Катастрофалната победа на сепаратизма в Югославия

Словенски войник охранява границата между Словения и косовската провинция. 17 години след разпадането на Югославия сепаратизмът продължава да измъчва новосъздадените държави. Снимка: Ройтерс

Измислена като дом за по-голямата част от южните славяни, останали в резултат на Първата световна война без държава, и отново сътворена като място за етническо претопяване през Втората световна война, бивша Югославия беше пометена от сепаратистите в момента, в който матрицата се разби. Държавата се разпадна веднага след като демократично избраните власти – доминирани от сепаратисти, замениха комунистическия режим, подкрепял господствалата пет десетилетия идея на последния президент Тито за „братство и единство“. Социалистическа федеративна република Югославия – най-дълго просъществувалото и известно название на държавата през краткия й живот от 88 години – се разпокъса със силни конвулсии, започнали с отделянето на Словения и Хърватия през 1991 г. Дори преди процесът да е приключил, страната, чието население и големина са колкото половин Испания, даде живот на шест нови държави. Сега е на път да се появи седмата. 17 години по-късно и след пет войни, сепаратизмът все още измъчва три от новите държави. Косово иска да се отдели от Сърбия, а етническото напрежение в Босна и Херцеговина и в Македония все още буди тревога.

На малка и етнически монолитна Словения й беше необходимо да се бори само 10 дни, за да получи независимост в средата на 1991 г. Тя стана първата от шестте югославски републики, която се отдели. Хърватия, където 12 на сто от населението, или 600 000 души, са сърби, трябваше да води борба с югославската армия и с бунта на сърбите, докато накрая отстоя независимостта си през 1995 г. Босна – етническа смес, в която преобладават мюсюлманите, но има и големи сръбска и хърватска общност – стана арена на най-жестоката от войните в Югославия и днес остава разделена. Македония също обяви независимост през 1991 г. и беше единствената югославска република, която не беше принудена да се бие за отделянето си. Но десетилетие по-късно трябваше да се бори с албанските сепаратисти, за да запази контрола над голяма част от територията си. В края на 90-те Черна гора също реши, че не желае да бъде сестринска република на Сърбия в още войни и започна да се изолира първо в рамките на остатъчна Югославия, а после и в държавното обединение Сърбия и Черна гора. На малката адриатическа република й трябваха осем години за мирен развод с Югославия чрез референдум през 2006 г.

След тази дата най-голямата от бившите югославски републики, Сърбия, остана сама и независима за първи път след 88 години, в които съществуваше под формата на различни съюзи. Но новият статут не даде нов старт на новата държава.

Сърби протестират срещу отделянето на Косово в град Митровица. Ако косовските албанци получат независима държава, примерът им може да бъде последван на много места в Европа, като първи ще бъдат хърватите в Босна и албанците в Македония. Снимка: Ройтерс

За кръвопролитията в бивша Югославия най-често е обвинявана Сърбия, която желае обединение на всички сърби в една държава, въпреки че една пета от тях живеят в Хърватия и в Босна. Контролирайки мощта на югославската войска, Белград подтикваше сърбите отвъд границата към война за отделяне. Целта беше създаването на Велика Сърбия, което остана политическа цел на най-голямата ултранационалистическа партия в страната. В крайна сметка Сърбия и сърбите станаха най-голямата жертва на апетитите на Белград за територия – като изключим изгубените животи и икономическите трудности, страната е на път да стане единствената ексюгорепублика, която ще намали размерите си.

В сръбската област Косово албанските сепаратисти издебнаха момента, когато Белград е отслабен от войни и икономически упадък, за да придвижат напред кампанията си. След десетилетие ненасилствена съпротива срещу все по-строгите закони, албанските екстремисти вдигнаха мизата и през 1998 г. въстанаха срещу полиция и воени, тероризирайки и сръбското цивилно население. Сърбия, която отказваше да преговаря с умерените албански лидери, реагира с твърда ръка, хаотична реакция на армията, полицията и страховитите паравоенни формации. Конфликтът и слуховете за убийства дадоха начало на лавина от албански бежанци и предизвикаха НАТО да бомбардира Югославия през 1999 г., докато Белград не изтегли силите си от Косово.

Сега Косово отново е във фокуса и е на път да обяви отделяне от Сърбия със западна подкрепа. Подкрепян от Москва, Белград предупреждава, че признаването на Косово би подтикнало сепаратистки действия по света. Въпреки че на Косово вероятно му предстои много дълга дипломатическа битка за място в ООН, очевидният успех на албанските сепаратисти се наблюдава отблизо само от държави с потенциален проблем като Словакия, Испания, Гърция, Кипър и Румъния. Но сепаратистите вече работят усилено, за да останат в бивша Югославия, както и в Косово. Сърбите в анклава в Митровица са създали паралелни структури с помощта на Белград и отказват да работят с администрацията на ООН. Думата, която все по-често се използва за косовския въпрос, е „отделяне” и в зависимост от това, дали я използва сърбин или албанец, тя може да означава както добро решение, така и немислима грешка.

Сърбите казват, че ако косовските албанци имат право да получат своя държава на територията, където са мнозинство, то тогава същото трябва да важи и за сърбите в Северно Косово и в Босна, където те контролират половината от държавата. Това може да не е краят – хърватите ще поискат своята част в Босна, но дори по-бързо от тях албанците в Македония и Южна Сърбия отново ще настояват да се присъединят към сънародниците си в една държава, което отново може да разпали насилие.
„Освен в Албания албанци живеят в още четири държави“, каза наскоро бившият косовски премиер Агим Чеку. „Ако Косово се раздели на етнически принцип, те ще поискат да се говори за обединение с Албания“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.