Джипът на екзекуцията

Думи на писателя по повод убийството на Милен Цветков

Джипът връхлита върху колата на Милен Цветков. Снимка: видеокадър

Тези свръхужасни кадри, запечатани безпристрастно от камерите, всъщност са метафората на уродливия български преход, който създаде уникалния човешки злодей в една мъничка страна – Арогантността.

Злодей, който бе рожба на злия гений на сценаристите на прехода. На тяхното гениално хрумване да поставят като темел на новото общество… злобата.

Те знаеха много добре най-отвратителното „качество“ на българина.
Неговата първична склонност към завист, онаследявана, за огромно съжаление, от поколение на поколение, заедно с контролираната си мизерия. Завист, която може бързо и изпепеляващо да достигне до степента на злоба и да погуби всичко, което покълне като добро, да го попари и унищожи още в зародиш.

Това беше гениално наистина хрумване. Но зло! Фашистко! Нечовешко. Защото сценаристите съзнаваха добре, че единственото, което можеше да спре възторга, отприщил се от отвързаните, освободени, дълбоки недра на една човешка душа е ..Злобата!

И непоносимостта към дарбата.

Българинът всичко друго е склонен да прости, но това да усети, че не той, а някой друг, и особено някой от неговата черга, е по-кадърен от него – о, това никога той не ще прости. Никога не ще може да преживее. Дори и с цената на своя погубен живот.
„Я не сакам да ми е добре, а на Вуте да му е зле“.

И сценаристите знаеха това.

И те се страхуваха от това, което можеше да отвърже поривът към свобода, стаяван и потискан десетилетия наред.

И го измислиха.

Единствено тя, Злобата, можеше да убие кълновете на естественото човешко стремление към Свободата у българина.

Защото измъченият, държан на колене и в тъмнина цял живот човек може много бързо да намрази Светлината, когато тя му се поднесе така, че да го ослепи.

И така и стана.

Оръжието на Злобата винаги е била Арогантността.

Затова още от първия ден на преврата през 1989 г. Арогантността започна своето раждане и разпространение в България.

И парадоксално – това „раждане“ започна именно с избухването на Светлината. Там, във вълните на още първите митинги на Свободата.

На отвързаната свобода, заляла опиянените площади на изтерзаната дотогава, но девствена откъм меркантилност душа на майка България.

Който като мен е живял в това време, който има памет за него, който има съхранено поне мъничко достойнство да мисли свободно, без идеологеми и партизанщина, знае за какво говоря.

 

Да, смразяваща картина метафора.
Спрели на червен светофар коли. Преминаващи през пешеходното платно куп пешеходци.

И връхлитащ джип, които помита една от спрелите в дясното платно коли.

Вдига я и я завърта във въздуха…

Показен разстрел.

Екзекуция.

Джипът на Арогантността.

Джипът на злокобния български преход.

Джипът на Разкъсването на човешкото в човека.

Спрете се! Огледайте се.

И ще го видите него, Джипът. Навсякъде ще го видите. Около вас. Но и във вас.

Ще видите и Екзекуцията!

Ще видите множество – и по-малки, и по-големи, всекидневни, ежечасни, ежеминутни дори екзекуции над човешкото в човека, над духа, над порива към свобода и милост към ближния …

Това е.

Другото е индулгенция за нечиста, за гузна съвест.

Другото е снишаване.

Докато Джипът не дойде и за… вас…

И тук вече няма спасение.

Защото Джипът има едно единствено добро и вечно свойство.

Неговата ахилесова пета, която създателите не са усетили да оправят.

Той, Джипът, идва постоянно.

При всеки.

Той не подминава никого. Дори и създателите си.

И това е всъщност единствената капка справедливост в един океан от несправедливост в едно подобие на общество.

Капчицата, която единствено може да обезсили, да изолира, да постави в карантина, тоест да унищожи Арогантността. Оттам и Злобата.

Защото със злоба не се живее.

Живее се единствено с любов.

И погалване.

Иначе идва Джипът.

А с него и Екзекуцията.

Която не подминава никого.

Димо Райков,

автор на романа „Анхедония“, на единствения роман за бедността, за контролираната мизерия, но и за бедността на духа… Бедността, която убива Свободата.

От страницата на автора
69

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.