Великобритания плаща скъпо за строгите икономии в здравния сектор

Тест център в Парсънс Грийн, Западен Лондон, където взимат проби направо от колата на хора, които са били контактни със заразен или се страхуват, че имат симптоми, и искат да бъдат тествани. Снимка: Джереми Селуин

Британската здравна система е зле подготвена за вълната на коронавируса заради продължили едно десетилетие строги икономически мерки, заяви бившият лидер на лейбъристите Джереми Корбин. Това са „години на бюджетни съкращения“, за които плащаме днес, заявява Асоциацията на директорите в общественото здравеопазване.

От самото начало на кризата с Covid-19, който е взел близо 14 000 жертви във Великобритания, се появиха критики за хроничния недостиг във финансирането на Националната здравна служба (НЗС) – любимата на поданиците на нейно Величество система за универсално и безплатно лечение.

Премиерът Борис Джонсън, който е един от оцелелите от пандемията и който вече беше обещал милиарди по време на кампанията на последните парламентарни избори, вече уверява, че ще даде „всичко необходимо“ на НЗС.

Подобно е положението в редица други страни, по-специално във Франция, където здравните работници от години демонстрират, за да предупредят, че службите за спешна медицинска помощ са на ръба на силите си. В момент, когато болниците са претъпкани с пациенти, а починалите са хиляди, на медицинския свят се обещава широкомащабен план за болничния сектор от президента Еманюел Макрон.

„НЗС страда от хроничен недостиг на финансиране, който е установен от 2010 г.“ и „възпрепятства отговора й на коронавируса“, смята Елиас Мосиалос, преподавател по здравна политика в Лондонското училище по икономика и политически науки.

Подготвеността за здравна криза с мащабите на тази беше „очевидно недостатъчна в повечето индустриализирани държави, включително във Великобритания“, каза Франко Саси, преподавател по международна здравна политика в Имперския колеж на Лондон.

Бюджетът на НЗС „възлиза на 7,6 процента от БВП, или горе-долу колкото през 2012 г., въпреки че населението и стойността на леченията са се увеличили“, посочи Мосиалос.

В исторически план, уточни той, този бюджет нарастваше с по около 4 процента годишно, но след финансовата криза от 2008-2009 г., която доведе до драстични бюджетни съкращения в обществените услуги, той се увеличаваше само с по около 1,5 процента в продължение на години. В крайна сметка бюджетът на здравеопазването се увеличи след голям санитарен скандал, аферата Мид Стаф, когато смъртта на стотици души беше приписана на лошо лечение в болница на НЗС.

Тази хронична липса на финанси води до недостатъчен брой болнични легла: 2,5 на 1000 души във Великобритания при 6 на 1000 във Франция и 8 на 1000 в Германия по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Разликата е още по-голяма при леглата в интензивните отделения, където се води борба за живота на най-тежко засегнатите от коронавируса болни: във Великобритания те са наполовина по-малко, отколкото във Франция и пет пъти по-малко, отколкото в Германия според Мосиалос.

Непоносими условия

Друго последствие от тези години на бюджетни съкращения е тежкият недостиг на персонал. „В момента в НЗС остават незаети около 100 000 щатни длъжности, или около една от 12“, главно при медицинските сестри и лекарите и най-вече в интензивните отделения, които днес са претоварени, отбеляза Мосиалос.

Великобритания, която структурно вече наброяваше по-малко санитари и медицински сестри от Франция или Германия, е една от малкото страни в ОИСР, където броят им е спаднал през последните години, каза Франко Саси.

Една от причините за това положение са трудностите за назначаване поради все по-напрегнати или дори непоносими условия на работа и ниски заплати. Много здравни работници напускат или отиват в частния сектор.

Великобритания реагира на кризата като повика обратно на работа пенсионираните лекари и медицински сестри, но тъй като тези хора са в напреднала възраст, самите те са уязвими и възможностите им за действие са ограничени.

„Не сме завършили анализите си, но има ясни признаци, че където има по-добър капацитет за прием в интензивни отделения, смъртността е по-ниска“, изтъква Франко Саси.

Фиона Джонсън от специализирания в здравеопазването аналитичен център „Нюфилд тръст“ също посочва, че с пандемията „бяха отложени много операции“, които не са свързани с Covid-19, което може да коства много на общественото здравеопазване на по-късен етап. Освен това „ще имаме изтощени здравни работници и това ще е отделен проблем. Засега сме насред бойното поле“, добави тя.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.