Кои са тулупите? Смеете ли се? Много ли е смешно?

Бойко Борисов. Снимка: АП/БТА

„Сутрин в 7 ч. сме тук. Без събота, без неделя, без заплащане. Докато някои тулупи спят до обяд и после ми пишат постове. И ми задават и въпроси, нахалниците.”
Това избълва със сърдит глас, в обичайния си стил да се кара на брифингите министър председателят на България Бойко Борисов. Негови министри наричаха групи хора „маргинали”, „диванна армия”, но никой не може да достигне висотите в изказа на премиера.

И мнозина се смеят, все едно премиерът им е казал нещо весело.

 

Едно от най-вредните последствия

 

от управлението на Борисов е този тон, който въведе в политиката, и който нямам как да бъде наречен другояче, освен просташки. Вече трети мандат говори в този стил, хората свикнаха и може да се каже, че с такъв премиер общото културно равнище на страната е слязло надолу.

За кой ли път трябва да правим сравнения – ама какво ще се случи в друга страна, ако премиерът каже нещо такова. Какво ще стане, ако Макрон или Меркел говорят така за свои сънародници?

Кои всъщност са тулупите, за които говори Борисов? В социалните мрежи започнаха да се питат за някой конкретно ли говори. Защото много хора стават късно, някои от тях работят до късно през нощта. Но акцентът тук е, че като станат, пишат постове във Фейсбук. Премиерът визира онези, които пишат срещу него в социалните мрежи. Разгневен от тях даде два дълги брифинга в неделя.

Големите медии, телевизии, вестници и онлайн издания са овладени, под контрол. Само малко сайтове се изплъзват от контрола и някоя друга кабеларка. И така социалните мрежи се превръщат в най-голямото зло за премиера, където му

„задават въпроси нахалниците”. На НЕГО

Как така ще му задават въпроси?

В ядосаното си изявление Борисов очерта фронтова линия. До тулупите той подреди опозицията, която нещо била против в парламента. Все едно е трябвало безапелационно да се съгласи каквото каже той. Ядосан посъветва неясно кои, и те тулупи – „Поне техните ментори в Русия да погледнат. Какво става в Русия? Премиери, министри, близо 10 хиляди рекорда на ден. Хората изнемогват. Парад отмениха. По време на Втората световна война не са го отменяли.” С тези думи Борисов даде повод в социалните мрежи да валят въпроси как така по време на войната в Москва е имало парад за 9 май…

 

На фронта срещу себе си,

 

Борисов постави и всички коментиращи защо спрял брифингите с генерал Мутафчийски, който му бил приятел от години. Те „че лъжат, че мамят, това е безспорно”… Даже спомена, че „един от най-добрите му приятели” написал, „Убиха генерала“. Такава глупост написа журналистката Валерия Велева. Всеки да си прави изводите за това приятелство.

Тези изблици на Борисов се харесват на онази част от почитателите му, който самият той определи преди време така „Аз съм прост, вие сте прости, затова се разбираме”. Но тези негови бисери не са нещо ново. Въпросът е защо медиите му прощават това поведение? Защото освен хората, които си татуират образа на Борисов, има и високи интелектуалци, и хора от „художествено творческата интелигенция“, както казваха по времето на Живков, и редактори и водещи из медиите, които са негови фенове. Борисов е творение на въпросните интелектуалци, творци, журналисти. Много от тях буквално ядат от ръката му.

Резилът не е само за Борисов, а за всички тях. Ама те ще разберат ли, че е резил? Те му се радват като говори така.

И докато по-образованите сучат някакви извъртяни оправдания за Борисов, как бил прав за мерките и т. н., неговата войска от фенове бълва из социалните мрежи „комунистите са тулупи, прав е“. Врагът им е посочен, комунисти са онези, които не харесват Борисов.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.