Телефонен разговор, песничка: Малки жестове облекчават стреса от Ковид-19

Едно телефонно обаждане може да изглежда нещо много малко. Но полуупоеният мъж в болничната стая в Мисури бе в много тежко състояние с Ковид-19 и сестрите уредиха телефонен разговор с неговото семейство, за да му пожелае да се оправи, вероятно за последен път.

В друга болница медицинска сестра свири на китара и пее популярна песен пред стая с пациенти. А в трета болница лекари показват свои усмихнати снимки, за да могат пациентите с Ковид-19 да видят лицата зад маските.

Във време на притеснения и изолация прости жестове на доброта от медицинските работници дават успокоение и надежда на пациентите и техните семейства. Телефонният разговор, уреден от една сестра в болница в района на Сейнт Луис, даде възможност на Ерин Мут да говори с баща си Стив Блаха за първи път от 6 дни и само часове преди лекарите да го реанимират, след като сърцето му спря.

“ Татко бе почти умрял и ние нямахме шанс да му кажем нещо“, – каза Мун, самата тя медицинска сестра в Айова. Жената се обърнала към баща си през сълзи: „Благодаря ти за всичко, което си направил за мен, насърчавал си ме и си ме ободрявал. Ето, че сега аз те ободрявам, татко.“

Машинистът Блаха навърши 65 години на следващия ден, 28 март, и макар че остана в полуупоено състояние, Ерин и майка й му пожелаха честит рожден ден в уреден от медицинската сестра видеоразговор.

Мут е убедена, че тези разговори са дали сила на баща й. Няколко дни по-късно лекарите го откачиха от апарата за изкуствено дишане и той вече можеше да диша самостоятелно. Все още е отслабен, но се възстановява. Повечето хора наистина оздравяват от новия коронавирус. Той обаче си остава опасен за живота на по-възрастните и за хора със съпътстващи здравни проблеми. Много болници, лекуващи пациенти с Ковид-19, са възприели строга политика на недопускане на посетители и единствените човешки контакти на пациентите са медицински работници с маска и ръкавици.

„Опасявам се, че така малко се губи човешкият контакт, – каза д-р Елизабет Полк – лекуващ лекар в болница „Парклънд мемориъл“ в Далас. – Толкова много от нашето общуване с пациентите е безмълвно, и мисля, че много от топлотата и човечността на общуването се губи, когато не можеш да видиш усмивката или лицето на човека отсреща.“

По тази причина Полк и нейният екип решили да правят персонални представяния, показвайки на пациентите свои цветни снимки на хартия, с имената си и поздравления на английски и испански. На своята снимка Полк е с двете си деца. „Посланието е: Ние сме нормални хора и смятаме и тях за нормални хора“, каза тя.

В болница „Салин мемориъл“ в Бентън, щата Арканзас, старшата медицинска сестра Кейти Лий знае, че нейните колеги и пациенти имат нужда от разтоварване от стреса. Тя се сетила, че един от мъжете в екипа свири на китара и пее в местна църква. Майкъл Страмиело с удоволствие се съгласил. По време на почивките в работния ден, както е със синята си хирургична маска, той дрънка на китарата и пее в сестринския пункт и в коридора, достатъчно силно, за да могат пациентите да го чуват в стаите си.

Религиозните песни са му любими, но по желание на един пациент изсвири и запя „You are My Sunshine“ („Ти си моята слънчева светлина“). Страмиело призна, че всеки се чувства „малко по-притеснен“ заради пандемията. „Музиката е моята лична терапия за облекчение, – каза той. – Това, разбира се, е по-различен начин да бъдеш медицинска сестра. Но съм благодарен, че мога да го правя.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.