Проф. Дидие Раулт за епидемиите: истински опасности и фалшиви тревоги

Проф. Дидие Раулт разкри първите положителни тестове за хлорохина като ефективно лечение срещу Covid-19. Терапията с хлорохин срещна силен отпор и раздели научната общност във Франция на два лагера – за и против проф. Раулт. Конфликтът изглежда по-скоро френско-френски, а зад него прозират интересите на големи фармацевтични компании. Освен световен експерт в областта на инфекциозните болести, професор Раулт е автор на няколко книги, които разбиват насаждани с години митове.

Френският микробиолог и специалист по инфекциозни болести проф. Дидие Раулт (р. 1952 г.) е директор на Университетската болница в Марсилия (IHU) и на Изследователския отдел за инфекциозни и тропически болести (URMITE), базиран в Марсилия. Носител на голямата награда на INSERM за 2010 г., проф. Раулт е един от най цитираните френски вирусолози с множество научни публикации.

Книгата на проф. Дидие Раулт „Епидемиите. Истински опасности и фалшиви тревоги“ (Колибри, превод Владимир Атанасов) прави задълбочен преглед на пандемиите в исторически план. Авторът е световна величина в областта на вирусологията и пряк участник в актуалната битка с Covid-19. Книгата би могла да бъде полезна не само на интелигентния и любопитен читател, а и на лекарското съсловие като цяло. Тя ще бъде на разположение на читателите от 27 април.

Бързото и всеобхватно разпространение на Covid-19 поражда много въпроси, а прогнозите на медиите в цял свят всяват паника и ужас, които поставят на изпитание и психическото здраве на хората. В книгата си ученият прави преглед на няколко епидемии от по-ново време, разбудили вековни страхове: от лудата крава, през двата птичи грипа, епидемията от грип H1N1, SARS коронавирус, MERS коронавирус, ебола, антракс, варицела, чикунгуня, зика. За да стигне до китайския коронавирус, който преобърна дневния ред на цяла планета, отне десетки хиляди човешки животи и вече нанася сериозни щети на световната икономика. Следва откъс, посветен на кризата с антракса, проучванията на биотероризма и резултатите от една симулация на биотерористична атака.

Антраксът: една фалшива епидемия, целяща да всява страх от биотероризма

В контекста на биотероризма антраксът („въглен“ на старогръцки) беше първата фалшива епидемия, с която се сблъсках. Антраксът е относително често срещано, но сериозно заболяване, прихващано главно от животни, които се ровят из почвата, тъй като бактериите й притежават устойчива форма на възпроизвеждане, наречена „спора“, която е лесна за разпръскване и която може да оцелява с години в земята. Тази спора играе важна историческа роля, тъй като именно при изследването й Луи Пастьор и Роберт Кох почти едновременно успяват да покажат връзката й с антракса – бактерия, която по-късно бива наречена Bacillus anthracis. Именно по този повод Пастьор извършва един от първите експерименти с масова ваксинация на едър рогат добитък.
По-късно, по-специално през Втората световна война, тази бактерия бe изучавана като потенциално биологично оръжие, чиято цел бе ликвидиране на животновъдството на противника. Възможното й военно приложение с разпространение по въздуха се оказа в състояние да причинява нелечима пневмония и продължи да бъде разработвано в някои военни лаборатории, по-специално в САЩ и Русия. Но през 1970 г. Никсън реши да прекрати биологичните военни разработки (токсини, отрови и микроби), което доведе през 1972 г. до международно споразумение за забрана на биологичното оръжие.
След подписването му бе сложен край на изследванията и изготвянето на образци биологично оръжие. Така поне бе на теория. На практика обаче възникнаха два епизода на неестествени инфекции с антракс, произлезли от военни лаборатории.
До ден-днешен продължават да избухват естествени инфекции с този бацил сред фермерите, особено в Африка. Има няколко случая на групови заразявания сред интравенозните потребители на наркотици. Що се отнася до двата епизода на инфекции, свързани с култивирането на антракс за военни цели, те са добре известни. Едната възникна през 1979 г. в Екатеринбург (Русия), където бяха диагностицирани стотина фатални случая на пневмонии с неизвестен произход. Пробите, взети при аутопсиите и изследвани в САЩ, показаха, че става въпрос за антракс. В крайна сметка Русия откри – и доста след това Борис Елцин призна, – че става дума на грешка при съхранението на антракс във военната лаборатория в Екатеринбург. Заразените пациенти се бяха оказали в подветрената зона на лабораторията!
Вторият епизод възникна в контекста на събитията от 11 септември 2001 г. Две седмици след нападението срещу кулите близнаци бацили от антракс бяха разпратени в писма до американски сенатори и журналисти. Стигна се до пет смъртни случая. Веднага се появи и терминът „биотероризъм“. Разпространението на информация предизвика глобална лудост. Недоброжелатели започнаха масово да пълнят с бял прах пликове, които тутакси пораждаха подозрения в биотероризъм и често водеха до принудителното затваряне на институциите или учебните заведения, в които самите „биотерористи“ работеха или учеха. Проверките продължаваха цяла седмица, за да покажат… че не става въпрос за антракс! Ту тук, ту там се появяваха всевъзможни писма, съдържащи брашно, тебешир.
Що се отнася до Франция, за да се елиминира наличието на Bacillus anthracis, се наложи да бъдат тествани 1800 проби. В тази ситуация страната се оказа напълно неспособна да отговори на подобно искане. С изключение на Марсилия, където една лаборатория имаше капацитет да обработва навреме, тоест в рамките на период от 24 до 48 часа, въпросните проби. Аз бях организирал изграждането на тази много голяма лаборатория с ниво на сигурност 3 (позволяваща безотпадни манипулации с микроорганизми), в която съумяхме да обработим една трета от френските проби. И бяхме единствените, които извършиха операцията в поставените срокове. По този повод е редно да отбележим, че имаше само един положителен резултат, при това фалшив: той дойде от единствената лаборатория във Франция, която се занимаваше с манипулиране на бактериите. Светкавично организираното разследване показа, че положителен резултат не е налице.
При възникването на подобни кризи хората винаги биват обзети от паника. Такъв бе случаят с лабораторията в Питие-Салпетриер, избрана да третира най-опасните бактерии (мултирезистентни туберкулозни бацили), в която се оказа, че няма отделение с необходимото равнище на сигурност. Персоналът заяви правото си на безопасни условия на работа и отказа да анализира праховете! Невъзможността за тестване на подобни субстанции важи и за всички университетски болници в Париж. Нито институтът „Пастьор“, нито армията разполагат с техническия персонал, който да ги извърши.
Както и да е, разпространението на антракс в Америка бе много бързо прекратено…
*
След смяната на правителството през 2002 г. Жан-Франсоа Матеи, професор по медицина в Марсилия, който стана министър на здравеопазването, и Бернар Биго, началник на кабинета на Клоди Еньоре, министър на висшето образование, научните изследвания и иновациите, ме помолиха да се заема с проучване на биотероризма въз основа на опита, който бяхме натрупали при анализите на подозрителни прахове. От самото начало помолих моят доклад да не се изчерпва само с биотероризма, а да засегне и кризите с инфекциозни заболявания, за които бях убеден, че са по-скоро социални, отколкото медицински.
По време на тази мисия можах да проследя степента на влияние, упражнявано от циркулиращата „сива“, тоест съмнителна информация. Един от бившите съветници на Бернар Кушнер ми се обади лично, за да ми каже, че американците са открили прах, съдържащ бацила на антракс, в силоз, намиращ се в Ирак на Саддам Хюсеин. През 2005 г., пред асамблеята на ООН, Колин Пауъл, държавен секретар при президента Джордж У. Буш, размаха една епруветка, съдържаща бял прах, и обясни на целия свят опасността, каквато представляват бактериите на антракса, който Саддам Хюсеин вероятно притежаваше. Мотивите за подобно действие бяха чудесно обяснени в книгата на Ноам Чомски „Произвеждане на съгласие – политическата икономика на масмедиите“ . Жестът на Колин Пауъл беше един от решаващите фактори, довели до разпространилото се сред 65% от американците убеждение, че атентатът срещу кулите близнаци така или иначе е свързан със Саддам Хюсеин.

По същото време по екраните се появи един катастрофичен филм за избухване на епидемия от едра шарка, изграден с помощта на математическо моделиране, дело на преподаватели от университета „Джон Хопкинс“. И тук не се бе минало без „сива“ информация, твърдяща, че по време на първата война в Персийския залив някой бил видял надписа „Smallpox“ върху някакъв хладилник (smallpox означава „едра шарка“). Въз основа на тази така и непубликувана информация изследователите от „Джон Хопкинс“ бяха организирали симулация на биотерористична атака, която бяха заснели във филм, наречен „Мрачната зима“ (Dark Winter), онагледявайки своите предвиждания какво може да стане, ако Саддам Хюсеин притежава вируса на едра шарка, като се има предвид, че никой от настоящите поколения не е ваксиниран. Филмът показваше, че би се стигнало до 1 милион смъртни случая, ако само 10 заразени лица преминат през 10 световни летища. Той бе ужасил Джордж Буш, но също и неколцина френски политици, вследствие на което бе възникнал въпросът за подновяване на ваксинацията срещу едра шарка. Тази ваксинация е труднопоносима от човешкия организъм, но американската държава сметна, че рискът (който всъщност никога не е съществувал) трябва да бъде поет. Поради това бе наредено целият американски военен персонал да бъде ваксиниран. Резултатът: стотина смъртни случая, причинени от неизвестно досега усложнение – възпаление на сърцето, проявяващо се при млади хора, ваксинирани за пръв път. По този начин американската армия уби стотина души от своя персонал заради чиста фантазия, разказана във филм на ужасите.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.