Как Русия черпи от опита на империите в усмиряването на колониите

Действията в Кавказ копират изобретенията на британските и френските спецслужби в колониите след 1914 година

Майка показва снимката на сина си, изчезнал в Ингушетия. Борбата срещу терора в кавказкия регион се координира от руското вътрешно министерство, което следва френските открития от времето на колониализма и използва “обширни полицейски акции” и мащабен паспортен контрол. Снимка: Ройтерс

Действията на руските „силовици“ в Кавказ трудно се поддават на прогнози. Можем само да гадаем на какво основание наричат кризата в Ингушетия „специална комплексна профилактична операция“, а друг път обявяват републиката за зона на антитерористични действия. Или защо борбата срещу терора в региона се координира от вътрешното министерство, въпреки че по закон отговорността се пада на Федералната служба за сигурност (ФСС).

ejednevnii_journal-logo.gifПочти се бях примирил, че в тези конвулсивни действия няма нито логика, нито план (освен може би за заблуда на противника), когато ми попадна новоиздадената книга на британския изследовател Томас Мартин Empires of Intelligence. Security Services and colonial disorder after 1914 („Разузнавателни империи. Специалните служби и безредиците в колониите след 1914 година“). Тя описва как тайните служби на Франция и Великобритания умиротворявали Северна Африка и Близкия изток в периода между двете световни войни.

Томас Мартин явно не е имал намерение да произнесе присъда над колониализма, затова избягва политиката и анализира само действията на специалните служби. И точно този сух анализ на стратегията за поддържане на реда в колониите през 20-те и 30-те години обяснява много неща от днешните събития в Северен Кавказ.

В Северна Африка и Трансйордания британците действали по-любителски и по-авантюристично от французите. Далеч не случайно на служба в Близкия изток били изпращани хора като Лоурънс Арабски – през 30-те години политическото разузнаване в Судан набирало кадри само сред завършилите девет британски университета. Това ставало причина за провали (в началото на Втората световна война англичаните не контролирали нито Ирак, нито Египет – правителствата им дори отказали да обявят на Хитлер война заедно с Великобритания), но водело и до блестящи постижения като успеха на „арабското въстание“ срещу турците.

Французите били по-прагматични. Вероятно затова руските силовици черпят повече от техния опит, отколкото от находките на британците (Русия все пак не изпраща в Кавказ завършили Московския държавен институт за международни отношения, Московския държавен университет и Руския държавен хуманитарен университет). Тъкмо французите измислили термина „обширна полицейска операция“. С него наричали наказателните артилерийски удари срещу берберските племена в Мароко. По този начин френските военни успявали да залъжат Париж и да успокоят парламента.

Отново французите въвели още в края на 19-ти век паспортната система, за да надзирават населението. За да контролират имиграцията, те разширили системата – специалните удостоверения за местните жители и внезапните проверки по пътищата и улиците през 30-те били основни методи за надзор върху северноафриканското население във Франция.

Методът за косвено управление на колониалните територии, осъществяван днес с такъв размах от Кадиров (президента на руската Чеченска република), бил разработен от френския генерал-губернатор на Мароко Луи-Юбер Лиоти. Той поверил управлението на наместници – саиди, предлагани от племенните вождове, и на съдии – кадии, действащи според шериатските закони.

Действията на руските сили за сигурност в Кавказ наподобяват на поведението на Франция и на Великобритания към африканските им колонии преди един век. Снимка: Галгай.ком

Изпращането на чеченски „спецчасти“ в Абхазия и в Южна Осетия също не е руско изобретение. Навремето демонстрантите в Алжир се страхували не от френските войници, а най-вече от силите, комплектовани със сенегалци.

На французите принадлежи и едно съмнително откритие – да се дели ислямът на „традиционен“ (уахабитски) и „нетрадиционен“. През 30-те години в Алжир започнали да никнат множество нови джамии и колониалните спецслужби класирали мюсюлманските храмове според тяхната благонадеждност.

Англичаните впрочем също имали някои полезни находки. По време на арабското въстание в Палестина (1936-1939 година) наред с местните полицейски подразделения те използвали бойци от TJFF (Transjordan Frontier Force), т.е. граничари. TJFF набирали главно черкези, за да противопоставят тези сили на арабите дори на етническо ниво. А ние тук се чудехме защо граничната служба на ФСС участва така активно в бойните действия в Северен Кавказ, и то съвсем не по границата.

Отделен е въпросът как бил формиран образът на врага, който заплашвал спокойствието на колониите и подмандатните територии. И при британците, и при французите виждаме трогателни сходства в този образ, двулик като Янус. Врагът – това са, първо, агентите на Коминтерна, финансирани и обучавани от Москва (нима няма прилика с днешните неправителствени организации?). Второ, това е панислямизмът, подкрепян в Сирия и в Ливан от Египет, а в Палестина – от Сирия. В книгата не се разглеждат икономическите причини за недоволството (урбанизацията, Голямата депресия, връхлетяла и колониите след метрополията). Мартин обаче е пресметнал, че в периода между двете войни френските и британските тайни служби изразходвали най-много ресурси, за да уталожат тревогите на населението от новата подялба на земите (поради внедряването на европейската правна система и развитието на инфраструктурата, а в случая с Палестина – заради еврейската имиграция).

Ще припомня, че сблъсъците с въоръжени бунтовници в руската република Кабардино-Балкария стават предимно край балкарски села. Началникът на местното управление за борба с организираната престъпност Анатолий Кяров беше застрелян преди две седмици със същия автомат като деветимата ловци, убити през ноември. Заподозрените са предимно балкарци. Възможна причина за убийството е преразпределението на земите на балкарските села. От няколко години властите в републиката ги отчуждават за строеж на курорти.

И французите и британците обаче търсели главно външния враг. Затова смятали, че могат да гарантират спокойствие, като ограничат достъпа на нежелани агенти, работещи за Коминтерна или за панислямизма. До началото на Втората световна война французите и англичаните почти успели да се справят с тази задача. Империите обаче все пак се разпаднали.

В края на 2007 г. шефът на ФСС Николай Патрушев заяви, че международният тероризъм е претърпял поражение в Русия. Нещо напълно логично от гледна точка на следовник на губернаторите в Алжир и Мароко от началото на 20-и век – та нали всички араби, проводници на ислямизма, вече са се изтеглили от Северен Кавказ, а неправителствените организации отдавна търпят силен натиск. За зла беда обаче, поради липса на арабин, бунтовниците избраха за основен авторитет в областта на джихада местния кабардинец Анзор Астемиров (същият, който оглави нападението срещу Налчик през 2005 г.). А пък Доку Умаров (провъзгласил се за водач на „муджахидините от Северен Кавказ“) без никакво участие на Ал Каида обявява създаването на „Кавказко емирство“ – с подкрепата на въоръжени бойци от Ингушетия, Дагестан и Кабардино-Балкария.

Дума да няма, опитът на империите в усмиряване на колониите може да е от голяма полза. Какви находки само за една метрополия, която се стреми да поддържа реда в региони с различен етнически и социален състав! Само да не се чудим после, когато цялата тази схема се прекатури и рухне пак там, където се сгромолясаха империите.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.