Коронавирус: Кои са ключовите неизвестни?

Лаборатория за тест на коронавирус. Снимка: от видеорепортаж

Отварянето на американската икономика се затруднява от някои обезпокоителни научни загадки относно новия коронавирус, които надхвърлят логистичните спорове дали има достатъчно тестове.

В един идеален свят щяхме да се ваксинираме и нещата щяха да се върнат в нормално русло. Но въпреки безпрецедентните усилия, скоро готова ваксина няма да има.

„Ще продължим да носим маски още известно време“, предрече д-р Рошел Уаленски, шеф на инфекциозното отделение на болница „Дженерал хоспитал“ в Масачузетс в „Джърнъл ъв ди Америкън Медикъл Асошиейшън“.

Има три големи неизвестни в списъка на притесненията.

Кой носи заразата

„Реално неизвестното тук, за да има пълна прозрачност“, е асимптоматичното разпространяване, каза д-р Дебора Бъркс, координатор на специалния екип за коронавируса при Белия дом.

От самото начало властите правилно казаха на хората да си стоят вкъщи, ако се чувстват зле. Но според д-р Антъни Фаучи от Националните институти за здравето, някъде между 25 и 50% от заразените хора може да не показват симптоми. Това означава, че е невъзможно да знаеш дали стоиш до някой заразен на опашката на касата в магазина.

А дори и при хора, който все пак развият симптоми, не е ясно точно колко време, след като се заразят, те могат да разпространяват вируса. Това е една от причините, поради които съответните американски институции неотдавна посъветваха хората да носят маски на публични места, дори и да спазват 2-метрова дистанция от околните.

За да бъде отново отворена икономиката, официалните лица наблягат на необходимостта от повече тестове за вируса. Това е ключът към откриването и изолирането на заразените, към издирването и карантинирането на хората, които може да са били в контакт с тях. Но това не е панацея.

„Ако си направиш тест днес, това не означава, че утре, вдруги ден, на третия или четвъртия ден, докато си оставаш контактен, може би с някой, който може и да не знае, че е заразен – че можеш да кажеш „аз съм негативен“, каза неотдавна Фаучи на брифинг в Белия дом.

Кой има имунитет

Лекарите приемат, че хората, прекарали COVID-19, ще имат някакъв имунитет срещу повторно заразяване. Те обаче не знаят каква е степента на тази защита, нито колко дълго ще трае тя.

Друг ключов въпрос: Дали хората, прекарали тежка инфекция, имат по-силен имунитет от онези, които са изявили само леки симптоми, или от онези, които изобщо не са имали никакви симптоми?

За да разберат, учените преглеждат резултатите от множество тестове за антитела – протеини, които имунната система създава за борба срещу инфекцията. Тези тестове не откриват активна инфекция като тестовете, необходими при текущо болните. Те имат за цел да покажат кой вече е бил заразен – знаейки или незнаейки, включително и онези, които са проявили малко или никакви симптоми, или онези, които са били болни, но не са могли да и направят диагностичен тест.

Правейки все повече тестове, учените ще проучват равнището на антителата, което изглежда необходимо, за да е налице имунитет. Те се опитват също така да разберат дали наличието на определен вид антитела е по-важно от общото им количество.

„Колко дълго трае имунитетът – месец, три, шест, година?, – каза Фаучи. – Трябва смирено и честно да признаем, че не знаем всичко.“

Друго препятствие: Продават се десетки тестове за антитела без доказателство, че дават обещания резултат. Някои страни съобщават за ужасно неточни резултати от някои тестове. Освен другото, учените трябва да доказват, че тестовете не бъркат антителата срещу други респираторни инфекции с онези, които защитават от COVID-19.
Ситуацията е толкова обезпокоителна, че комисарят на Федералната агенция по лекарствата Стивън Хан неотдавна предупреди, че неговата агенция е дала „разрешение за спешна употреба“ само на четири теста, и че усилено се работи за сертифициране на други тестове.

Кой е изложен на риск

Едно от ранните предупреждения си остава: Хората на възраст са особено уязвими за COVID-19. Същото се отнася и за хора от всички възрасти с някои хронични заболявания, като белодробни болести, сърдечни проблеми и диабет.

Но да си млад и във видимо добро здраве не е гаранция. Много хора между 20 и 40 години и дори някои деца се заразяват и в някои случаи умират.

„Някои хора се справят изключително добре, а други напълно се сриват, – каза Фаучи в интервю пред АП неотдавна. – Значи има и нещо друго, освен възраст и съпътстващи заболявания.“

Това са теории. Може би генетичните различия играят роля за това как организмът реагира на тази инфекция, особено свръхсилната имунна реакция, наречена „цитокинова буря“, с която се свързват много смъртни случаи. Някои учени обръщат внимание на различията в клетъчните рецептори, на точките на допир, които позволяват на вируса да се закачи за клетката и да проникне вътре.

Какъвто и да е „виновникът“, няма как да се предскаже кой ще се срине. Това обаче ще придобива все по-важно значение, ако някои от експерименталните терапии, които се изпитват, се окаже успешна, каза Фаучи, защото докторите ще трябва да знаят дали да фокусират лечението върху сериозно болните или да се опитват бързо да стигнат до новозаразените.

„Ако този вирус се държи като останалите, винаги ще искаш да го удариш на ранен етап“, отбеляза той.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.