По-добрият начин за разширяване на НАТО

Полицай охранява митинг срещу членството на Украйна в НАТО на 25 януари в Киев. Приемането на Украйна в алианса трябва да помогне за засилването на демокрацията в целия черноморски регион до Южен Кавказ. Снимка: Ройтерс

Последната година от президентския мандат може да предостави благоприятни възможности. Освободен от политически ограничения, президентът може да извърши нещо спорно, но правилно. Той обаче може и да си спести усилията и да направи грешка, докато се опитва да постигне един последен успешен ход.

В предстоящите седмици администрацията на Буш ще реши дали отново да настоява за разширяването на НАТО на срещата на върха на алианса тази пролет. Това е последната голяма възможност пред президента на трансатлантическата сцена. Администрацията предлага да бъдат отправени покани към Албания, Хърватия и Македония. Аз бях един от най-ранните защитници на разширяването на НАТО, но вярвам, че подобен ход би бил грешка.

Разширяването на НАТО трябва да заздрави алианса. Ето защо през 90-те години на миналия век на закрити консултации със Сената поставихме ясни и високи критерии пред бъдещите членове. По тези критерии един от обсъжданите кандидати – Хърватия – може би е готов за членство. Албания и Македония определено не са. През изминалото десетилетие научихме, че механизмите, които използваме, за да притискаме държавите кандидати да извършват реформи, губят значителна част от въздействието си, щом те се присъединят. Кандидатите трябва да извършат колкото може повече реформи предварително. Следователно новите членове трябва да отговарят на критериите, преди да получат покана, за да не може разширяването да отслаби организацията.

Другата отправна точка, поставена през 90-те години, е идеята, че разширяването трябва да спомага за стратегическите интереси и стабилността на НАТО в Европа. Разширяването днес може да бъде насочено към два ключови стратегически въпроса.
Единият от тях е стабилизирането на Балканите. Другият е да бъде намерена връзка с новите демокрации в Грузия и Украйна и да бъде оставена отворена вратата за тях. Предизвикателството на последното десетилетие беше утвърждаването на демокрацията в източната половина на Европа, от балтийските страни на север до Черно море на юг. Днес предизвикателството е разпростирането на сигурността още по-далеч на изток – в Украйна и из по-широкия черноморски регион до Южен Кавказ, който е притиснат между нестабилния Близък изток и все по-самоуверената Русия.

За съжаление предложението на администрацията е стратегически недалновидно и не отговаря и на втората отправна точка. Ако дойде веднага след предполагаемото проблемно обявяване на независимост от Косово, приемането на слаби, неподготвени членове заплашва да донесе регионална нестабилност, вместо да направи обратното. То пренебрегва истинската цел – да бъде накарана Сърбия да поеме по западен курс. То също така не прави нищо, за да обвърже Балканите и по-широкия черноморски регион, и би направило по-трудно, ако не и невъзможно, привличането на Грузия и Украйна.

Генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер на пресконференция в Брюксел. Предстоящото разширяване трябва да заздрави алианса, а приемането на неподготвени членки като Албания и Македония ще забавят реформите в региона. Снимка: Ройтерс

Разширяването на НАТО налага взаимни компромиси. Има натиск да бъдат включени повече държави, за да бъдат щастливи всички съюзници. Изкушението да бъдат занижени критериите е реално. Но това, което е добро от политическа гледна точка, може да се окаже лошо от стратегическа. Преди десет години някои европейски съюзници притискаха САЩ да се съгласят на по-голяма вълна на разширяване, включваща Румъния и Словения – две държави, които още не бяха подготвени и чието приемане можеше да заличи всички шансове балтийските страни да бъдат привлечени в алианса. Разпознавайки тези опасности, президентът Бил Клинтън не отстъпи от своята позиция. САЩ водиха драматична политическа битка на среща на върха в Мадрид, за да ограничат първоначалния кръг от държави. Резултатът беше, че макар Румъния и Словения да бяха разочаровани, те удвоиха усилията си за реформи; балтийските страни уловиха своя шанс да наваксат и да отговорят на критериите и го направиха; ние пък поставихме основите на едно по-късно, но в крайна сметка успешно разширяване, което преначерта картата на Европа. Строгостта по отношение на критериите и стратегическото мислене в дългосрочен план се изплатиха.

От същата философия трябва да се ръководи американската политика и днес. Разширяването трябва да бъде ограничено до тези страни, които наистина са подготвени. За останалите трябва да изчакаме до момента, в който сме убедени, че са готови. Междувременно трябва да решим проблема с Косово и да работим за вкарването на Сърбия в прозападни релси. Трябва да започнем да обвързваме Балканите и черноморския регион и да сигнализираме на Грузия и Украйна, че това е техният шанс да наваксат и да се присъединят към един по-широк кръг на разширяване след две или три години. Днес това не е толкова политически примамливо, но може да постави основата за по-добри стратегически резултати в бъдеще.

Администрацията ще спори, че е добре да занижим критериите на НАТО или че този ход е нужен, за да бъдат стабилизирани Балканите. Не съм съгласен. Администрацията трябва да докаже, че е права пред обществото, а критиците трябва да имат възможността да отговорят.

Досега администрацията не е свидетелствала пред Комисията по външните работи към Сената или пред други свързани с тези въпроси комисии. Преди десет години решенията по разширяването се взимаха след публичен дебат и на закрити консултации с Конгреса. Резултатът беше по-добра политика и по-голямо единодушие, когато трябваше да бъде осигурена ратификация в Сената. Най-лошото, което сега може да се случи, е администрацията на Буш да прокара зле замислена програма за разширяване и да накара Сената след по-обстойни проверки да я отхвърли. Затова е нужно да проведем този дебат сега.

* Роналд Асмъс е бивш заместник-помощник на американския държавен секретар по европейските въпроси от 1997 до 2000 година. Неговото есе „Източни обещания: Преосмисляне на разширяването на НАТО и ЕС“ е публикувано в януарско-февруарския брой на сп.“Форин афеърс“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.