавната дума започна да разглежда конституционния законопроект на второ четене – това е последната възможност да се въведат нови изменения в него. Оказа се, че депутатите имат две предложения, съдбата на които не би могла да се реши без Путин.

Първото, относно за предсрочни избори за Държавна дума през 2020 г., беше внесено от Владимир Жириновски, а след това подкрепено от ветерана от „Единна Русия“, олимпийския шампион по борба Александър Карелин. Второто, относно премахването на ограничението за броя на президентските мандати или поне за нулирането на броя на сроковете лично за Владимир Путин, от Валентина Терешкова, която още по времето на Съветския съюз заседава във Върховния съвет от 1966 до 1989 г., а от 2011 г. е в Държавната дума. „Защо да усукваме и да мъдруваме?“ – така първата жена космонавт мотивира своите предложения.

По-малко от час и половина по-късно Владимир Путин, на когото се обади председателят Вячеслав Володин, лично пристигна в Думата и изнесе 20-минутна реч за трудната международна и икономическа ситуация, на финала на която каза, че предсрочните избори за Думата не са необходими, ограниченията за президентските мандати не бива да се премахват от Конституцията – но може да се разреши на самия Путин да бъде избран още два пъти, ако Конституционният съд позволи.

Какво ще се случи по-нататък

Днес Държавната дума прие на второ четене закона за промени в Конституцията, а в сряда, 11 март, ще го одобри на официалното трето. След това той трябва да бъде одобрен от 2/3 от членовете на Съвета на федерацията и след това от поне 2/3 от регионалните законодателни събрания. На 22 април ще се проведе общонационално гласуване, на което гражданите ще бъдат помолени да одобрят всички изменения в един пакет.

Коронавирусът ще помогне на властите да се защитят от протести срещу новите мандати на Владимир Путин – заради него правителството на Москва вече забрани за месец всички масови мероприятия с повече от 5000 участници.

Ако Путин се възползва изцяло от новите си възможности, той ще може да ръководи Русия до 2036 година. През последните 450 години никой руски владетел не е управлявал толкова продължително. Само Иван III (през 15 век) и внукът му Иван IV Грозни (през 16 век) са управлявали страната по-дълго.

Каква власт ще получи Путин

Ако Конституционният съд вземе необходимото решение и измененията в Конституцията бъдат одобрени с народно гласуване на 22 април (никой не се съмнява в нито едно от двете), новият президент ще получи дори повече власт през 2024 г., отколкото сега има Владимир Путин.

Още при публикуването на първата версия на поправките, когато всички обсъждаха разширяването на правомощията на Държавната дума и прехвърлянето на Владимир Путин в Държавния съвет, се отбелязваше: новата Конституция само увеличава и без това голямата президентска власт.

Единственото ограничение за президента, описано в измененията, е забрана да отхвърля кандидатурите на министрите, които вече са одобрени от Държавната дума. Това няма да играе съществена роля – защото президентът все така внася кандидатурата на премиера, който предлага на Думата министрите.

Но президентът получава допълнително вето при подписване на законопроекти (възможността да изпрати проекта преди подписването му в Конституционния съд, което може да позволи на президента да не го подпише), правото със съгласието на Съвета на федерацията да освобождава съдиите от Конституционния съд, чийто брой е намален от 19 на 11, правото да сформира Държавния съвет, чиито нови правомощия все още не са описани, както и правото да упражнява (каквото и да означава това) „общо държавно ръководство“.

Президентът не само ще запази основния лост за натиск върху парламента – правото да разпусне Думата, ако три пъти не одобри кандидатурата на премиера, но и ще получи нова причина за разпускането ѝ: ако Думата не одобри повече от една трета от кандидатите за министри и заместник министър-председатели.

Какво казват за това

Всички политически анализатори, интервюирани от The Bell, не се съмняват, че измененията ще преминат успешно през всенародно гласуване. „Поправката на Терешкова“ може дори да помогне в тази процедура – сега опозицията ще гласува против, а това ще увеличи избирателната активност, заяви Дмитрий Бадовски, директор на Института за социални, икономически и политически изследвания, бивш служител на президентската администрация.

Процесът на разработване на изменения в Конституцията изглеждаше като лутания: първо Путин изгради система за наследник, премахвайки клаузата „подред“ и прехвърляйки правомощия на други институции, след това рязко направи президентската власт още по-силна, а днес занули мандатите си, заяви политическият анализатор Александър Кънев. Сякаш като е огледал всички наследници, Путин е избрал себе си, защото просто не е намерил други подходящи фигури, предполага той.

Но сега е ясно защо Кремъл се нуждае от правно излишното всенародно гласуване – разрешаването на Путин да бъде избран за пети и шести мандат се нуждае от легитимация.

Как реагира пазарът?

Почти никак. Веднага след речта на Путин индексът на Московската борса, който цял ден беше в дълбоко пропадане, скочи с 1,8%, но този ефект продължи не повече от половин час. Рублата изобщо не забеляза речта на Путин. „Фактът, че Владимир Владимирович ще остане президент, не беше изненада за никого на пазара“, каза дипломатично главният анализатор на голяма инвестиционна компания пред The ​​Bell.

Какво ще донесе това?

Перспективата, която се отваря пред Русия – още 16 години несменяемост на властта – може да хвърли мнозина в отчаяние. Да си спомним, че след като през 2011 г. Владимир Путин предишния път реши да остане на власт по-дълго, годишната емиграция започна да надвишава най-високите проценти от началото на 2000-те.

Но всички събития от последните месеци – от епидемията на коронавируса епидемия до провала на сделката ОПЕК+ и срива на рублата – показват, че неочаквани фактори могат да се намесят в събитията по най-сериозен начин.

Позициите на руските власти изобщо не са толкова стоманобетонни, колкото изглеждат. Въпреки трилионните социални обещания, рейтингът на Владимир Путин падна до още едно историческо ниво през февруари – 29%, въпреки че дори през лятото на 2018 г., в разгара на възмущението от пенсионната реформа, той не падна под 35%.

Последиците от ценовата война на Кремъл на петролния пазар все още са трудни за оценка – но спадът на цените на петрола не може да не повлияе на реалните разполагаеми доходи на населението, които току-що започнаха да нарастват. Все още не е ясно как правителството ще отговори на този нов проблем – но експертите предполагат, че решението ще се потърси в ново затягане на данъчната политика.

Кремъл е наясно с всички тези рискове. „По-нататък само ще става по-зле, през 2021 г. ще бъде много трудно да се осигури пропутинско мнозинство“, заяви днес човек от Администрацията на президента пред Медуза, коментирайки неуспешното пренасяне на изборите за Дума. Владимир Путин днес си осигури правото, но не и задължението, да прекара още два мандата в Кремъл. Остават още четири години до 2024 г., а през това време всичко може да се промени.

Превод: е-вестник

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.