Роб Уолъс: Агробизнесът отваря път на вируси, способни да убият милиарди хора

Роб Уолъс. Снимка: лична страница

Роб Уолъс е епидемиолог и биолог, автор на книгите „Големите ферми правят големия грип“ (Big Farms Make Big Flu) и „Неолибералната Ебола“ (Neoliberal Ebola: Modeling Disease Emergence from Finance to Forest and Farm).
Той обяснява за връзките между новите вируси и индустриалното производство на храни от мултинационалните корпорации в интервю за Яак Пабст от германското списание „Marx21“. Интервюто е публикувано в сайта „Climate and capitalism„.

 

– Колко опасен е новият коронавирус?

– Зависи от това кога ще се хване разпространението му в местното огнище: рано, на пиково ниво или късно. От това какво е състоянието общественото здраве във вашия регион. Каква е демографията. На колко години сте. Имунологично компрометирани ли сте. Какво е цялостното ви здравословно състояние. Вашата имуногенетика, генетиката в основата на вашата имунна реакция, адекватна ли е на вируса или не?

– Значи цялата тази суматоха около вируса е безпочвена?

– Не, със сигурност не е. Коефициентът на смъртност на Covid-19 е между 2% и 4% в първоначалното огнище в Ухан (бел. ред. – по-късно в Италия смъртността достигна 6%, а в Южна Корея до 1%). Извън Ухан той намалява до 1% и дори по-малко, но също така изглежда, че се вдига тук-там, включително на места в Италия и САЩ. Смъртността не изглежда много в сравнение с 10-те процента да речем на SARS или на грипа от 1918 с неговите 5-20%, или „птичият грип“ H5N1 с неговите 60%, да не говорим за 90-те процента на ебола. Но със сигурност надвишава коефициента от 0,1% на сезонния грип. Опасността обаче не идва само от смъртността. Трябва да се борим с това, което се нарича честота на проникване, тоест каква част от глобалното население е уязвимо на зараза.

– Моля, уточнете?

– Глобалната транспортна мрежа е с рекордна свързаност. Без да има ваксини или специфични антивирусни средства за коронавирусите, без да има общ или „стаден“ имунитет срещу вируса към този момент, дори щам със смъртност от само 1% представлява значителна опасност. С инкубационен период до две седмици и увеличаващи се доказателства за асимптоматично предаване, тоест преди да знаем, че хората са заразени, на малко места в света ще им се размине епидемия. Ако Covid-19 регистрира 1% смъртност при заразяване на четири милиарда души, това са 40 милиона жертви. И малка част от голям брой може да бъде стряскащо число.

– Това са плашещи числа за привидно неособено вирулентен патоген?…

– Определено. И ние сме едва в началото на епидемията. Важно е да се разбере, че много нови инфекции се променят в хода на разгръщането на епидемиите. Инфекциозността, вирулентността или и двете могат да намалеят. От друга страна, паралелни зарази могат да усилят вирулентността. Първата вълна на грипната пандемия през пролетта на 1918 г. протекла със сравнително лека инфекция. А втората и третата вълна в зимата на 1919 г. убиват милиони.

– Но скептиците твърдят, че много по-малко пациенти умират от коронавирус, отколкото от типичния сезонен грип. Какво мислите за това?

– Първи ще се зарадвам, ако тази епидемия се окаже „дефектна“. Но омаловажаването на Covid-19 чрез сравнения с други смъртоносни заболявания, особено грип, е неуместно.

– Излиза, че сравнението със сезонния грип издиша?…

– Няма смисъл да се сравняват два патогена в различни моменти на техните епидемиологични криви. Да, сезонният грип заразява много милиони по целия свят, като според оценките на СЗО убива до 650 000 души годишно. Covid-19 обаче едва сега започва своето епидемиологично приключение. И за разлика от грипа, ние нямаме нито ваксина, нито стаден имунитет, за да забавим инфекцията и да защитим най-уязвимите демографски групи.

– Въпреки че сравнението е подвеждащо, и двете заболявания принадлежат към специфичната група на РНК вирусите. И двете могат да причинят заболяване. И двете засягат областта на устната кухина и гърлото, а понякога и белите дробове. И двете са доста заразни?

– Това са повърхностни прилики, които пропускат една критична разлика между двата патогена. Знаем много за динамиката на грипа, докато не знаем почти нищо за тази на Covid-19. Пропита е с неизвестни. И те ще останат такива, докато епидемията не се разрази напълно. В същото време е важно да се разбере, че не става въпрос за Covid-19 срещу грип, а за Covid-19 и грип. Появата на множество комбинирани инфекции, способни да преминат в пандемия и поразяващи навред – това трябва да бъде основното ни притеснение.

– Вие изследвате епидемиите и техните причинители от няколко години. Книгата ви „Как големите ферми правят големия грип“ изследва връзките между индустриалното земеделие, биологичното земеделие и вирусната епидемиология. Какви са вашите прозрения?

– Истинската опасност е неуспехът или иначе казано изгодния отказ да се разбере, че всеки нов коронавирус не е изолиран инцидент. Увеличената поява на тези вируси е тясно свързана с производството на храни и рентабилността на мултинационалните корпорации. Всеки, който цели да разбере защо вирусите стават все по-опасни, трябва да проучи индустриалния модел в селското стопанство и по-конкретно животновъдството. В момента малко правителства и учени са готови да направят това. Повечето правят обратното.

Когато се появят новите огнища, правителствата, медиите и здравните власти се фиксират върху всяка отделна спешна ситуация, пренебрегвайки структурните причини, които внезапно превръщат множество маргинализирани патогени в глобални знаменитости, един след друг.

– Кой е виновен?

– Казах – индустриално земеделие, но проблемът не се изчерпва с него. Имаме и капиталистическото отнемане на земите на дребни, местни стопани и превръщането на девствени гори в земеделски стопанства. Тези инвестиции и свързаните с тях обезлесяване и развитие пораждат новите болести. Функционалното разнообразие и сложност на тези огромни участъци от земята се „изпилват“ по такъв начин, че изолираните патогени се „разливат“ в местните животински и човешки общности. Накратко, столичните центрове, места като Лондон, Ню Йорк и Хонконг, трябва да се считат за нашите първоначални епидемиологични точки.

– Това за кои заболявания се отнася?

– Към момента няма патогени, неповлияни от капитала. Дори и най-отдалечените са засегнати, ако и да не е пряко. Ебола, Зика, коронавирусите, жълтата треска (отново), разнообразието от инфлуенца по птиците и африканска чума по свинете са сред многото патогени, които се измъкват от най-отдалечените райони, проникват в околоградските бримки, оттам в регионалните столици и накрая в глобална туристическа мрежа. От плодовите прилепи в Конго заразата прескача до плажуващите в Маями за няколко седмици.

– Каква е ролята на мултинационалните корпорации в този процес?

– Към този момент планетата Земя до голяма степен е планетата „ферма“, както по отношение на биомасата, така и използваната земя. Агробизнесът има за цел да монополизира пазара на храни. Неолибералният проект представлява подкрепа за усилията на компаниите, базирани в по-напредналите индустриализирани страни, да откраднат земята и ресурсите на по-слабите страни. В резултат на това, много от тези нови патогени, които по-рано са били задържани от дългоеволюиралите горски екологии, се освобождават, превръщайки се в заплаха за целия свят.

– Какви са ефектите на производствените методи на агробизнеса върху епидемиите?

– Капиталистическото земеделие, което замества по-естествените екологии, предлага точните средства, чрез които патогените развиват най-вирулентните и инфекциозни си фенотипове. Не бихте могли да създадете по-добра система за размножаване на смъртоносни заболявания.

– Как така?

– Отглеждането на генетични монокултури от домашни животни премахва всякакви имунни „противопожарни“ прегради, които преди са били на разположение, за да забавят предаването на заразата. По-големите размери и плътност на животинската популация забързват скоростта на предаване. Условията на пренаселеност пък потискат имунния отговор. Високата производителност, неизменна част от всяко промишлено производство, осигурява непрекъснато подновяваща се доставка на податливи животни, гориво за еволюция на вирулентността. С други думи, агробизнесът е толкова фокусиран върху печалбите, че рискува да даде път на вируси, способни да убият милиард души.

– Моля!?

– Тези компании могат просто да прехвърлят разходите за своите епидемиологично опасни операции върху всички останали. Върху самите животни, потребителите, работниците в селското стопанство, местната околна среда и правителствата в различни юрисдикции. Щетите са толкова големи, че ако върнем тези разходи в балансите на дружествата, агробизнесът ще приключи завинаги. Никоя компания не може да поеме разходите за нанесените от нея щети.

(Следва – Силно капитализираното производство на храни застрашава човечеството с нови пандемии)

От climateandcapitalism.com
Превод: Жана Цонева, издателство KOI books, София. КОИ (Колектив за обществени интервенции) е сдружение на изследователи, които проучват социалните и трудовите права, и критически социални теории. Издателството публикува преводи и оригинални разработки на колектива.

Здраве, Наука & TexИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.