Какво премълча Буш в годишното си обръщение?
Президентът на САЩ Джордж Буш предложи оптимистични оценки на войните в Ирак и Афганистан, които не показват колко трудно ще е за приемника му да ги стабилизира, казват анализатори. В годишното си обръщение „За състоянието на съюза“ завършващият мандата си президент-републиканец заяви, че през изминалата година насилието в Ирак е намаляло, а политическото помирение между шиити, сунити и кюрди е укрепнало. Афганистан той описа като „страна, която едно време беше убежище за Ал Каида“, но се превърна в „млада демокрация, където момчетата и момичетата ходят на училище, строят се нови пътища и болници, а хората гледат към бъдещето с нова надежда“.
И в двата случая Буш обрисува прекалено розова картина и пропусна ключови фактори, които застрашават стабилността на тези две държави. „В Ирак безспорно има значителен спад на насилието, но в действителност напредъкът към политическото помирение, за което днес тръбеше президентът, е твърде слаб“, казва Кърт Кембъл от мозъчния тръст Център за нова американска сигурност.
До голяма степен Буш приписа спада на насилието в Ирак на изпратените преди година по негова заповед подкрепления, както и на появата на сунитски групи, готови да се обединят със силите на САЩ в борбата срещу екстремистите на Ал Каида в Ирак. Карлос Паскуал, директор за външната политика в института „Брукингс“ обаче казва, че 80-те хиляди членове на сунитските милиции, които се бият на страната на американците, не са интегрирани в иракските сили за сигурност и изпитват дълбоко недоверие към подкрепяното от САЩ правителство на Ирак.
Два други фактора, допринесли за спада на насилието, са решението на антиамерикански настроения шиитски духовник Муктада Садр да преустанови операциите на своите милиции Армията на Махди и наглед намалялата подкрепа от Иран за шиитските бунтовници. И двете решения обаче може да бъдат преразгледани, което би влошило положението. „Това не е баланс на стабилност, който да вдъхва особена увереност“, казва Паскуал.
Според Буш изпратените в Ирак допълнителни 20 000 войници през тази година постепенно ще се приберат у дома, а в Ирак ще останат около 140 000 военни. Той не даде обещания за по-нататъшно съкращаване на силите и каза, че то ще зависи от условията на място. Според анализатори това вероятно означава, че следващият президент ще встъпи в длъжност при разположени в Ирак над 100 000 американски войници.
Буш похвали работата на силите на НАТО в Афганистан. Той обаче не спомена нищо за изразените в Алианса критики, че някои от членовете му не са склонни да пускат силите си в бойни действия, както и че трафикът на опиум процъфтява, а сомоубийствените атентати нарастват. Неотдавна САЩ обявиха план за изпращане на още 3200 войници в Афганистан. Това е негласно признание, че не са получили от съюзниците си помощта, на която са се надявали, и затова увеличават личния състав от своите ресурси.
„Най-добрият възможен сценарий е да имаме стабилна държава в Афганистан и Ирак, и положението и в двете да не се влоши преди края на мандата на Буш“, казва Паскуал. „А какво ще наследи следващият президент? Две бушуващи войни с ангажирани в тях 130-150 хиляди войници. Имаме огромно предизвикателство с навлизащия във възход Китай, сериозни тревоги в Пакистан и Иран и пълно отсъствие на мир в Близкия изток. Според мен Буш не отчете и факта, че преживяваме едно от най-тежките и трагични изпитания във външната ни политика с огромни опасности“, добавя Паскуал.
В речта си Буш не каза нищо за Северна Корея – област, в която администрацията може да се похвали с напредък. Северна Корея предприе стъпки към отказ от ядрените си оръжия, като разреши демонтирането на ядрените й инсталации в Йонбьон. Буш отдели сравнително малко време и на Близкия изток, като наблегна на желанието си израелците и палестинците да постигнат мирно споразумение преди края на мандата му, но не спомена многото трудности на място.
„Това, което за него сигурно има горчиво-сладък привкус, е, че той се надяваше да завещае някакви успехи на следващия президент, обаче всичко, на което държи на външнополитическия фронт, ще се окаже сериозно предизвикателство за приемника му“, казва Джон Олтърман, директор на програмата за Близкия изток в мозъчния тръст Център за стратегически и международни проучвания.
По БТА