Снимах Живков, снимах Пеле… – Кольо Панамски In Memoriam

Отиде си легедна във вестникарството, фоторепортер отпреди цифровата ера

Кольо Панамски показва снимката, която е направил на Пеле 1959 г. Снимка: Нели Томова

Онзи ден на 91 години си отиде Кольо Панамски, един легендарен фоторепортер отпреди цифровата ера…

Той е работил в един и същ вестник – „Народна младеж” – от 1954 до 1990 г. Снима артисти, певци, бригадири, писатели, космонавти, строежи. Разбира се, снима и Живков. И забравени вече световни футболни кумири като Пеле, при единственото му гостуване в София…

Кольо Панамски беше като живата история на вестникарството в силните му години. Днес няма големи вестници, има само спомени за тях… И за един неуморим работяга, бай Кольо, с черното кожено манто, с черния „Канон” А1 с мотор и филми по 36 кадъра.

Днес говорят за папараци, за фотографи на голи модели, спецове по рекламна фотография. Почти няма такива по времето на социализма. Има фоторепортери като Кольо Панамски… С неизменна усмивка и тънки мустачки – запазена марка Кольо Панамски. Образец за фотограф от вестник по онова време. И винаги на път. Макар и шеф на фотоотдел, той ходи в командировки по 5-6 пъти в месеца. Само се разминава на вратата с колегите.

Младата репортерка в Българска телевизия Ралица Василева. Снимка: Кольо Панамски

Какво толкова снимат, какво толкова шатрят из страната? Днес е трудно да се обясни. Бригади, бригадири, заводи, предприятия, строежи, състезания, тържества, жътви, гроздобери, оран и събрания.

Да, шантава работа е тогавашният печат. Но, колкото и странно да звучи, тогава вестниците не бяха само софийски и не бяха пълни само със снимки от жълтите павета, от парламента, на политици и входа на министерския съвет, ВИП-кръчми и купони. Имаше репортажи от цяла България. Въпреки идеологическия модел, провинцията присъстваше във вестниците. А днес не е интересна. Само ако има катастрофи нещо, премиер или министър да е на посещение, ако земеделци са преградили пътя с трактори…

Да, по онова време фоторепортери като Кольо снимаха неизменно и срещи на другаря Живков, разбира се. Както тогава скрупульозно го изписват в текста под снимката: „Генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет другарят Тодор Живков…”. Допустим е и синоним – „нашият пръв партиен и държавен ръководител”, за да не се повтаря много.

Първият космонавт Юрий Гагарин на посещение в София, 1967 г. Снимка: Кольо Панамски

Другарят Живков с ученици, другарят Живков с войници, другарят Живков с пионерчета, другарят Живков на трибуната… Сега традицията продължава в демократични условия с нов персонаж – Бойко Борисов.

Но… И тогава има професионализъм. И тогава има добри репортери.
С Кольо Панамски си отива епоха във вестникарството, майсторски занаят дори в онова време. …Няма го черното кожено манто, няма го черния „Канон”… Останали бяха само купища снимки, които показваше на гостите си вкъщи и разказваше…

Тогавашните фотоотдели в редакциите са като производствен цех. Непрекъснато седят включени едни големи гланц-преси за сушене и гланциране на снимки, непрекъснато тече вода в едни вани, където се мият снимките, до тях духа топло от шкафчето за сушене на филми. В суматохата пускат бутилки с бира да се изстудяват във ваните с течаща вода… Впрочем, пиенето, за разлика от сега, тогава е забранено в редакциите, става полу-тайно.

Кольо Панамски. Снимка: Нели Томова

И постоянно някой отива на снимки, друг се връща, трети тича по стълбите да носи снимки в секретариата.

Цифровата ера отнесе всичко това само за няколко години от края на 90-те до първите една-две години след 2000 г. После дори пенсионираният бай Кольо Панамски беше си намерил едно малко джобно цифрово фотоапаратче, с което снимаше за удоволствие.

Панамски става фотограф в началото на 50-те години. Той е ловчанлия, но като много други попада в София. Започва работа в кожарска фабрика. И благодарение на една обява във вестник отива на курс по фотография и го завършва. По онова време още няма такова образование. Техникумът по полиграфия и фотография е открит по-късно. Много такива професионалисти се обучават на курсове, които тогавашната народна власт организира, за да попълни нуждите от кадри.

Мотоциклетно състезание около 1970 г. Снимка: Кольо Панамски

И пак по обява във вестник (да се чудиш колко функционални са били вестниците през 50-те години) Кольо Панамски научава, че в „Народна младеж” обявяват конкурс за фоторепортери. Явява се и се оказва най-младият и неопитен сред още 20 кандидати. И може би точно заради това избират него. Годината е 1954. Ще изкара в тази редакция чак до 1990 г. – 36 години подред – и ще смени 12 главни редактори. Все там, във внушителната сграда на Полиграфическия комбинат на „Цариградско шосе”, където се изредиха редакциите на кажи-речи всички вестници и накрая я лапна който трябва.

От постъпването си Кольо помнеше като първи сблъсък едно – как шефът на фотографите и илюстрацията във вестника, карикатуристът Радослав Маринов – Реме, го накарал да си обръсне тънките мустачки. Но Кольо държи на мустачките и е готов да се откаже от новата работа заради тях… „Викам си, аз си имам занаят, веднага се връщам във фабриката”, разказваше развеселен.

Снимка: Нели Томова

Първият му професионален успех е с класическия сюжет от онова време „Първи сняг”. Винаги, когато навали сняг, вестниците пускат снимки в една стилистика, която може да се нарече соцреализъм във фотографията. Младият Панамски е изпратен да обикаля заснежените улици на София с един фотоапарат „Киев” и да щрака. И пред Руското училище вижда хубаво момиче, кара го да мята срещу него снежна топка, а той щрака. И успява да направи снимката за първа страница… Дори тогава за пръв път публикуват толкова голяма снимка, на три колони. Оттогава започнаха да пускат големите снимки на първа страница в „Народна младеж”, разказваше бай Кольо.

Времето на социализма е и времето без „Фотошоп”… Всякакви корекции по снимките се правят с ръчен ретуш, монтаж, натаманяване – това днес е като детска игра на компютъра. Практика е във фотоотделите да увеличават ръста на Тодор Живков, да добавят липсващи хора на трибуната на мавзолея и др.

Но независимо от това професията увлича с постоянните пътувания, събития, спортни състезания… Фоторепортерите по онова време не могат да се оплачат. Месечно взимат толкова хонорари за снимките си, колкото е заплатата, че и повече. Подобно е и със спортните журналисти.

Писателят Николай Хайтов. Снимка: Кольо Панамски

Кольо Панамски е сменил четири леки коли. Първата е “Москвич”, който навремето паркира право отпред пред „Полиграфическия комбинат”. Последната му кола е „Лада 1500”, която караше в продължение на 30 години, почти докато навърши 90.
Синът и внуците му са в Канада от началото на 90-те години. Бай Кольо живееше със съпругата си, ровеше снимки и спомени, а лятно време пътуваше до вилата си на 50-ина километра от София.

Снимал е Тодор Живков стотици пъти. Тогавашният едноличен господар на България познава повечето фотографи по име, заговаря ги, позира им, шегува се. С течение на времето режимът се затяга. Охраната става все по-строга, пуска за кратко, блъска фотографите назад, пускат първо репортерите на БТА и „Работническо дело”, за другите – ако остане време. Заради охраната Кольо Панамски години след това признаваше: „Идвало ми е понякога да хвана светкавицата – и по главата…”

Момент от конни състезания, около 1980 г. Снимка: Кольо Панамски

Съдбата обаче е щедра към фоторепортерите дори в такива скучни времена като социализма – те винаги се случват на точното място и време, за да направят по някоя историческа снимка. Така се е случвало и с Кольо.

Той е снимал например през 50-те години геоложките проучвания преди да започне строителството на „Кремиковци” – комбинатът, който години наред е в устата и на хората, и на ръководители, и на медии. Снимал го е още десетки пъти през годините. Днес „Кремиковци” е закрит, снимките на Панамски са историческа памет, но кой ли се интересува днес. Може би след век…

Монументът „Камбаните“ по време на асамблея „Знаме на мира“, 1981 г. Снимка: Кольо Панамски

През 70-те Панамски снимал АЕЦ „Козлодуй”, качил се дори на покрива да направи няколко панорами, докато го строят – ей така, за спомен. Снимал е и строителството на НДК, има кадри и от неговия покрив. Впрочем, няма голямо строителство у нас, което да не е снимал. Снимал е певци, артисти, писатели, космонавти. Списъкът с имена е дълъг.

През май 1959 година в България идва националният футболен отбор на Бразилия и играе два мача тук – с А-отбора на България и с Б-отбора. Кольо снима знаменития Пеле, докато излиза от стадиона след мача. Бразилия е световен шампион от предишната 1958 година, а Пеле е още на 19 години. Уловен е на кадър от Кольо само на две снимки, със светкавица, както единствено е било възможно тогава. Тогава фотографите не са щракали по 100 пъти един и същ кадър, филмчетата са кът, светкавицата докато зареди и… трябва да се съобразяваш, да дебнеш, да щракнеш само в един-два момента.
Не са известни други снимки на Пеле в България. Загубили са се. Може би има в някое мазе… Малцината фотографи, които са снимали тогава, вече не са между живите, архивите им са изчезнали.

Портрет на работник.Снимка: Кольо Панамски
Гроздоберачка. Снимка: Кольо Панамски

Същото се случва и с архива на Кольо Панамски. Той подбрал най-ценното от него, а останалото трябвало да го изхвърлят от редакцията на вестник „Пари”, където работи в началото на 90-те години, след като се пенсионира. Местили кашоните с класьори с филми няколко пъти от едно помещение в друго, накрая трябвало да опразнят стая в редакцията. Няма къде. Прибрал най-важните негативи, а останалото – „…То напълни един контейнер – негативи, класьори. Свалихме ги във фоайето на сградата до БТА, хвърлихме ги в контейнера и още докато бяхме там, мина машината на боклукчиите, така ми се подсякоха краката, като ми изсипаха всичките филми, целият ми труд…”, разказваше бай Кольо.

Останаха неколцина негови ученици, някои от които на свой ред започнаха да си отиват… Както впрочем и вестниците. Днес професионалните фотографи в медиите са все по-малко, все повече се използват снимки от видео, от социални мрежи. Кой ще ти плаща на фоторепортер… Една все по-дефицитна професия.

Бисер Киров на концерт в Куба. Снимка: Кольо Панамски
Младият ватман Евгени Минчев, дописник в тогавашните вестници, 1987 г. Снимка: Кольо Панамски

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.