Няма конспирация, коронавирусът не е изкуствено създаден

Коронавирус дебне отвсякъде. Снимка: ЕПА/БТА

Доналд Тръмп го нарича „китайски вирус“. Китай се опитва да прехвърли подозрението върху други държави. Каква е истината? Промените в генома на вируса разкриват всичко, пише „Нойе Цюрихер Цайтунг“.

През последните седмици станахме свидетели на това как новият коронавирус се разпространи по цялото земно кълбо. По-бързи от него, обаче, се оказаха фалшивите новини. Един от любимите сюжети на конспиративните теории е въпросът къде и кога започна пандемията от коронавирус.

Веднъж се писа, че вирусът не е предаден от животно на човек, а е разработен в секретна лаборатория в Китай. Според друга версия, подкрепяна от китайското правителство, белодробното заболяване COVID-19 се е появило през септември миналата година в САЩ, откъдето е пренесено в Китай. Според последните слухове, новият коронавирус се е появил за първи път през ноември в Северна Италия.

Този слух беше разпространен в медиите от италианския медик Джузепе Ремуци от института за фармацевтични изследвания „Марио Негри“. Пред италиански и американски медии той заяви, че италиански лекари още през ноември и декември са диагностицирали случаи на необичайна и тежка пневмония сред възрастни жители на Ломбардия. Доказателства за това не бяха приведени, но независимо от това, слухът се разпространява лавинообразно, основно благодарение на социалните мрежи в Китай.

Да се разпространяват фалшиви нови и е много лесно. Да бъдат научно опровергани изисква усилия, но все пак е възможно. Изследователите имат възможност да представят ясна картина на това, къде се е появил за първи път новият коронавирус и как започна триумфалния си поход по света. Ключът към всичко това са анализи на генома.

Всеки път, когато вирус се възпроизвежда в своята клетка гостоприемник, при копирането на генетичната информация могат да възникнат малки грешки. Тези мутации обикновено нямат влияние върху свойствата на вируса, например неговата агресивност. С течение на времето обаче в генома се натрупват все повече мутации. Ако бъдат направени сравнения на последователността на гените на проби от вируси, взети на различни места и в различно време, на базата на мутациите може да се създаде един вид родословно дърво на патогена. Това позволява поне в общ план да се проследят връзките.

При построяването на такова родословно дърво за Sars-CoV-2 и при сравнението със статистически данни учени от Базел са стигнали до извода, че епидемията най-вероятно е избухнала през първата половина на ноември в Китай. През следващите седмици вирусът се е разпространил необезпокоявано в Китай, докато в края на декември не се появиха първите информации за пациенти с тежки белодробни възпаления.

Няма никакви данни, което да сочат, че в този момент вирусът вече е бил в Италия. Анализите показват, че той по-скоро е влязъл в Италия едва през януари. Предполага се, че това се е случило по два различни канала – единият е през Северна Италия, а другият през района на Рим. Следователно тежката пневмония, диагностицирана в Италия през ноември и декември, се дължи на друг патоген.

Вирусите, които циркулират в Европа днес, имат генетични промени в сравнение с оригиналните вируси от Китай. От това обаче не бива да се заключава, че няколкото мутации са направили вируса по-опасен. Високата смъртност в Италия вероятно се дължи на други причини. Ако високата смъртност в Италия се дължи на мутация, би трябвало да се наблюдава висока смъртност и в много други европейски страни, което не е така.

Какво стана със слуха, че Sars-CoV-2 е произведен в секретна китайска лаборатория? Това също беше отречено. В специализираното издание „Nature Medicine“ учени доказаха чрез генетичен анализ, че вирусът не е лабораторно създаден и не е генномодифициран. В противен случай трябваше да бъде подобен на познатите досега коронавируси. Проучването подкрепя хипотезата, че новият коронавирус се е развил при прилепи и след това – вероятно чрез междинен гостоприемник, се е прехвърлил върху хората.

 

БГНЕС

 

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.