Израел: Оцелелите на преклонна възраст, си спомнят за Холокоста със страх пред неизвестното
В момент, когато пандемията от коронавируса покосява най-вече хората на възраст, застаряващият контингент на оцелелите от Холокоста в Израел отбелязва Деня на паметта в ситуация, доста сходна с тази от времето на Втората световна война – в самота и страх от неизвестността.
Някои от оцелелите казват, че сегашната изолация и усещането за опасност събуждат лоши спомени, свързани с изпитаното от тях по време на войната. Други настръхват при всяко сравнение с трагедията по време на Втората световна война, когато нацистите систематично избиват 6 милиона евреи.
„Едното няма нищо общо с другото. Това не може никога да се сравнява с петте години, които преживях по времето на Холокоста“, каза 92-годишният Дов Ландау, оцелял от Аушвиц и още няколко лагера на смъртта, но изгубил цялото си семейство. „Това е временна болест, която ще отмине“, отбеляза той.
Възпоменателният ден за жертвите на Холокоста е една от най-свещените дати в израелския календар. Оцелелите като правило присъстват на възпоменателните церемонии, споделят спомените си с младежи и участват в мемориални походи към бивши концлагери в Европа.
Този път, обаче, в разгара на кризата заради вируса, оцелелите днес в огромното си мнозинство си останаха у дома или в старческите домове.
Главната церемония, която обикновено събира хиляди хора в националния мемориал за Холокоста „Яд Вашем“ наред с главните израелски лидери, беше записана предварително без публика. Тъй като и намиращият се в съседство музей е затворен заради ограниченията за публични събирания, всички възпоменателни мероприятия се прехвърлиха онлайн.
Воят на сирените в 10 ч. в памет на жертвите на Холокоста, както винаги, накара живота в Израел да замре за две минути. Пешеходците застинаха на място, автобусите спряха по оживените улици, колите отбиха настрани по главните магистрали, а водачите им излязоха навън и застанаха с наведена глава.
Но тази година улиците и без това вече бяха пусти. Кафенетата и ресторантите, които обичайно не отварят в Деня на паметта, вече са затворени. Израел е под почти пълна карантина от повече от месец, опитвайки се да спре разпространението на вируса, който вече уби над 180 души, а една четвърт от страната не работи.
В Израел са останали около 180 000 оцелели от Холокоста плюс още толкова другаде по света. Първият починал от коронавируса в страната бе мъж, спасил се от нацистите през Втората световна война, а най-малко половината от 14-те починали обитатели на старчески дом, пострадал особено тежко от Ковид-19, в южния град Беер Шева, бяха оцелели от Холокоста. Авива Блум-Вахс, на 87 години, оцеляла при нацисткото нашествие в родната й Варшава, каза, че най-тежкият момент за нея при сегашната пандемия е бил изолирането й от нейните деца, внуци и правнуци. Тя обаче добави, че не може да се прави сравнение с травмиращите й военновременни преживявания.
„Ние бяхме затворени в гетото. Нямахме храна, нямахме телефон. Бяхме в ужас от това, което става навън, – разказа тя спомени от своя дом в Ерусалим. – А сега няма от какво да се страхуваме. Просто трябва да си стоим вкъщи. Това е съвсем различно.“ „Яд Вашем“ покани хората да участват в ежегодната церемония по изчитане на имената на жертвите чрез записване на видео у дома и споделянето му на социалните платформи онлайн. „Макар че обстоятелствата тази година са различни, посланието си остава същото: ние никога няма да забравим техните имена“, каза директорът на комплекса Авнер Шалев.
За първи път ежегодният „Поход на живите“, който събира младежи от цял свят в лагера на смъртта Аушвиц-Биркенау в Южна Полша, също беше отменен, а вместо това бе организирано виртуално възпоменание. „Физически може да не сме там, но виртуално нашият поход върви, – каза Шмуел Розенман, световен председател на „Похода на живите“. – Ние ще продължим да просвещаваме следващото поколение.“ За немощните вече оцелели от самия геноцид, през тези дни вниманието все пак е фокусирано върху оцеляването от коронавируса. „Коронавирусът не ни пречи да помним, – каза 92-годишният Зохар Арнон, изгубил своите родители и двете си сестри в Холокоста. – Всички, които доживяхме дотук след 1945 г., носим своя багаж. Всеки има своите причини да не може да спи спокойно нощем.“
БТА