Бране на ягоди в кризата с COVID

Чуждестранни работници в Англия берат ягоди. Снимка: мирър

След призива на министъра на земеделието, според който здравите лица трябва да излязат на полето, за да осигурят пролетните земеделски дейности, румънците се замислят много сериозно за работа в тази област. Само че не за работа в Румъния, а за работа в чужбина! Германия, Италия, Нидерландия и други западни страни възобновяват офертите си за работа в земеделието, преодолявайки ограниченията на пандемията и изкушавайки работниците от Изтока със заплати от най-малко 8 евро на час – два-три пъти повече, отколкото се предлага в Румъния. Пред това предизвикателство синдикатите и работодателите в земеделието и хранителната индустрия отново заявяват на висок глас своята загриженост, докато правителството все още анализира какви мерки би могло да предприеме, за да противодейства на изтичането на работна ръка.

В края на миналата седмица Германия и Италия обявиха официално, че очакват земеделски работници от Източна Европа, облекчавайки условията си за набиране на служители, така че сайтовете с оферти за работа се напълниха с обяви. От неквалифицирани до инженери, персонал в механизираните дейности или услугите, румънците могат да кандидатстват още сега, дори ако знаят само на елементарно ниво езика на съответната страна. В Германия се търсят берачи на аспержи, а в Италия – работници в оранжериите, като транспортът от страната се организира от работодателя. Предлаганото заплащане започва от 8 евро за час работа, тоест минимум 80 евро на ден с 10-часова работа (еквивалент на 350-400 леи), като плащанията се извършват седмично, обикновено в събота. За сравнение, в Румъния на ден се плаща най-много 150 леи и евентуално топъл обяд и транспорт или други бонуси.

Опасност за хранителната индустрия

„Румънското земеделие и индустрия нямат работна ръка, правителството доведе вкъщи – заедно с пандемията – румънците, живеещи в чужбина, а сега отново ги изнася по искане на Германия и Италия“, алармира председателят на Федерацията на синдикатите от хранителната промишленост (Синдалимента) Драгош Фрумосу. Той е изпратил вчера (6 април) второ отворено писмо до правителството, в което иска, освен всичко друго, за период от шест месеца данъците и таксите на работниците от този сектор да бъдат премахнати, така че нетната им заплата да нарасне, а фабриките да имат гаранция за запазване на служителите. „Иначе много компании ще бъдат затворени, служителите ще отидат в техническа безработица и вероятно веднага много от тях ще напуснат страната за по-висока заплата, особено когато Германия и Италия търсят сега работна ръка, понеже имат нужда от хора за земеделието. Правим пак същата голяма грешка и чрез липсата на мерки, които да насърчат икономиката, отново ги гоним от страната и ще продължим да се оплакваме от липса на работна ръка“, предупреждава синдикалният лидер.

Работодателите искат структурни мерки

От друга страна, работодателите от аграрния сектор казват, че има достатъчно работници, само че правителството трябва да предприеме няколко структурни мерки. „Търсенето на работна ръка в земеделието възлиза на 300 000, максимум 350 000 работници. Отвън дойдоха близо един милион души сега с пандемията. Да кажем, че ще се върнат обратно половин милион, и пак се покриват нуждите в страната. Значи проблемът не е непременно тук, при работната ръка, а по-скоро е на нивото на властите“, заяви Костел Олтяну, председател на Съюза на работодателите „Бизнес Румъния“ – конфедерация, която включва работодателите от всички сектори на икономиката, включително и земеделския. Той смята, че трябва да бъдат приети мерки, които да стигнат директно до фермерите.

Според социалните партньори в сектора обаче правителството анализира едва сега какви антикризисни мерки би могло да вземе за земеделието и хранителната индустрия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.