Леа Коен: Задавиха се от лъжи за моя баща, за мен и евреите

Леа Коен и книгата й за холокоста на Балканите.

Няма да скрия, че не изпитвам особена радост да напиша този текст. Във време, когато всички имаме грижи, далеч от собственото ни его, ми се струва претенциозно, неуместно и дори неприлично да навираме в очите възникнали около нас проблеми. Принудена съм обаче, тъй като собственото его на други индивиди, в чието полезрение се намирам не от вчера, е несъразмерно към който и да е обществен интерес или дори бедствие. Това его не познава нито задръжки, нито приличие, служи си системно с клевети, обиди и заплахи, слухти по вратите за чужди тайни, рови се из забравени лични документи и писма, получава чрез длъжностни лица тъй наречена информация, от която изработва отровна, злобна смес, в която съотношението лъжа-истина е 10 към едно. Но както още големият мастер на нацистката пропаганда Гьобелс е открил, най-сполучливата лъжа е онази, в която се съдържа частица истина.

Длъжна съм обаче да го напиша за да изчистя потоците мръсна, заразна кал, излята върху мен и семейството ми през последните осем години, както и заради необходимата ми нравствена хигиена, задължителна дори когато се намираме в опасност. Искам да поясня, че този текст не е отговор на поредния пасквил , написан от една госпожа в Холандия с неустановена професия, нито е предназначен за нея и за групата й почитатели, които като добре организирано квартално хорче пеят от години наред своите антисемитски псалми. Той е за читателите на моите книги и за хората, които уважавам и с които общувам.

Историята на една лъжа

От близо осем години почти всяка моя публична изява се съпровожда със залп от клевети, наново и наново тиражирани, в които прозира желанието не само да бъде омаскарена като крайно отрицателна личност в обществен план, но и като генетично обременена.

В дъното на почти всяка такава акция прозира една и съща фигура – на непознатата ми Даниела Горчева. След публикуването и успехът на моята документална книга „Ти вярваш“, за която тя първа написа невъздържано истерична , злобна „оценка“, от 2012 година насам тя е тиражирала последователно следните лъжи спрямо мен :

– че съм била сътрудник на ДС (доказано, че не е вярно в резултат на две проверки, извършени от Комисията по досиетата)

– че съм ползвала привилегии по време на комунистическия режим, включително държавна стипендия за Холандия ( също невярно, тъй като в Холандия отидох като съпруга на музикант, който беше изпратен там по договор в период, когато това беше възможно)

Тъй като тези дребни в очите на обществото „прегрешения“, при това абсолютно доказано лъжливи, не се оказаха достатъчни за „съсипване“ на моя авторитет, въпросната персона, представяща себе си за разследваща „журналистка“, изработи демоничен образ на моя баща, наричан системно от нея „масов убиец“.

Трудов лагер за евреи в Ихтиман. Вдясно е бащата на Леа Коен – Пепо Коен.

Както е известно, в съзнанието на нейни последователи антисемити, които с радост поеха тази версия, евреите са наследствено обременени, поради което трябва да бъдат и наследствено санкционирани. Благодарение на нейните усилия, подкрепяни от още няколко кафяви ентусиасти, моят баща беше превърнат в демоничен враг номер едно на България .

На него бяха приписани следните „престъпления“: участие в Първи, но и във Втори състав на Народния съд, осъдил „спасителят на българските евреи Димитър Пешев на 15 години затвор, и като капак – след това началник на концлагер „Росица“.

Всички тези „престъпления“ естествено бяха лъжи, които аз бавно и мъчително трябваше да разчиствам всеки път, когато се появяваха някъде в публичното пространство. Бях принудена през 2013 година да изпратя нотариална покана на въпросната българо-холандка, но не разполагах с време за водене на дела за клевети и системен тормоз, за което съжалявам. Злото трябва да се унищожава, докато е малко. Но както се казва, човек може да поправи някои свои грешки и по-късно.

Нека отбележа, че нейната версия за евреина-масов убиец, мой баща доби известно идеологическо развитие, давайки материал за тезата, че евреите са виновните и основните изпълнители на Народния съд, съсипал елита на нацията и установил болшевизма по цялото земно кълбо и в България в частност. Тя беше оргазмично разпространявана от няколко сайта (по странно съвпадение наситени с ченгета) , както и от отделни лица с подобен или сходен профил, някои от които с обществени и властови позиции.

В продължение на години, та и до днес, бяха помествани и разпространявани измислени, фалшиви списъци с имена на евреи, на които се приписваше Народния съд, убийството на интелигенцията и всички традиционни престъпления, както това е свойствено на бруталния, примитивен антисемитизъм.

Систематично бяха организирани истински оргии на омразата, по време на които аз и още няколко други евреи-интелектуалци с исторически позиции, които не се харесваха на Горчева или на нейните покровители, бяхме обсипвани с обиди, заплахи, понякога изписани и по дуварите на къщите, в които живеем. В същото време никой не се интересуваше от имената, съдбата и семействата на всички онези 1300 съдии, етнически българи, участвали в Народния съд. Случайност? Дори в случаите, когато те имаха най-близки родствени връзки с лица с действително важни обществени и властови позиции? Защо никой от гореспоменатите „активисти“ на чистата българска раса не посегна върху техния авторитет? Поради простата причина, че враговете трябваше да бъдат „неблагодарните“ по традиция евреи и ако нямаше такива, те трябваше да бъдат измислени.

Из призив на легионерите срещу евреите, чиито лидер ген. Луков е героизиран днес.

Конкретният повод за сегашната кампания

От името на Асоциацията на оцелелите от Холокоста и техните деца в края на януари 2020 беше внесено предложение до Академичния съвет на СУ да бъдат отнети титлите „доктор хонорис кауза“ на СУ на няколко видни германски нацисти и военнопрестъпници. СУ се отнесе сериозно към това предложение и титлите в кратък срок след предложението бяха снети.

Това докара до бяс симпатизантите на нацистите , на движението Луков марш , на легионерите и на почитателите на изключително компрометирана фигура на генерал Христо Луков, която индивиди като Горчева се стремят да превърнат в национална икона.

Както и очаквах, този успех на Асоциацията беше придружен с нов пристъп на истерия и с нова кампания. Носител на факела на лъжите и клеветите към вносителя, моя милост, този път беше някой си Манол Глишев, когото нямам честта да познавам, не съм чела негови работи, с изключение на една негова хвалебствена статия за цар Борис Трети, която ме порази със своето историческо невежество и изключителна повърхностност. В серия постове във ФБ и в различни сайтове и последвали интервюта същият Глишев повтори от свое име и като истина от последна инстанция всички произведени през последните 8 години лъжи относно моя баща (сталинист, съдия на Димитър Пешев, началник на концлагер „Росица), въз основа на които ми ЗАБРАНИ да се произнасям по обществени въпроси и ме обсипа с грубости и обиди.
В организираната от Глишев оргия от омраза, подигравки, ругателства и лъжи във ФБ активно се включи въпросната Горчева. Очевидно и тя, и Глишев погрешно смятат, че психологическият натиск е средство да бъда накарана да мълча или че тяхната айнзатцкоманда ще ликвидира всяко мнение, несъвпадащо с тезите, на които са се посветили не само идейно, но и материално.

Причината

С индивиди като Горчева, Глишев, както и малобройната кафеникава свита от техни съмишленици ме разделя идеологическо разстояние , равно на Млечния път.

– Те нямат и понятие какво е Холокоста, аз и семейството ми сме реални негови жертви. 56 души от семейство Коен от Скопие са избити в Треблинка в края на март 1943 (да е светла паметта им!), а най-ранната ми младост е започнала с изселвания и гета. Горчева има нахалството да твърди, че така ни били „спасявали“ и дори е написала в своя пасквил гигантско по своя цинизъм твърдение, че не ни били взели наем по време на принудителното въдворяване в провинцията!

Дали пък Комисарството по еврейските въпроси не си го е приспадало от заработеното от моя баща по лагерите за принудителен труд в продължение на 3 години от 1941 до 1944? Или пък наемът е бил погасен от цялото ни секвестирано имущество и пари? Но пък от друга страна нейният кумир Богдан Филов е платил по 100 райхсмарки „еврейски“ пари за „изчистването“ на всеки евреин от окупирани Македония и Северна Гърция, а другият й любимец , легионерът Дянко Марков заяви от трибуната на Парламента през 2002 година, че това са били законно взети мерки срещу „вражеско население“! Какво ли се чудя, впрочем!

Заповед за изселване на бащата на Леа Коен – Пепо Коен – във Вършец.

– Те са почитатели на монархията на Борис Трети, аз я ненавиждам, защото е въвела ЗЗН и ни е третирала като животни.

– Те обожават генерал Луков, аз го смятам за смешно нацистко чучело, превърнало се в момента в икона на българския неонацизъм. Очаквам да видя на първата редица на следващия Луков марш Глишев в легионерска униформа, както той самият обеща.

– Те пишат публични доноси, аз пиша книги – общо пет на брой за периода 2012-2019, откак е започнал организирания от тях „лов на вещицата Леа Коен“.

– Те са финансирани под формата на договори за доносите си, пардон, писанията си с неустановен жанр, аз се гнуся от всяка идеологическа поръчка открай време насам.

– Те признават правото на евреите да съществуват под една единствена форма, като „благодарни до гроб“ на монархията и са намерили няколко ренегати за тази цел, които излагат на показ като по цирковете при всеки удобен случай, аз смятам, че благодарността е чисто лична и не се разпростира върху целия конгломерат от достойни, недостойни и откровени подлеци, от които се състои един народ, включително нашият.

Лично към индивиди като Горчева, Глишев, към цялата им глутница от кафеникави последователи, или към техните исторически „икони“ не изпитвам никаква благодарност, а погнуса.

– Те са силно раздразнени, че се говори за Холокост в България, докато и аз, и семейството ми, както и още около 300 живи в момента български евреи от цяла България имаме официално признат международен статут на „жертви на Холокоста“.

След изброените по-горе съществени разлики, искам да им съобщя неприятната за тях новина, че няма да могат да ме накарат да „замлъкна“ чрез крясъци, доноси и измислени „компромати“. Никакъв шанс!

И накрая, дължа едно обяснение :

Да, моят баща,

– който нито е съдил Димитър Пешев (Глишев),

– който нито е бил в политическите състави на Народния съд в София, съдил министри, депутати, църковници, интелектуалци, висши офицери и други („масов убиец“ според определение на Горчева),

– който не беше сталинист (Глишев и Горчева), а потърпевш от сталинизма (както много други евреи) ,

– който никога не е имал политическа кариера и привилегии, както клеветнически твърди Горчева, а е бил само адвокат,

– който никога не е бил началник на какъвто и да било концлагер, затвор или друга репресивна институция, защото не е работил в МВР (Глишев и Горчева),

– който беше известен в еврейската общност със своята доброта и сърдечност,
този същи мой баща, от когото нямам никаква причина да се срамувам, е бил в състава на съда, осъдил през 1945 година група жандармеристи и участници в „ловна рота“ в Сливен – за убийството на 12 годишния Гинчо и неговата бременна майка, които не са издали баща им-партизанин, за палежа на къщите на партизани, за терора без съд и присъда над цивилно население. Гинчо и майка му не са били съдени, за разлика от техните убийци.

Аз не съм взимала участие в тези решения на съда и не зная как бих постъпила на негово място. Но няма да нарека „невинни“, „елит“, „прекрасни млади хора“ вулгарните убийци на Гинчо, с каквито прозвища Горчева и нейните приятели ги окичват. Горко на държава и народ, който смята за свой „елит“ убийци на беззащитни жени и деца!

Провалът на една кампания

За близо 8 години моят баща се оказва днес „развенчан“ собственоръчно от въпросната Горчева от „злодей номер едно“ до малка „бурмичка“ на репресиите.
„Далеч съм от мисълта да го обявя за най-голям злодей“, скърца със зъби тя. Само толкова? След 8 години хули, словоблудства, сквернословия, призиви за бойкот, клевети в ефир и в писмена форма, заплахи? При това не срещу него, покойникът, който не може да се защити, а срещу неговата дъщеря, двегодишна по време на събитията от 1945?

Слаб филм, слаб сценарий, калпави сценаристи, дилетанти изпълнители! Гледат го само група клакьори, които след това ми изпращат пълни с примитивна злоба антисемитски послания, за каквито във всяка европейска страна се носи строга наказателна отговорност. Общо взето – пълен провал! Защото в България има антисемити, но антисемитизмът не е популярен сред българския народ.

Тук е мястото да благодаря на онези стотици и дори хиляди мои читатели и приятели, които изобщо не се страхуват да изразят солидарност с мен, които харесват книгите ми и изразяват свободно мнението си, без да се съобразяват с налудничавите призиви за бойкот.

Питам се обаче, чия „бурмичка“ е въпросната персона, която с маниакална упоритост се „бори“ с мен и с моите книги от Холандия чрез нескопосно съставения образ на моя баща? Мисля, че отговорът не е труден за разпознаване. Носи въображаема корона и е заразен като вирус.

Това е, което имам да кажа.
Засега.
Бъдете здрави!
И се пазете от острозаразните вируси на омразата, както и от техните разпространители. Поставяйте ги в карантина и се изолирайте от тях. Заболяването, което предизвикват, е обикновено с фатален изход за мозъка и за способността да се разсъждава нормално.

30 март 2020

(от мястото на карантината)


Бел. ред. – заглавието е на e-vestnik

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.