Александър Томов, хората от народа и частната собственост

Един провалил се политик е най-лошият избор за мениджър в бизнеса. Това стана ясно до болка от пируетите на Александър Томов в последните дни.
Когато Прамод Митал го назначи за шеф в “Кремиковци”, Томов веднага се изпъчи пред медиите, с осанката на бивш вицепремиер, който носи в раницата си премиерски жезъл. Леле, дойде му дюшеш – стана и главната персона, която говори пред камерите за футболен клуб ЦСКА.
Гарантирано медийно присъствие, всички екстри. Сега ще направи имиджа, който му е нужен като политик. Сега медиите ще го показват непрекъснато, което не искаха да правят, докато беше шеф на маргиналната си партия.
И Томов се разприказва без спир в негов стил. Компетентен по всички въпроси. В последните дни обаче от футбола премина рязко върху продажбата на “Кремиковци” и с остър финт от човек на Митал стана човек от народа и обяви, че подкрепя работниците, които пък искат да изгонят индийския собственик. Дори обяви, че започва кризисно ръководство на комбината и взема властта в свои ръце.
Нагонът му на политик-популист го повлече. Заприказва против собственика, който го е назначил, дал му е гигантска заплата и очаква от него да бъде лоялен. Вместо това, Томов агресивно призовава “Кремиковци” да се продаде на украинския олигарх. Да не би нещо някой да е обещал комисиона?… Да не би още преди месеци някой да е имал контакти с потенциалния купувач зад гърба на собственика?… Докато комбинатът е закъсвал и не е платил декемврийските заплати. Всъщност кой е виновен за заплатите? Митал или неговите директори, начело с Томов? Собственикът ли трябва да ръководи оперативно комбината, да отделя по фондове, да балансира със сметки, сделки? Или назначените от него директори?
Може да се окаже, че комбинатът е доведен до това състояние от директорите съвсем съзнателно. Истината ще изплува един ден. Дали действията им не са били в синхрон с призивите на кмета и главния архитект на София да се закрие “Кремиковци” и да остави около 8000 души без работа (плюс свързаните производства – още толкова)?
Към популизма на Томов се прибави и ортодоксалният комунизъм на министъра на икономиката, който каза, че държавата ще вземе от Митал комбината. Как така? Нали си има собственик, а държавата притежава само 25%? В България е така. Ръководният кадър от поколението на Томов и Петър Димитров е бившата дребна номенклатура от времето на Живков. Те не могат да избягат от манталитета си. Ще се борят с частната собственост и ще се правят на хора от народа. Докато мирише на комисиони наоколо.