Акушерката Янка Добрева: За 40 години практика съм израждала по 100 бебета на година
„Не знам да има по-хубава професия от акушерството“, така акушерката Янка Добрева започва разказа за своята 40-годишна практика. От 1952 до 1991 г. тя е израждала по над 100 бебета на година, консултирала е бременни, наблюдавала ги е и е извършвала прoфилактични прегледи. И въпреки, че е пенсионерка от 18 години, съседки и познати продължават да я търсят за съвет за своите бебета.
Янка Добрева е родена на 22 юни 1932 г. в Хисаря. След смъртта на майка й се мести при голямата си сестра в Казанлък, където завършва гимназия. После кандидатства и я приемат в акушерския институт в Пловдив. След дипломирането е разпределена в село Ветрен, Казанлъшко. „Родилният дом беше стар, с не много добро обзавеждане, разказва Янка. А аз идвах от университетски клиники, където ражданията бяха при съвсем други условия. В първия ми работен ден във Ветрен пристига една каруца с мъже и жени, а сред тях младо 15 годишно момиче, с разпусната коса,
бременна, с контракции за раждане. И аз трябваше да я поема, без още да съм влязла в болницата. Обаче раждането беше тръгнало – първото ми раждане, няма да го забравя – 3 килограма и половина бебе.
По-късно във Ветрен открихме нов родилен дом, по-модерен, по-хубав. Там обслужвах едно централно село и едно друго на около километър половина. Ражданията бяха около 100 на година. Бях сама, само при спешна нужда се викаше лекар. Сама – родилката и ти. Трябва да си много добре подготвена, за да се справиш. Нямаше болнична обстановка, нямаше кой да ми помага, но свикнах. При първото раждане има малко страх, но после набираш скорост и започва да ти прави удоволствие.
Във Ветрен изживях един от най-страшните случаи в практиката ми. Беше зима, с много сняг, с огромни преспи. Родилният дом беше на втория етаж на болницата. Пристига родилка, но раждането не напредва, чаках известно време, но не може да се чака до безкрай. Трябваше да я преведа в болницата в Казанлък. Преспите обаче бяха много големи. Наложи се от втория етаж, да пусна родилката с одеяло надолу по преспите, стигащи до прозорците. Другият проблем беше, че линейка не можа да стигне до болницата, заради снега. Аз намерих багер в селото, натоварих я на него и стигнахме до гарата на Дъбово. Оттам с влака до Казанлък, където бях предупредила от родилното отделение да чакат родилката. Детенцето се роди живо и здраво – 5 килограма“.
Във Ветрен акушерката се запознава със съпруга си. След сватбата се мести в село Дъбово – на 4 километра от Ветрен. Там изкарва 6 години и се мести в родилния дом на Кремиковци. „Моят район беше много голям – Кремиковци, Сеславци до Бухово и базата Манастира. Тогава Кремиковци се строеше, беше пълно с млади хора. Спад в раждаемостта не усещах именно заради това. В последствие беше закрит родилния дом, по нареждане а здравното министерство, и правихме само консултации.
В Кремиковци имах едно момиче, което беше на 14 години, българче, дойде да ражда, разбира се нямаше брак с бащата на детето. Раждането мина добре. След това говорих с нея, казах й: „Моето момиче, ти си толкова малка и за раждане, и за прекъсване на бременност“. Тя каза: „Добре, лельо Янке“, и след две години, като беше на 16, дойде да роди второто си дете“. (смее се)
В първите години на практиката на Янка няма видеозони, които да определят пола и броя на бебетата. С дървена слушалка се „слуша“ тонът на бебето през корема на майката. „Имах случай с родилка, която живееше в „Рудника“. Започва раждането и ме викат – едва я докарахме до отделението. Тя отиде до тоалетната и там започна да ражда. Роди се бебето, но аз със слушалката чувам още един тон. Сложихме я на родилното легло и роди второто. То обаче не оживя, за
разлика от бебето, което се роди до тоалетната“.
Янка разказва и за друг фрапиращ случай от своята практика: „Имах един случай на бременна която беше от моя район, но при раждането не дойде при мен. Беше намерено тогава бебе, около 5 килограма, хвърлено в кофите за боклук. Започна процедура по издирване на майката. Дойдоха при мен от полицията, защото аз водих на отчет всяка родилка – по ден, по час. Аз обаче убедено им казах, че майката на захвърленото бебе не е от моя район. Оказа се обаче, че е точно от моя район. Лекарката в Кремиковци беше извикана по спешност при жена, с много висока температура. Тя я преглежда и й вижда подутия корем, гърди и се оказа, че именно тази жена е захвърлила бебето си. Тя е криела, че е бременна – как е родила сама, не знам“.
Трудностите на акушерката са били свързани с това, че при спешни случаи, независимо дали е ставало въпрос за родилка или нещо друго, целият район се е обръщал към родилното отделение. „В родилния дом бяхме две акушерки и давахме дежурство по 24 часа. Понеже населението беше много ние обслужвахме не само родилките, а всички – при спешен случай идваха при нас. Една нощ бях сама в отделението с „прясна“ родилка – беше родила преди два часа, когато дойде млад мъж със сестра си. Отворих вратата на родилното, те влязоха в антрето и жената започна да ми обяснява: „Той е нервен, нещо не е добре. Не е спокоен.“ И както ми обяснява, мъжът взе някакви чехли (не знам откъде ги беше намерил) и започна да ги хвърля, обърна масата. табуретките. Аз започнах да го успокоявам, а в същото време бях много уплашена, още повече, че в съседната стая е родилката. Успокои се той, аз звъннах да пратят линейка, обаче се оказа, че няма свободна кола. Звъннах тогава в полицията и попаднах на един Методий – мъж на моя родилка. То пък и там всички заети. Но човекът намери някакъв джип и дойде, а в същия момент пристигна и линейка – като в американски филм беше.“
Най-възрастна родилка, която е израждала Янка, е била на 47 години. „Тя раждаше по едно и също време със снаха си – на 20 години. Възрастната родилка беше бременна от брата на мъжа й, който беше почнал. Беше сензация. Но всяко чудо за три дни“, смее се акушерката.
Въпреки опита си Янка се страхува да изражда дъщеря си. „Моята дъщеря аз първо съм я прегледала и съм я наблюдавала, но за раждането – не. Притеснена бях и не можех аз да я израждам. Внукът ми излез 3 килограма и 800 (усмихва се).“
Според нея раждането като процес протича по един и същи начин през 50-те и през 90-те. „От година на година обаче изследванията станаха по-модерни, родилката сега има лекар-консултант, гинеколог. Когато е идвала пациентка при мен първо се установява бременността – чрез преглед. На село не се правеха тестовете със жаба (бел. авт. – На жабата се инжектирала урина от пациентката и ако до 24 часа тя произвеждала сперма, тестът се смятал за позитивен). Аз правя картон, правим изследвания, за СПИН задължително и бременната идва през две седмици на профилактични прегледи“.
„А Бабин ден как сме карали, спомня си акушерката! Много го празнувахме в Кремиковци, с много храна, идват родилки, всяка направила баничка, кексче. На акушерката се полива вода, поднася се кърпа и сапун. С музика, танци, програма, деца играят хора. В поликлиниката в „Рудника“ – там работех последните 10 години, една година празнувахме Бабин ден. На такъв ден идват само жени и не се разрешаваше на мъже. Имаше обаче един много нахален инженер – много обичаше жените, и дойде на Бабин ден. А жените, малко пийнали, и като го подгониха – свалиха му гащите (смее се)!“
„Лично за мен акушерството е щастие, казва Янка. Имам толкова много жени, родили при мен и техните деца също са идвали да раждат при мен. Най-голямото щастие за мен е в родилната зала – да видиш как бебето изплаква, да видиш радостта на майката и благодарността в очите й.“