Д-р Валери Велев: Даряват респиратори, искам да видя как ще купят и дарят медици

За БЦЖ ваксините няма доказателства; Факторите са много...

Д-р Валери Велев. Снимка: личен архив

Д-р Валери Велев, дм, работи в Детска клиника на Болницата по инфекциозни и паразитни болести и е преподавател в Катедрата по инфекциозни болести и паразитология на Медицински университет – София. Има специалности по медицинска биология (2008), медицинска паразитология (2015) и научна степен „доктор“ по инфекциозни болести (2017).

– Какво се случва в момента в специализираната болница за инфекциозни болести? Каква реорганизация претърпяхте, готвите ли се за поток от пациенти?

– Макар в медиите да не се шуми много за нас, защото ние сме свикнали повече да работим и по-малко да се саморекламираме, при нас настъпиха сериозни промени. Ние лекуваме всякакви инфекциозни и паразитни болести и то при всички възрастови групи. Имаме две детски отделения, където се лекуват деца от кърмаческа възраст до тийнейджъри, имаме отделения за възрастни, имаме най-голямото отделение за ХИВ/СПИН в страната. Заради повишената заболяемост от респираторни инфекции, а в последствие и епидемията от COVID-19, нашата централна сграда беше бързо довършена и оборудвана. Сега съмнителните и болните с COVID-19 се лекуват в нея. Тя е на три етажа, там има всички съвременни възможности за изолация, не се допуска смесване на потоците болни заради адекватното планиране – няколко различни входа и изхода, с три стълбища и три асансьора.

– Какви са наблюденията ви за опитите да наваксаме с доставянето на средства и материали в болниците в страната? Какво липсва най-много? Какво е най-спешно?

– В началото ние се вторачихме в материалните ресурси – защитно облекло, дезинфектанти, апаратура за изкуствена вентилация. Това беше естествено, защото не знаехме какви ще са мащабите на кризата. Още тогава много хора казахме, че основния проблем няма да са респираторите, а специалистите. Един апарат без тях не става за нищо. Днес виждаме, че системата разполага с много повече легла, а вече и респиратори, от необходимото. Не разполага обаче с лекари и сестри, особено специалисти в областта на заразните болести и интензивното лечение, както и с лабораторни специалисти, които да правят качествена диагностика. И разбира се, няма как да разполага с такива хора – инфекционисти, анестезиолози, молекулярни биолози и вирусолози – това са все високоспециализирани кадри, които рядко получават повече от 800-1000 лв. заплата. Всяка вечер слушам за депутати, известни с това, че не ходят на работа и са собственици на телевизии, как даряват респиратори. Искам да видя как ще купят и дарят медици. Ето това е трагедията на държавата и тя ще се задълбочава. COVID-19 ще си отиде, това ще остане. Сега единственото материално нещо, което все още не стига са тестовете от всякакъв вид – и молекулярните „бавни“ и бързите тестове за антитела.

– Може би сега респираторите и болничните легла са достатъчно, но какво ще се случи при пик на кризата? И не се ли запълни твърде бързо капацитета на болнични легла още в началото, например в „Пирогов“, през март?

– Не мога да гадая какво ще се случи, ще има ли изразен пик и драматичен ли ще е той. Но, определено, някои от болниците се задръстват с леки случаи, които или могат да се лекуват вкъщи или поне да не са в интензивни звена. Специално „Пирогов“ трябва да приема най-тежките случаи, над него в българската медицина няма никой. За жалост ми се струва. че тази уникална болница се експлоатира от управляващите твърде рано. Дано не ни изиграе лоша шега.

– При липса на тези медицински специалисти, какво ни очаква при едно евентуално засилване на кризата?

– Ще се борим много по-трудно. Очевидно е, че в по-леките случаи ще се включват и колеги от други специалности, това е неминуемо, но има специфични моменти, особено когато болният е стигнал до апаратна вентилация, когато липсата на опитни анестезиолози-реаниматори може да струва животи.

– Хората се стресираха при вида на полевата болница в „Арена Армеец“. Има ли риск да опрем до там?

– Това с „Арена Армеец“ беше подигравка. Така не се прави полева болница, а и няма да ни е нужна. Не може да струпаш някакви легла и толкоз. Нито имаш възможност да разположиш апаратура, нито да спазваш елементарна епидемиологична изолация. Какъв е смисълът тогава? Да покажеш, че има къде да държиш едни хора на които да даваш „Парацетамол“? Така се прави приют за хора при природни бедствия. Който го е измислил е гледал много филми.

– В обществото вече има разделение за нуждата от това да се стои вкъщи, заради блокадата на икономиката, загубата на работни места. Каква е позицията ви за мерките в дългосрочен и в краткосрочен вариант?

– Разделението ще става все по-сериозно. Това е така, защото още преди да бъде ясен мащабът на кризата започнаха да ни заливат с понятия като „смърт“, „чували за трупове“, „епидемия с невиждана ярост“, „ад.“ Не може да плашиш хората, да ги затвориш изведнъж, и когато месец и половина по-късно имаш една кротка обстановка да се чудиш, защо те вече не ти вярват. Мерките за социална изолация, карантиниране, затваряне на училища, бизнес и прочие, трябваше да се взимат поетапно в зависимост от ситуацията. Такова трябваше и да е публичното говорене. Сега, ако кризата с вируса се размине, хората ще кажат, защо ни затворихте, съсипахте бизнеса ни, работата ни, излъгахте ни. Ако настъпи драматично развитие, с висока заболяемост и смъртност, хората с основание ще кажат, „какво постигнахте с едни от най-рестриктивните мерки? Нищо.“ Затова в подобни ситуации първо се мисли и после се действа. А ние по-скоро наблюдаваме хаотични действия тип „проба – грешка“ и най-важното, наблюдаваме глупавия опит на властта да се хареса на всички.

– Доколко голяма е вероятността да станем свидетели на епидемиологични вълни в продължение на дълго време?

– Огромна е вероятността. Този вирус се държи по съвсем различен начин от предишните два епидемични коронавируса. Очевидно топлото време не го ограничава така както смятахме. Сингапур е потвърждение на това. Единствено можем да се надяваме лятото освен топло и да е много сухо, това би могло да го ограничи. Към настоящия момент изглежда, че този вирус по-скоро ще се настани трайно в човешката популация и вероятно през топлите и сухи месеци заболяемостта ще затихва, а през студените ще се повишава.

– Има ли противоречия в наблюденията ви за коронавируса според това, което виждате като учен, и това, което виждате като медик-практик?

– Както казах, този коронавирус се държи по различен начин от познатите ни вируси от това семейство. Но, това е най-вече в епидемиологично отношение. Тоест, способността му да се разпространява географски, да заразява, да разболява. По отношение на протичането на заболяването, то наистина може да е изключително тежко, но главно за хора в напреднала възраст и с тежки хронични заболявания. Разбира се, винаги има изключения, но световната тенденция в момента е такава и който обобщава картината по различен начин, по-скоро всява паника.

– В един момент много се заговори за БЦЖ ваксината, че има ефект и срещу коронавируса?

– БЦЖ е ваксина, която исторически е създадена от отслабен говежди туберкулозен бактерий. Още от 80-те години на миналия век се подозира, че тя създава освен специфичен имунитет срещу туберкулоза, и неспецифичен, срещу други инфекциозни причинители, като „усилва“ някои елементи на имунния отговор, моделира го. По-късно разработките се разширяват и дори се правят доста експерименти за терапия на карциноми на пикочния мехур, неуспешно обаче. Днес основното научно направление в което е намесена БЦЖ, и се възлагат много надежди, е диабет тип 1. При няколко последователни прилагания на ваксината има пациенти, които реагират изключително позитивно. По отношение на COVID-19 връзките са две – първо, наблюдавано е моделиране на неспецифичния имунитет и второ, заболяемостта от COVID в Източна Европа е много по-малка, а там тази ваксина все още се прилага активно. Вторият извод обаче е чисто емпиричен и не почива на никакви научни доказателства. По същата логика можем да твърдим, че заради БЦЖ в Източна Европа диабет тип 1 е много рядък. Само, че това не е така. Защо Източна и Централна Европа все още са по-малко засегнати е точно толкова ясно, колкото е ясно и защо в Северна Италия е ад, а в Южна е сравнително спокойно. Факторите очевидно са много и тепърва ще се търсят отговори. Но, реалността показва, че по-богатите региони в света, отворени за търговия и туризъм, страдат повече и това е естествено.

– Смятате ли, че е реалистично човечеството да се надява на ваксина в период до една година, или по-реалистично е да се разчита на методики за лечение?

– Абсолютно нереалистично е да се говори за ваксини или специфично противовирусно лечение в такива кратки срокове. За такъв тип проучвания, година-две са нищо. Това са специфични продукти, които преди всичко трябва да не вредят. А за да е сигурно това, само за експериментална работа с животни и болни доброволци, както и лицензи, минават години след като вече е изобретен самия продукт. Нека не забравяме, че въпреки възможностите за тежки усложнения и смърт, COVID-19 всъщност е едно самоограничаващо се респираторно заболяване. То все още е ново за човечеството и в това е цялата драма.

– Въпросът за колективния (стадния) имунитет мъчи много учените. Какво смятате за лошите новини от Южна Корея за случаи на евентуално повторно заразяване?

– Няма лоши новини от Южна Корея. Там текат съвсем естествени процеси на спадове и пикове в заболяемостта. Повторно заразяване никъде не е докладвано. Описват се случаи на ново позитивиране на тестовете или временно влошаване на болни, които са се чувствали добре. Това само показва, че в някои случаи вирусът циркулира в нашето тяло много дълго време. Не е лесно 2/3 от населението да преболедуват едно заразно заболяване за да изградят имунитет, и то в условията на социална изолация. От всичко, което чета и виждам, аз нямам никакво съмнение в две неща – имунитет към заболяването се създава, и понеже вирусът, поне за сега, не показва голяма склонност към антигенна изменчивост, този имунитет ще е с продължителност поне един сезон. Второто нещо е, че докато не се срещне с него поне 70-80% от човечеството, заболяването ще има сериозни пикове и някои групи ще го прекарват тежко, дори смъртоносно. Ако вирусът трайно остане в нашата популация, ние ще имаме частичен имунитет и срещата ни с него няма да е толкова драматична.

– Една силна имунна система достатъчен блокиращ фактор ли е против заразяване с вируса? Какво е добре да прави човек всекидневно за организма си и вярвате ли в техниките за дишане като спомагащ фактор?

– Няма силна и слаба имунна система. Има здрави хора и такива с потиснат имунитет поради някакво специфично заболяване или терапия, която потиска имунитета им. Всички здрави хора имат адекватно действащ имунитет, който позволява заразяване, но и успява да огранични заболяването и да унищожи вируса. Не можете да направите нищо за да „подсилите“ един нормален имунитет – нито с медикаменти, нито с витамини. Техниката за дишане е само един от смехотворните феномени ширещи се из социалните мрежи и медиите.

Здраве, Наука & TexИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.